УСТРЕМЕН. ТЪРСЕЩ. БЛАГОДАРЕН.

МАСОНСТВО И „ОПОЗНАЙ СЕБЕ СИ!“

 

Брат Михаел Краков

Превод:  брат Павел Главусанов

Gnothi seauton. Така е на гръцки. А на латински: Nosce te ipsum. „Опознай себе си“, гласял, както е известно, повелителен надпис над входа към Аполоновия храм в Делфи. Авторството на този текст се приписва на един от седемте древногръцки мъдреци – Хилон от Спарта, но историците обръщат поглед в този смисъл и към Херлаклит, негов съвременник, който пише преди около 2500 години: „На всички хора е дадено да опознават себе си, като мислят разумно“. Така изискването за себеопознаване изпъква като една от първите и оставащи до ден днешен най-важни задачи, поставяни от философията пред всеки човек.

 

 

Сократ обобщава: „Себепознанието носи на хората най-вече добро, а самозаблудата – на първо място беди“. Франц Кафка го формулира така: „Опознай себе си, за да станеш онова, което си“. Оттук не следва, че трябва да се стремим към превръщане в нова личност, а по-скоро чрез осъзнато развитие да дадем свобода на оная, която може би я очаква, без сами да го осъзнаваме. Освобождаването на своята най-съкровена същност е по-трудно от превръщането в нещо различно, което се постига чрез наподобяване, докато първото изисква най-напред себепознание. Днес признаваме с готовност тази истина; важността на това, понякога продължаващо цял живот, трудно домогване до сърцевината на собственото Аз.

Цел при чирашката степен е да се опознаваме сами: „Вгледай се в себе си!“. Калфенската степен изисква от свободния зидар по-сериозни усилия на разсъдъка. Нейното мото е: „Погледни около себе си!“. И съответно наб­лягаме на признаването на брата като такъв въз основа на знак, ръкостискане и дума, които ни помагат да се убедим в неговата масонска принадлежност. Всички знаем отговора на въпроса: „Значи си свободен зидар?“.

 

Мирен остров в този шумен свят

Какво точно обаче установяват братята? Степента на собственото ми себепознание, характера на вътрешните ми стрем­ления или постигнатото от мене по пътя на личностно усъвършенстване? Нека си го признаем: нещата, които разпознаваме, са поведението на другия, неговите думи и дела. Достъпът до чужди мисли – поне така се надяваме – остава непостижим. Те са си лична грижа; сами опознаваме изобилието от свои разсъждения и чувства, анализираме ги, осмисляме, отсяваме и обогатяваме, коригираме и модифицираме – но всеки за себе си. И не само заради масонската повеля – би било по задължение, – но на първо място в отговор на вътрешна потребност. Така че, за да си масон, трябва да осмисляш нещата по възможно най-освободения от предубеждения начин, да гласуваш огромно доверие както на брата, така и на собственото си усещане за него, а и на устойчивостта на идеала, който той преследва с всички сили, а именно – постоянно да се усъвършенства. И точно това усъвършенстване, този желан стремеж към себепознание се оказват в наши дни всичко друго, но не и лесни. Живеем в условията на разпилян, свръхшумен, пренапрегнат и коварен свят, здраво свързани с едно царство на безредие, изкушения от всякакъв вид, изисквания, задължения, екзистенциални нужди, социални обвързаности, но и в обкръжение на излишък от приспособления и уреди, при постоянно и многообразно сетивно претоварване. В добавка към всичко това сме постоянен обект на облъчвания с новини, информация и специализирани знания. И сякаш всичко това не стига, залива ни потоп от търговско предлагане и потребителски възможности, пилеем без смисъл времето си, огъваме се под стреса на удоволствия и противоречиви факти. Нивото на този стрес е постоянно и високо. „Съвременният човек се държи в състояние на несекваща лудост, с цел да не се замисля върху смисъла на живота и проблемите на света“, заяви още навремето и с пълно право Алберт Швайцер. В този нескончаем вихър на съществуването да търсим и самите себе си? Тук именно инструментариумът на свободното зидар­ство ще помогне да го направим, може би дори да се преоткрием, да видим мотивите си в нова светлина, без задръжки да проучим слабите места в мисленето си. За мене средата на братята означава на първо място неизмеримо ценен отдих от вихрите на водовъртежа, истинско спасение от него. Превключване на съзнанието на по-бавна предавка, но много често на по-високо духовно равнище посредством съсредоточаване върху същественото, занимания с висши философски, духовни, културни, исторически, често пъти благородни, аспекти на всекидневието. Буквално родно място, обиталище на съмишленици.

 

Да премахнем излишното с решително постоянство

Друга съществена страна от подчинения на правия ъгъл и пергела свят според мене се изразява в стремеж към ограничаване на суетата, личното съперничество, ролята на общественото положение и вездесъщото подчинение на златния телец. Тук, под нашия знак на розата, всяка седмица един мирен ост­ров предлага цяла палитра от духовно изживяване, нравствено израстване, етични напътствия и разностранни знания на ония, които са в състояние да ги оценят. Истинска съкровищница от индивидуално познание. И почти винаги се разразяват страстни сблъсъци между противоречиви становища, понеже, въпреки всичките грижи за опазване на хармонията в ложата, братята са неизменно склонни към ирационални, войнствени и емоционални изблици. Моята ложа почти винаги съумява да бъде за мене нещо като цветна градина, в която личностното ми изграждане си остава въпрос на собствен избор, но при това със сигурност разчита на оптимални условия за целта. Място за уединение, надеждно убежище от повечето дребнавости на профанския свят, символично охранявано от меча с вълнообразно острие при дверите на храма, за да се посветим на работа върху грубия камък, да се наслаждаваме на нейните повторения и да страдаме от постоянно убягващия ни краен резултат.

Тук в ума ми изплуват думите на един скулптор, който, запитан как съумява да създаде своите произведения, отговаря по следния изумителен начин: „Ами, много е лесно. Просто отстранявам с удари от камъка всичко, което няма място в замислената скулптура“. И си казвам понякога, че май наистина е лесно. За да стигнем до същината, трябва да премахваме излишното с решително постоянство. При това от значение винаги остава качеството на тази същина, а не продължителността на работата по разкриването ѝ. Прекаленото усърдие също може да се окаже вредно, когато поради недостатъчно внимание причини щети на ядрото, което целим да съхраним. Ако си поставяме ясно очертана цел и бавно напредваме към нея, постигаме значително повече от онзи, който се лута трескаво без компас. Конфуций казва: „Няма значение с каква скорост се движиш, стига да не оставаш на едно място“. Ключът към успеха в японското изкуство стрелба с лък се формулира така: „Стрелецът ще може да разкрие докрай своите умения, едва след като престане да мисли за уцелване на мишената“.

 

Лъскавите отличия не са доказателство за знание

Това кредо е бариера срещу възникване на изкривени амбиции в масонството; тук няма място за домогване към лични нива на осведоменост и възможности. Свободното зидарство не е състезание, нито кастинг; то не е стрелкови клуб и не предлага йерархична система в този смисъл, нито пък някакъв външен блясък. Оценката на Аза не намира никакъв външен израз в пределите на ложата; всичко си остава нейна вътрешна работа завинаги – никаква слава не се предполага. По силата на това мъдро правило всеки брат остава равен сред равни. Дори приеманата за най-ярка личност остава в крайна сметка просто рrimus inter pares, първи между равни. И точно в това се състои най-същественото: никакви усилия за създаване на външно впечатление не бива да смущават процесите по самоопознаване. Защото, ако лишим ириса на Всевиждащото око от всички лъскави украшения, от златните кантове на престилките, от блещукащите отличия по реверите, от различната височина на облегалките и богатите на образност ритуали с техните точно предписани церемонии, които в крайна сметка играят огромна роля като рамка, величествената сграда остава да се крепи върху най-незабележимото – отделния дялан камък. И може би дори върху основния между тях, който осигурява целостта на самата кръстовидна конструкция. Ето защо онова, което е било в сила винаги, важи и днес: оставен сам на себе си, лишен от метални атрибути, човек се стреми към собствено съвършенство. Понеже само в такава тишина ще чува отчетливо своя вътрешен глас.

В труда си Посред къпиновия жив плет авторът, бр. Герд Шерм, показва вплетеното в самата дилема нейно решение:

Как да го намеря, в кариерата на битието,

този единствен, този истински,

този камък, който съм самият аз?

Как да го одялам в работилницата житейска,

този крайъгълен камък, този завършен камък,

този живот, който е мой?

С преход през вътрешния свят ще се видим във външния.

Ползвайки силата на инструментите, 

ще открием другата у себе си.

В името на едно дело,

което, знам, не ще завърши никога.

 

Работата върху груб камък е и самата цел

Опознай себе си следва да се разглежда като път без завършек. В потвърждение на това ние казваме с подобаваща скромност: „Старахме се“. А може би точно в това смирение се състои съвършенството. Подобно на Цицероновата мъдрост, изразена в признанието „знам, че нищо не знам“.

Въпросният груб камък никога не ще се види идеално изгладен; решаваща е неспирната работа. Тази загадка ще бъде разкрита от онзи, който осъзнае, че великата цел има единствено ролята на ориентир; мореплавателят също никога не достига хоризонта, но постоянно се стреми към него, понеже иска да зърне нови брегове, като държи своя кораб в постоянно движение по небелязания курс. Той трябва да го прави хладнокръвно и съсредоточено. Целенасочено, но без много шум.

Някакъв юноша моли възрастен монах да го вземе за послушник. След дълъг разговор постигнали съгласие. Адептът попитал своя наставник колко дълго ще трае обучението му. Около пет години, гласял отговорът. Младокът възкликнал с пламенен ентусиазъм: „Учителю, ежедневно ще отдавам всички сили!“. Старецът въздъхнал и промърморил: „Тогава десет“. Тоест първият му урок бил: „Пази се от онзи, който мисли, че е намерил мъдростта; следвай този, който не спира да я търси“.

Повдигането ми остана в миналото; майс­торската степен е постигната. Но пак си оставам обладан от стремления невежа. Понеже, както го е формулирал за нас още Гьоте:  „Овладееш ли до съвършенство едно, в друго оставаш начеващ. Само устременият е винаги благодарен за нови знания“. Такъв желая да остана. Устремен. Търсещ. Благодарен. Просто брат сред братя. Със  съзнанието за повече себеопознаване.

 

*

Материалът е от немското масонско списание „Хуманитет“, бр. 4/2022 и се публикува с любезното съдействие и официалното разрешение на ОВЛ на Германия.

Брат Михаел Краков (р. 1969) е доцент, комуникационен консултант на свободна практика, инструктор, лектор, писател и собственик на фирма. Тази публикация е създадена като градеж за неговата ложа  „Към розата в Тевтобургската гора“, Ориент- Детмолд.