Ролята на масоните за обявяване на независимостта на България

 

 

Брат И. А.

 

След Освобождението, 1878 г., българската държава постига значителен напредък в икономически, политически и културен аспект и се налага като най-динамичната на Балканите. Укрепва самочувствието и това я подтиква към ликвидиране на унизителния васалитет, наложен от Берлинския договор. Тази кауза се превръща в главна цел на българските държавници.

Изследвайки генезиса на действията за извоюване на независимостта, като начало започваме с работата в ложите „Балканска звезда“, Русе, където княз Александър I Батенберг е обявен за покровител на българските масони. В работата на ложата се дискутира активно въпросът за съдбата на българския васалитет и борбата за независимост.

След неуспешния опит за покушение срещу него се създава ложа „Братство за короната на България“ в София, а членовете ѝ основно дебатират темата за съединението и независимостта, които се превръщат в лелеяна мечта.

Въпроса за независимостта ясно и категорично повдига абдикиралият княз Александър I Батенберг. Той депозира Меморандум до българското правителство, в който поставя условие за признаване на Съединението и независимостта и това ще го ангажира да се върне на българския престол. Правителството заявява готовност, но не получава одобрение, а отказ за подкрепа от лорд Солсбъри и Лондон.

През 1890 г. пратеникът на Батенберг – д-р Латенбух, се опитва да ангажира Стамболов за обявяване на независимостта и връщане на княза на престола.

По-сериозен опит в тази насока прави правителството на Константин Стоилов – принадлежащ към масонската ложа в Хайделберг. Той използва повода с гръцко-турския конфликт, но безразличието на Великите сили охлажда надеждата. За тях васалното положение на България е изгодно.

През 1897 г. избухва и приключва войната между Гърция и Османската империя, победата е на страната на империята.

Темата за независимостта влиза за обсъждане в есенната сесия на парламента, където опозицията обвинява остро премиера за пропуснатата възможност за военна намеса от страна на България за отвоюване на независимостта. Стоилов отстоява тезата си с проява на масонска мъдрост и далновидност с преценката, че военните действия ще се отразят пагубно, тъй като в този момент войската не е достатъчно готова. Балканските отношения с Румъния и Сърбия са сложни и се следят от всички страни с подчертано безразличие от Великите сили и това категорично охлажда надеждите. Оценка за правилните действия на К. Стоилов в днешно време е изразил проф. Веселин Методиев в монографията „Един много добър човек: Константин Стоилов и политическата добродетел“.

В по-късен период назряват необратими процеси, които налагат през 1908 г. правителството на Александър Малинов. Посветен в масонските идеи още като студент в Правния факултет на Университета в Киев, а от 1883 г. в българската зидарска работилница „Братство“ – София, на по-късен етап участва и в „Зора“ – София, Малинов заедно с целия кабинет започват да търсят пътища за решаване на въпроса за отстояване на независимостта. През 1908 г. избухва Младотурската революция и комитетът „Единение и напредък” води политика за ликвидиране на феодалнодеспотичната система и въвеждане на конституционно управление при запазване на монархическия статут. Това е модел от 1876 г., отстояван от Мидхат паша, принадлежащ към франкмасонството и познат като валия на Дунавския вилает и който е в братски взаимоотношения с първозидарите Иван Ведър – учредител на „Дунавска зора“, и Драган Цанков, член на ложа „Хуманитас“ – Свищов. Организацията на младотурците е закърмена с идеите на масонството и оповестява началото на нова ера на принципите свобода, братство, равенство за всички подвластни на империята.

Младотурците, принадлежащи към европейската масонска общност, предават на Великите сили меморандум, в който заявяват, че старите порядки не съществуват – държавното управление ще е подчинено на свобода и равенство. Всички поданици ще бъдат отомани, независимо от каква народност и произход са. Европейското обществено мнение, в това число и българското, се доверява на тези позиции.

От Бяло море до Дунав зазвучават думите „свобода“, „братство“ и „равенство“. Но много скоро тази магия се проваля, възвръща се мегаломанската практика за отоманска хегемония на Балканския полуостров, издигат се искания от младотурците Египет, България, Босна и Херцеговина да не са автономни, а да признаят Цариград за център.

Българските държавници констатират, че съществува реална опасност завоюваното Съединение от 1885 г. да бъде анулирано.

Обявените позиции от страна на младотурците се оказват неработещи, за сметка на създаването на условия за анексиране на българските територии.

Идеите на младотурската дипломация, макар и в началото прокламирани сред техните масонски среди, се оказват неработещи, за сметка на създаване на условия за анексиране на българските територии. Младотурската администрация, водена от братя масони, елиминира българския дипломатически представител – Иван Гешов, като го изключва от Протокола за тържеството на султан Абдул Хамид II, независимо че Гешов е съпричастен в Цариград със сборна масонска ложа. От своя страна Гешов алармира за действията на младотурците министър Стефан Паприков с информацията, че е подходящ моментът за реакция от наша страна и за засилване на действията за обявяване на независимостта.

Правителството начело с Александър Малинов с участието на министри – братя масони, сред които се открояват Андрей Ляпчев и Никола Мушанов, се активизират.

Александър Малинов още със свикването на правителството се явява мощен двигател за прокламиране на независимостта и предприема важни стратегически начинания. На 7 септември 1908 г. Малинов инициира среща с княз Фердинанд I в имението му Пуста вода в Ав­стро-Унгария, за да го убеди за пореден път, че моментът за провъзгласяване на независимостта е настъпил. Малинов и Ляпчев убеждават княз Фердинанд І и се обединяват около фразата „Най-сетне, който не рискува, не печели“.

Следват дипломатически действия от страна на Малинов.

Динамиката от събития се свързва с инцидента „Гешов“ и неговото отзоваване от Цариград. Изключителна е ролята на изхода от стачката по Източните железници, която завършва в наша полза, благодарение на решителните действия от българска страна.

Тези аргументи дават основание министър-председателят да телеграфира на княза и да настоява за неговото завръщане в България и за това, че условията са отлични за предприемане на енергични и категорични действия.

На 10 септември 1908 г. по повод шестде­сетгодишния юбилей на австрийския император Франц Йосиф княз Фердинанд І е приет като независим владетел. Австро-Унгария започва действия за анексиране на Босна и Херцеговина и дава благословията си за стремежа и действията за независимост на България.

На 21 септември с парахода „Хан Крум“ княз Фердинанд акостира на русенското пристанище. На борда е приет Министерският съвет и Малинов поема ангажимента да подготви текст за манифест. Сведение за това знаменателно събитие е оставил бр\ Иван Салабашев – министър, който отправя телеграма до Търновския окръжен управител Радославов, че специалното събитие ще се състои на 22 септември. Малинов уведомява Христо Славейков – председател на ХІV ОНС, да пристигне в Търново.

Рано сутринта Министерският съвет пътува с княжеския влак, спират на гара Две могили и Малинов предава окончателния редактиран текст на Манифеста. Князът и Малинов още веднъж изтъкват аргументите, че събитието трябва да се осъществи в Търново, което потвърждава приемствеността на българската държавна традиция.

Тук избраниците на народа приемат най-важния закон за държавата – Търновската конституция през 1879 г. Народното събрание избира първия княз на България – Александър І Батенберг, който на 8 септември 1885 г. прочита и обявява в Търново прокламацията на Съединението.

Енергията на българската нация, брилянтната политическа стратегия на правителството, оглавено от Александър Малинов, стимулира извършването на акта, свързан с независимостта.

В спомените на братята масони – Никола Мушанов, член на ложа „Зора“, София – министър от кабинета, Димо Казасов – министър в няколко последващи кабинета, към този момент учител във Вонеща вода и член на масонско огнище в Търново, заедно с Моско Москов – учител от Търново, и свещеник Тодор Хлебаров, срещаме информация за тържествения ден на обявяването на това знаменателно събитие.

И четиримата като участници са оставили бележки за действията на правителството и княза. От спомените се вижда хронологията на събитията – слизането на гара Трапезица и влизането в църквата „Св. Четиридесет мъченици“, където е отслужен молебен – царят, за съжаление, проявява малко колебание и суетност, но подканен от Никола Мушанов и Александър Малинов, прочита Манифеста и обявява за независимо Българското царство.

Народът, който се е придвижил от гара Търново до църквата, става участник в тържествената атмосфера и оглася въздуха с гороломно „Ура“.

Главният стратег на дипломатичес­ката подготовка Александър Малинов в спомените си разказва развълнуван: „…когато князът прочете Манифеста, застанал срещу него, председателят на Народното събрание Христо Славейков отговаря: „Ваше Величество, с провъзгласяването на Независимостта на България се изпълнява едно от най-великите желания на народа. Моля Ви да приемете титлата Български цар“.

Следват словата на Малинов: „Ваше Величество, държавните интереси, националното достойнство Ви продиктуваха своето решение да провъзгласите в това историческо място България за независимо Царство. Позволете от името на правителството да приемете титлата Български цар“.

На излизане от църквата царят, съпровождан от Малинов, министрите и председателя на Народното събрание, се отравя към църквата „Св. св. Петър и Павел“. Царят приветства строените дружини и войниците за пръв път поздравяват държавния глава със „Здраве желаем, Ваше Величество“ и преминават в церемониален марш.

Официалните гости и събралото се множество се отправят към Царевец.

Сред руините на стародавното българско царство е построена символична пирамида. Министър-председателят Александър Малинов прочита отново Манифеста пред въодушевения български народ, който с неописуема радост приема този дългоочакван акт. Еуфорията достига своята кулминация. Ентусиазирано „Ура“ полита във въздуха, атмосферата е невероятна, възторгът е неописуем.

В качеството си на кмет на Търново отговор приветствие към гостите произнася Иван Вителов – брат масон. Известно е, че той е посветен в идеите на масонството от своя тъст – Христо Иванов – Книговезеца, и Филип Симидов – важен фактор в Русенската ложа, двамата са сред най-верните сподвижници на Апостола на свободата Васил Левски. Влияние върху формирането на Иван Вителов оказва и Стоян Коледаров, който с Моско Москов членува в масонска работилница „Огнище“ в Търново, а по-късно Коледаров участва в ложа „Светлина“ и е избран за главен секретар на Великата ложа на България.

Създаването на тържествена обстановка е възложено на бр\ Иван Вителов. За него това е историческа чест и масонска отговорност да бъде домакин на височайшите гости в този сюблимен момент. На него се пада задължението да направи първия препис на Манифеста и този документ се съхранява в музея „Нова история“ във фонда на РИМ – Велико Търново.

Калиграфското копие на Манифеста върху пергамент е изработено по поръчка на Александър Малинов от видния български художник Хараламби Тачев от Пловдив.На него са положени подписите на царя и членовете на кабинета, скрепени с осем кръгли висящи восъчни печата на отделните министерства, положени в сребърни поставки.

На тържествената сесия на търновския Общински съвет на 25 септември 1908 г. кметът Иван Вителов прави предложение две улици в града да носят имената „Цар Фердинанд І“ и „22 септември – Независимост“.

Вестта за обявяване на независимостта радва цяла България. В Бургас един час след словото на Малинов композиторът Георги Шагунов написва химн за независимостта, който се изпълнява от 23 Черноморски полк още същия ден. Министър-председателят демонстрира твърдост и непоколебимост и заявява, че при необходимост ще води война, и това разтревожва Великите сили.

На 14 октомври Великите сили подават колективна нота за мирно уреждане и разрешаване на кризата.

Обявяването на независимостта е акт с непреходно значение, възобновява се родната държавност. Княжес­твото успява да се еманципира в европейската общност в икономически, юридически и политически смисъл.

Отхвърлянето на трибунарния статут от страна на България предизвиква остра реакция от османските власти.

Следват военни демонстрации от турска страна и частична мобилизация и военни маневри от България.

За развръзката на сложния казус и дип­ломатическата криза на сцената застава министър Андрей Ляпчев. В неговия биографичен път откриваме докосване до масонските идеи в Солунската мъжка гимназия, посветен от Трайко Китанчев, след това е в екипа на Захари Стоянов в Пловдив, където ратува за Съединението. По-късно работи активно в Софийската ложа „Заря“.

Бр\ Андрей Ляпчев се изгражда и се очертава като фигура със забележително държавническо мислене, зареден с масонските идеи, през годините достоен и акуратен партньор на водача на Демократическата партия Александър Малинов.

На Ляпчев е възложено да проведе дип­ломатическите совалки и диалози с османската администрация в Цариград. Преговорите са блокирани от претенциите за големи финансови компенсации от страна на Турция. Намесва се Петербург за погасяване на средствата и благодарение на конструктивната дипломация се подписва руско-турско споразумение.

Достигаме до 6 април 1909 г., когато сагата приключва с успех за Ляпчев и България. Двамата с Рафит паша – външен министър на Османската империя, френски възпитаник и принадлежащ към франкмасонството, ратифицират протокола за признаването на независимостта. С подписването на споразумението отпадат клаузите на Берлинския договор, посочващ Източна Румелия като турска провинция, натоварваща България с ежегоден трибут и пропорционален дял от османския държавен дълг към Европа.

Протоколът задължава българското правителство да заплати на Османската империя правата върху телеграфа, пощите, сигналните морски фарове. България поема гаранциите за свободно изповядване на вярата и равенството на мюсюлманите и съставя комисия за вакъфските имоти.

Другите условия, които тази високо отговорна личност, заредена с присъщата си масонска мъдрост, отстоява и умело защитава, са свързани с българите, живеещи на територията на Турция, с утвърждаване на функцията на Екзархията, с митническите спогодби и други дипломатически ходове в полза на нашата страна.

С тези разчетени конструктивни действия правителството на Александър Малинов в партньорство с братя масони проявява изключителна далновидност и  такт. Отново трябва да подчертая настоятелността за търсене на разрешение на проблемите, наличие и проява на масонска мъдрост и разум от страна на Андрей Ляпчев за избягване възможността от военни действия и признаване на независимостта на България от всички Велики сили.

С конструктивните премерени дейст­вия правителството постига желаната независимост по мирен път.

С цялостната политическа и обществена дейност достойните братя масони оставят трайна следа в историята ни.

Енергията на българската нация и брилянтната дипломатическа стратегия на Малинов, Ляпчев и Мушанов и по волята на монарха довеждат националната кауза до успешен край.

Още веднъж ще почертая, благодарение на тези велики мъже, обладани от идеите на Мацини и световното масонство и водени от стремежа за свобода, равенство и напредък, успели да застанат начело, се осъществява един държавен акт, свързан със суверенитета на България.

За ярките личности Александър I Батенберг и Александър Малинов пълни изследвания с богат изворов материал в двутомник ни представя ерудитът на националната историческа мисъл Стоян Райчевски – най-уважаем стар Велик майстор, възстановител на Великата ложа в България. Монографиите за Батенберг и Малинов са факт благодарение на принадлежността към масонската общност на бр\ Иван Гранитски – собственик на издателство „Захарий Стоянов“, който ги отпечата за достояние на широката читателска аудитория.

Всяка година тържественият камбанен звън възторжено още от ранни зори ще възвестява великото и непреходно дело и ние с умиление и с неприкрита гордост ще си спомняме за съпричастността и същинската роля на братята, изповядващи масонската религия и постулатите, издигнали високо скрижалите за благоденствието на българския род.

От балконите на търновските сгради ще се вее трибагреникът, завещан ни от следовника на Гарибалди, големия стратег на националноосвободителната борба Георги С. Раковски и приет от строителите на Нова България, от демократичната Търновска конституция.

Днес с благоговение разглеждаме фотографиите, заснети от търновските фотографи, запечатали великото събитие от този знаменателен ден, тиражирани като пощенски картички, разнасящи славата в страната и по света, възвестяващи невероятните преживявания на правителството и народа български.

Вестта за обявяване на независимостта радва цяла България и това емоционално преживяване не престава да ни вълнува с особена сила и днес.

Опиянението на жителите на старо­престолния град и невероятната атмосфера остава през годините. Признателните ни съграждани са отбелязвали събитието чрез поставянето на паметни знаци.

Винаги ще свеждаме чела пред паметната плоча на входа на църквата „Св. Четиридесет мъченици”. Тези знаци напомнят на всеки за мястото на града в утвърждаване на българската държавност, за ролята на Търново в историческата съдба на България като символ на националното самочувствие. Всеки паметник е белег на времето, в което е създаден, като символичната пирамида на Царевец с нейния първообраз, сътворен от двама достойни българи, посветени през 1903 г. в „Търновско огнище“ – арх. Георги Козарев и Леон Филипов.

И двамата участват в масонско огни­ще от 1903 г. Основават първото архео­логическо дружество, популяризиращо величавата ни история чрез създаденото туристическо дружество „Трапезица“, което се откроява с последователна политика на стремеж към независимост на България.

Наш дълг е да пазим от забвение имената на такива достолепни мъже като Александър Малинов и неговите братя съратници. Той е един от малцината държавници, в чиято биография няма тъмни петна, не е забъркан в афери, независимо че е оглавявал пет кабинета и един път е избиран за председател на Народното съб­рание. Неговите изследователи винаги са подчертавали, че е управлявал с гласа на разума, умереността и е следвал последователно принципите на масонството.

Независимостта е благородно дело и ние възхваляваме стореното, което има непреходно значение, осъществено от всеотдайни личности, които заслужават преклонение и признателност.

Нашата история е немислима без имената на самоотвержените свещенослужители в храма на масонството. Техният талант и постоянна амбиция тласкат напред развитието на българското общество. Времето е най-добрият съдник за това велико дело, на което те са се посветили.

За съвременната масонска общност остава възможността да разтваря с трепет паметните страници и всеки от нас за пореден път да премисли и оцени съпричастността си към съхраняване на националните идеали.

Необходимо е с действията си да се доближаваме до безкористните стремежи към свобода, красота, доброта и родолюбие – урокът, който ни завещаха братята.

За масонската общност остава удов­летворението, че нашите братя, изповядващи масонските идеи и скрижали, по един великолепен начин успяват да бранят устоите на държавността и да отдават безкористни сили за благоденствието на рода български, да допринасят той да се чувства свободен и равноправен с другите европейски народи.

Да пребъде България!

 

Сп. „Зидарски преглед“, кн. 36, декември 2022 г.