Градежите – основен способ за общуване в масонството
Брат. Ангел А.
Първите обществени формации се зараждат в Древността, когато хората от малки, водещи номадски живот групи започват да се установяват на едно място и уседналият начин на живот постепенно става преобладаващ.
Този процес създава основата, върху която е започнало изграждането на устойчиви взаимоотношенията между хората, но не като индивиди, а вече като общност. В първоначалните етапи на формиране на обществото основните движещи сили са най-вече борбата за оцеляване на групата, природните сили, начинът за снабдяване с храна, като социалните връзки и отношения все още се намират в начален стадий на развитие.
В тези времена се заражда писмеността, давайки началото на историческото развитие на човечеството. Тя е най-великото откритие в Древността, появила се като естествена необходимост, като мост, който да свърже тъмнината на невежеството с началото на прогреса на обществото. Нищо днес нямаше да бъде такова, каквото го виждаме, ако не беше писмеността, най-вече поради факта, че тя е основният носител на информация. Появата й дала възможност на хората да предадат своите мисли, знания и открития, като по този начин са удовлетворявали потребността си да общуват, да получават и да споделят знания.
В следващия етап от човешката история, когато средствата за живот и добиването на материалните блага са се индустриализирали, навлизаме във времето на ускорено развитие и доминация на социалния елемент във формирането на съвременното общество. Макар до този момент религиозните догми по света да са непреодолим фактор в социалната еволюция, точно тогава започва формирането на философски течения, които първоначално с плахи стъпки, а впоследствие все по-настоятелно формулират обективно действащите закони, чрез които много по-точно успяват да дадат обяснение за всичко, което се случва в така нареченото индустриално общество.
Разбира се, тези модерни философски течения не се разпространяват с еднаква сила и скорост, дали поради липсата на средства за бърза комуникация, поради затвореността на отделните общества, наложени от религиозни догми или обусловени от обичаите и нравите, формирани в предходни времена, но във всички случаи дори най-затворените и трудни за повлияване социални групи се пропукват и в техните разбирания започват да се инфилтрират нови разбирания, традиции и светоусещане.
Следвайки естествения ход на историята, стигаме до днешните реалности, до развитието на съвременното общество, което ние познаваме и което считам, че може да бъде определено като информационно.
Теорията за информационното общество се заражда през 30-те години на ХХ век, като в модерния свят това понятие обикновено се свързва с влиянието на информационните технологии върху ежедневието на съвременния човек и неговото формиране като личност.
Едно от най-ярките проявления на информационното общество е появата на социалните мрежи в интернет. Те дават на хората възможността да общуват без опосредяване на предаваната информация, като всеки може да сподели свои размишления и впечатления с останалите потребители.
Бурното развитие на средствата за общуване в това пространство не е случайно. Потокът на информацията около нас е неспирен, залива ни от сутрин до вечер, ежедневно и неуморно. Той е стихийна сила, оръжие, равно по мощ на Майката Природа, в състояние да съгражда и да унищожава всичко, до което се докосне.
Тази характеристика на информацията води до възникването на множество проблеми, тъй като за разлика от природата, тя може да бъде управлявана и направлявана. За съжаление, силата, която притежава информацията, все по-често се използва с користни цели, в угода на определени кръгове в обществото, които имат възможността да я манипулират. Не е случайно, че един от най-често използваните днес термини е „фалшива новина“. Това не е ново откритие на съвременния човек. През вековете на формиране на обществото информацията е била манипулирана и изкривявана според нуждите и разбирането на определен елит, но в днешно време това вече е стихиен проблем, защото скоростта, с която тя достига до крайните адресати, е светкавична. Достатъчно е само един-единствен потребител да сподели нещо в която и да било социална мрежа, и то вече става достояние на неограничен брой потребители, които от своя страна първосигнално започват да я мултиплицират по всички възможни информационни канали, преди да бъде потвърдена или отхвърлена нейната достоверност. Това може да стане и поради незнание, неопитност или по други причини, т.е. напълно неволно, но без значение дали е налице умисъл или не, крайният ефект е същият.
В тази среда на изобилни и често изопачени факти масонството също е изправено пред сериозни предизвикателства. За да се развиваме, е необходимо непрестанно и обогатяващо да общуваме помежду си, да излагаме своите мисли и разбирания, своите масонски и житейски знания и опит, да осведомяваме другите за тях и ако се налага, да ги разясняваме, за да обединим усилията си за постигане на нашата обща цел – постоянно самоусъвършенстване в царственото изкуство.

Ранна писменост, 3100–3000 пр.н.е., Ирак
Нашата философията ни насърчава постоянно да общуваме помежду си, да обменяме информация, защото тя има път, който трябва да извърви, за да може, започвайки като набор от данни, да се развие и да се трансформира в знание, от което всеки от нас да е в състояния да се възползва. А ако използваме правилно и целенасочено това знание, ние отваряме вратата към хоризонти, които позволяват то да се превърне в мъдрост. Целият път към самоусъвършенстването ни минава през последователността „сбор от данни – информация – знание – мъдрост“. Ако не успеем да достигнем до последния етап, няма как „мъдро да разпределим“ времето си за изглаждане на ръбовете на несъвършенството и да достигнем крайната цел на философията на масонството – постигането на Мъдрост, която позволява да се овладее и правилно да се използва Силата и да се отворят сетивата ни за Красотата, трите основни колони, на които се крепи нашето братство.
За целите на нашето развитие като масони по-важно е строго формалното общуване, което провеждаме по време на нашите ритуални сбирки, при които най-важният инструмент за това са градежите. Те са основният носител на информацията, която всички се трудим да превърнем в знание и мъдрост.
Осъзнавам обаче, че ние сме обикновени хора и също сме част от този безкраен информационен поток, който оказва влияние върху всеки аспект на съвременното общество. Как да се предпазим от опасността да бъдем повлияни от манипулирана информация? Като част от информационното общество ние трябва да осъзнаем, че ако подберем грешни данни, от които да извлечем информация, крайният резултат ще бъде също грешен.
Първото и най-важно условие е да се учим всеки ден, да трупаме житейски опит и знания, да си взимаме поука от нашите и от чуждите грешки, за да не ги допускаме повторно. Към всяка тема на нашите градежи и нужната ни за нея информация следва да подхождаме с критичност, внимателно да проследяваме източниците, които използваме, и да се опитваме да ги сравним с други.
Защо е необходимо всичко това? Защото информацията е сила и отговорност на този, който я използва. Това ни задължава на първо място да поставяме винаги истината, съзнателно и целенасочено да я търсим, за да направим общуването ни разнообразно, ползотворно, взаимообогатяващо, поддържащо силна братската любов помежду ни и укрепващо братската верига.
Доколкото обективната истина съществува извън нас и независимо от нашето поведение, ще обърна малко повече внимание на субективната истина, във възприемането на която се коренят голяма част от проблемите, които възникват между хората, защото тя е пречупена през личното усещане.
Постоянно се сблъскваме със случаи, когато един и същи факт се възприема по диаметрално противоположни начини от двама човека. Кой от тях обаче ще е прав, е много трудно да се каже. Ето защо смятам, че когато пишем нашите градежи, е необходимо да се придържаме и да излагаме в своите тези истината такава, каквато сме я възприели, и която считаме, че е правилна. В случай че някой брат смята, че грешим, той на свой ред следва да изложи аргументите си. Това ще даде началото на градивен спор, от който не бива да се плашим и който не бива да отбягваме, защото това е начинът, по който да достигнем до обективната истина. Не трябва да забравяме обаче, че споровете трябва да се водят според масонските принципи за братска любов и толерантност, като следва внимателно да изслушваме всичките аргументи, подкрепящи или отхвърлящи една или друга теза.
Само така ще бъдем в състояние да вникнем във възприятията на братята, да разберем как те усещат истината.

Ур – един от най-древните градове в Месопотамия
Общуването обаче не се изчерпва с градежите. По време на нашите формални и неформални срещи също така обменяме информация, като спазваме стриктно и точно традиционните забрани да се водят разговори за политика и религия по време на ритуалните сбирки, извън които смятам, че подобни ограничения не съществуват, тъй като всички ние сме „свободни мъже с добро име“.
Какво следва да направим, ако наш брат е допуснал съзнателна или несъзнателна грешка? Тогава истината става болезнена. В този случай не трябва да се бърза да се огласява каквото и да било, защото съществува голяма вероятност нашето възприятие да е грешно. Тук е нужна изключителна духовна сила, защото общуването следва да премине на плоскостта на двустранния диалог, насаме с този брат, като му бъдат зададени директно въпросите относно фактите, които следва да се изяснят. Вярвам, че сме длъжни да се водим от принципа, че истината е над всичко, както и от изстраданата народна мъдрост „Само истински приятел ще ти каже, че лицето ти е изцапано“, като думата „приятел“ спокойно можем да заменим с „брат“. Това е необходимо, защото, ако видиш нередност, но я подминеш, вредата, която ще бъде нанесена на братската хармония ще бъде в пъти по-голяма. Премълчаването на факти носи същата опасност като умишленото излагане на неистини.
От това дали ще се потвърдят опасенията, че се е случило или се случва нещо нередно, зависи какво поведение ще се следва. Според мен най-правилното поведение би било да се даде възможност на брата да се поправи и ако стане ясно, че липсва такова желание, следва да се постави проблемът пред ПМ. Със своята мъдрост той трябва да вземе решение дали съществува такъв проблем, да прецени дали следва да бъде огласен пред цялата ложа, или обстоятелствата налагат друго. Ето защо е тежък майсторският чук. Но не бива да забравяме – ако се окаже, че ние грешим, тогава трябва да поднесем своите извинения на брата и да засвидетелстваме братската си любов. Признаването на грешка по никакъв начин не накърнява достойнството на масона, а показва проявена мъдрост, братска любов и смирение.
Но както трябва винаги да търсим истината, така трябва да приемем и случаите, когато на нас ще ни бъдат зададени подобни въпроси, защото никой не е застрахован от допускането на грешки. Тогава ние следва да се вгледаме в душите си със спокойствие и мъдрост, за да анализираме своето поведение, и ако въпросите към нас имат основание, да се поправим и отново да покажем масонско смирение и да поднесем извинения на братята.

Сп. „Зидарски преглед“, кн. 37, 2023 г.
Братското единство е пряко зависимо от истината, крепи се на обичта и доверието помежду ни. Това доверие следва да се отглежда с грижа и любов, като крехко пролетно цвете, защото само когото си вярваме напълно, сме достатъчно силни звена в братската верига. За да си вярваме, следва да бъдем изцяло откровени един с друг, да споделяме своите мисли в градежите си и при неформалните ни срещи, да се придържаме към истината такава, каквото я усещаме и възприемаме, защото тя е животворяща сила, и да не се страхуваме да признаваме своите грешки.
Постоянно трябва да се вглеждаме в себе си и да не допускаме братската любов да бъде накърнена от наши егоистични подбуди. Истината и братската любов са нашите оръжия, с които да се борим с тях, за да грее винаги светлината на мъдростта над нас.
Масонското общуване ни помага да не се загубим в гората на профанските емоции. То е лъчът светлина, който осветява умовете ни, зарежда ни с топлината на братската любов, стимулира изобилната реколта на масонското познание в сърцата ни и ни носи покой и радост, защото е пълноценно и истинско.Само трябва да отворим очите си, за да видим красотата, сърцата си, за да почувстваме силата и съзнанието си, за да усетим мъдростта.
Ще завърша с един цитат от градежа на покойния бр. Лука Станчев, озаглавен „Някои бележки за връзката на масонските ритуали с морала на масоните“: „Масонът търси постоянно истината и я използва с неизменна справедливост – както е неизменно положението на отвеса“.