142 години масонски летопис в България

 

 

На 18 февруари 2020 г. се изпълниха 140 години от внасянето на Светлина в първата редовна българска ложа „Балканска звезда“ (Etoile des Balkans).

На 14 декември 2021 г. се навършиха 25 години от реактивирането и внасяне на Светлина в ложа „Балканска звезда“, патентен № 17 от състава на Великата ложа на България (ВЛБ).

През месец февруари 2021 г. съгласно Плоча № 36/12.02.2010 НУ Стар Велик майстор на ОВЛБ, брат Григорий Вазов, Великият майстор на ОВЛБ НУ брат Николай Божилов, трябваше да връчи шестата поред Почетна награда „Иван Ведър“.

Поради ограниченията, наложени от пандемията COVID 19, ложа „Балканска звезда“, ориент Русе, отбеляза трите празника едновременно на 21 май 2022 г.

Тържественият ритуал се проведе в осветения като масонски храм Военен клуб в Русе. В него взеха участие НУВМ на ОВЛБ бр. Николай Божилов, НУ Стари Велики майстори на ОВЛБ братята Георги Крумов и Григорий Вазов, както и редица действащи и стари велики сановници, действащи и стари майстори на ложи, братя, чуждестранни гости от над 40 ложи от Ориентите България, Австрия и Румъния –  общо над 120 братя майстори, калфи и чираци.

След въвеждането и приветстването на НУ бр. Николай Божилов УМ на ложа „Балканска звезда“ бр. Г. Г. поздрави гостите и прикани братята да почетат с едноминутно мълчание под 12-те удара на гонга паметта на преселилите се във Вечния изток първи носители на Почетната награда „Иван Ведър“: ВУ бр. Теодор Мусев– Стар Зам. Велик майстор на ОВЛБ, МУ бр. Лука Станчев – Стар Велик стражник на ОВЛБ, и МУ бр. П. Д.– Стар Велик оратор на ОВЛБ, както и на братята майстори от „Балканска звезда“ – М. М., Г. Х., Е. Ч. и А. М.

Градеж на тема „140 години от основаването на Първата редовна българска ложа „Балканска звезда“ изнесе Първомайсторът на ложата, МУ бр. В. А. В него той отбеляза:

…На 496 км от устието на Дунава, високо на десния му бряг е разположен Русе – най-големият български град по поречието на реката, град с 23-вековна история, която започва преди повече от 2000 години пр.н.е. с изграждането на тракийско селище на племето гети. През 1855 г. Русе е обозначен в турския регистър с името Русчук, който след Кримската война от XIX век като най-голям и значим в Османската империя административен, военен, икономически и просветен център е избран за административно средище на Дунавския вилает на Османската империя, простиращ се от Варна и Тулча до София и Ниш. Още преди Освобождението Русе постепенно се превръща в града на първите неща – първите улици със собствени имена, първото в страната изложение на местната индустрия и земеделското производство, първата парна бояджийска фабрика „Пенков–Пав­лов“, първата съвременна „печатница на Дунавската област“, жп линията Русе–Варна, първата фабрика за алкохолни напитки, първата пивоварна и т.н. В града има 11 консулства на европейски държави. През периода на Българското възраждане Русе е и център на българското националноосвободително движение, а дейността на Русенския революционен комитет се свързва с имената на Баба Тонка, Никола и Георги Обретенови, Ангел Кънчев, Захари Стоянов, Георги Икономов, Иларион Драгостинов и други революционери. По същото време с помощта на приети в чуждестранни ложи българи масони – Иван Ведър, Петър Попов, Атанасаки Стоянович, Райчо Цанов, Димитър Шишманов, Ангел Кънчев (приет за масон в ложа „Табор“, Австро-Унгария) и редица други, започва постепенно приобщаване на будни българи към идеите на Свободното зидарство.

И съвсем естествено в този космополитен град, развил се икономически и културно под европейско влияние, се създават условия за възникване и развитие на Свободното зидарство в освободена България.

Веднага след Освобождението Иван Ведър се захваща енергично да осъществява идеята си за създаване на първата българска масонска ложа в Русе и на 21.02.1879 г. завежда в Букурещ своите съграждани Върбан Винаров, Тома Кърджиев и Юрдан Джумалиев. Там те са „въведени“ церемониално в ложа „Le Sages d’Heliopolis” (Мъдреците на Хелиополис). След няколко дни в същата ложа са посветени и русенците Александър Цанов, Марин Маринов и Захарий Стоянов.

На 15.02.1880 г. в русенския хотел „Букурещ“, до пристанището, се открива „временна ложа“, а на 18 февруари в дома на Ведър на ул. „Бара“ № 1721, в специално пригодена за целта ритуална стая, официално е внесена Светлина в Първата българска ложа „Etoile des Balkans”/„Балканска звезда“. Ложата се създава под покровителството на Великата ложа на Португалия и нейният девиз е „Братство, равенство и свобода“.

На 26.02.1880 г. Великият майстор на Великия Изток на Португалия, графът на Парати, подписва Декрет № 33 на Grande Oriente Lusitano Unido за основаване на Първата редовна българска ложа „Балканска звезда“, Патентен № 134 в Долината на Русчук (гр. Русе). Ложата укрепва бързо и до средата на март вече наброява 30 души. В ложа „Балканска звезда“ членува и младият български княз Александър I фон Батенберг, приобщен към Свободното зидарство от покровителя на германското масонство Фридрих III.

Скоро след учредяването си ложа „Балканска звезда“ започва да полага усилия за разпространяване на организираното масонство и в други градове на България – в Свищов, Варна, Велико Търново, Плевен, София и др. се откриват „временни“ ложи. Само 7 месеца след основаването на „Балканска звезда“ на 20.09.1880 г. Константин Морою основава Великата ложа на Румъния и става неин първи Велик майстор. Учредители са общо 32 ложи, от които 26 румънски, 4 американски и 2 български, сред които е и ложа „Балканска звезда“ от Русе.

Първата редовна българска ложа „Балканска звезда” просъществува до 2 март 1883 г., когато провежда последната си работилница в условията на настъпила дълбока политическа криза в Княжеството при режима на пълномощията. За да избегне компрометиране и за да запази свободнозидарските принципи от опорочаване, Иван Ведър загасва Светлината и приспива ложата. Унищожен е и архивът ѝ.

 

100 години по-късно…

В края на 80-те години на ХХ век постепенно се създават условия за реактивиране на масонството в България.

На 05.12.1992 г. е основана Великата ложа на България с първи Велик майстор НУ бр. Георги Крумов. С писмо от 03.12.1996 г. до Великия майстор на ВЛБ, чрез майстора на ложа „Светлина“ бр. Янко Бонев, седем братя майстори масони от гр. Русе представят своята молба за разрешение в град Русе да бъде инсталирана масонска ложа с името „Балканска звезда“. Това са братята А. М., В. А., Р. Й., П. В., П., К. Б. и Г. Г.

На 14 декември 1996 г. Великият майстор НУ бр. Георги Крумов внася Светлина и ложа „Балканска звезда“ отново възкръсва в ориент Русе с патентен № 017 (интересно – ако съберем последните две цифри от патентния номер 134 на първата ложа „Балканска звезда“, ще получим патентния номер 17 на ложа „Балканска звезда“ от състава на ОВЛБ!). Активни участници при реактивиране на ложата са Великите сановници на ВЛБ бр. Янко Бонев – тогава Първи надзирател на ВЛБ, бр. Теодор Мусев (ложа „Светлина“), бр. Рашко Ангелинов (ложа „Сговор“) и бр. Борис Китанов (ложа „Светлина“). Първите двама ще създадат по-късно знака и химна на Обединената Велика ложа на България. На ритуала по внасяне на Светлината присъстват и Заместник Великия майстор на ВЛЮ бр. А. Р.

Със светъл вот за старейшина на ложата е избран бр. В. А., а за сановници са избрани следните братя:(….).

„Балканска звезда“ става пър­вата извънстолична ложа от състава на ВЛБ.

 

С преклонение и респект към делата на първопроходците на българското Свободно зидарство от Първата ложа „Балканска звезда“, техните следовници от Втората „Балканска звезда“ учредиха на 18.02.2010 г. Почетна награда, носеща името на първомайстора на Българското масонство Иван Ведър – за принос към масонството в България, масонството в Русе и в частност към СЛ „Балканска звезда”. Те връчват наградата на всеки две години на братя, които с градеж, поведение и отдаденост допринасят за добруването и напредъка на човечеството. Имената на носителите на ордена „Иван Ведър“ сияят непомръкващи в историята на българското масонство – Теодор Мусев, Лука Станчев, П. Д., Е. Т., В. Д. и Михаил Димитров.

С благодарност към Великия архитект на Вселената и за доброто име на българското масонство можем да констатираме с удовлетворение, че тази редица от славни имена се попълва и днес.

Майсторът на ложа „Балканска звезда“ – Уважаваният бр. Г. Г., прочете решението на Комисията по номинациите на ложата за удостояване на МУ Стар Велик ковчежник бр. Красимир Георгиев със седмата Почетна награда „Иван Ведър“ и изброи мотивите за това.

Нагръдният Почетен знак с лика на Иван Ведър и грамотата бяха връчени от Великия майстор на ОВЛБ НУ бр. Николай Божилов.

След награждаването на МУ бр. Красимир думата бе дадена на МУ Велик оратор на ОВЛБ бр. Любчо Иванов, който изнесе градеж на тема „Минало и настояще с имената на ложа „Балканска звезда” и първомайстора Иван Ведър“.(…)

На следващия ден, верни на традицията за такива чествания и празници, братята от ОВЛБ, водени от УМ на ложа „Балканска звезда“ бр. Г. Г., поднесоха венци и цветя и отдадоха почит пред паметниците на масоните от първата „Балканска звезда“ – бр. Захари Стоянов и бр. Иван Ведър. Краткото си и съдържателно слово по този повод бр. И. Г. завърши с думите – народ без памет няма бъдеще…