Ценностите  на масонството

 

 

Брат Пламен И.

 

Настоящият градеж се основава на моите търсения в масонството, моето развитие в братството и моето изглаждане на грубия камък. Те са открити в литература и предания от над 305 години писана история, както и в живи разговори с братя от цялата страна. Представени са в пет групи качества, важни за свободен зидар, в степента, където 5 е свещено число.

Дойдох в масонството (не то при мен) като достоен човек. Пазя доброто си име още преди да стана посветен и открих нови гледни точки за ценностите у човека според моя масонски път досега. Нека следващите редове са пътека за чираци и напомняне за майстори.

 

 

Ценностите  на масонството

Живеем във времена на изпитания. Само че изпитанията не са само финансови, здравни или материални. Изправяме се пред въпросите за нещо вечно – изпитанията за морал и ценностна система. Изпитания на фона на безброй кризи по вид, същност и причини, на фона на множество избори – профански и масонски, на фона на предстоящи изпитания в ежедневието ни. Дойде време всеки масон да се обърне към себе си, освен като посока за своето усъвършенстване, с въпроси за нивото на собствения си морал, достойнство, за действия и изграждане на нов личен баланс. Докато работим за надграждане на ценностите си като общество, основата ни започва да поддава. Ценностната ни система е станала толкова адаптивно променлива, услужлива, че е нужна самопроверка на поведението, мислите и делата на всеки брат. Масонството в своята същност е самотно занимание, не се нуждае от оценки, а от работа. Свободният зидар изглажда своите ръбове. Той е човек, който помага първо на себе си, после на семейството си и на масонството. Посветен, който е полезен за обкръжението си, но и научен на смирение. Хората не трябва да бъдат оценявани по техните пропуски или положителни страни, това е масата от хора, които наричаме профани. Като посветени и допуснати в храма на човечността въпросите към нас като братство и от самите нас към братството са други. Масонството е среда, начин на същестуване, морален компас и мечта за съвършено общество и братско общуване. Масонството е моята среда за мисъл-съществуване и вяра в човека. Да си достоен човек с добро име, носи своята стойност по принцип, но да си достоен масон, има различни измерения, ангажименти и необходимост от повече вяра и готовност за отдаване. Калибрирането на фините нас­тройки на морала ще дойде у всеки, когато прекара повече време в храма на душата си и отдели внимание за храма на братята си. Всеки ритуал завършва с покана за мнение за конкретното събитие или за масонството по принцип. Тогава е моментът за тиха благодарност, че сме допуснати до Светлината и възможността да градим, но и моментът да се замислим за своя принос към „масонството по принцип“. Масонството е общество на задължения – към себе си, към братята си, към просвещението и към историята. Нека моят принос е вярата в масонството по принцип и навсякъде.

Добродетелен е онзи мъж, който не е лишен от желания, инстинкти и страсти, но който е господар над тях и ги владее. За да има добродетел, е нужна постоянна борба. Посредственото, бездушно, безстрастно и безцветно живуркане не е добродетелно. Добродетелта е силна, дейна, емоционална и по-могъща в сравнение със страстите, които превъзмогва.

Из „Преддверието и Средният кат“,

Албърт Пайк. София, 2019

 

Ценното в четенето

Масонът трябва да чете. С това започват първите му стъпки като търсещ. Какво е чел, какво знае, какъв опит има, какво следва да прочете, на какво да обърне по-задълбочено внимание. Не защото някой го задължава или иска степени, а защото е допуснат да бъде инструмент в изграждането на човечността. Ако приемем, че всеки новопостъпил брат е на средна възраст, с професия и добро име, то той вече е наясно защо трябва да чете, какво му носи това. Но сякаш се налага отново и отново да си го напомняме. В братството новоприетият следва да бъде насочен към литература, заглавия, издания съгласно неговите лични търсения и желание за духовно израстване. Грижа на гаранта и на братята от ложата, грижа като за новородено с отворено сърце и жажда за възприятия. Една от най-хубавите черти на масонството е богатството на неговата култура, история и познание. Не следва никой да бъде лишаван от това, а насърчаван да го изследва. Познаването на детайлите носи самочувствие за брата масон, носи чувство за принадлежност, носи дълбочина на интелекта, когато се сблъска със заблудите и обидите към братството, и смирение пред предците си. Историческото поз­нание е съхранено в огромен брой издания,  напълно достъпни за всеки четящ и търсещ ум. Събудете своя. Масонът днес чете недостатъчно. Не му остава време, самоинициатива и търпение. В обществото ни като цяло познаването на литературата е недостатъчно. Само че има как българското масонство да се откроява в обществото, негов приоритет да е просветителството и то да бъде храм за будни умове. Четенето провокира размисъл и самоизследване, отнася мисълта в различни светове, дава храна на въображението, мечти – а да мечтаеш, значи да живееш. Дава стимул за изследвания и нови лични търсения. Никой масон не следва да губи тази дълбочина, колкото и да е ангажиран в профанския живот. Самото изписване на „профанство“ (в превод „извън храма“) напомня, че четящият, запознатият и развиващ се масон се намира вече „в храм“, там, където сам е пожелал да бъде. Светлината на познанието, тръгнало от любопитството, излиза от самите нас. Моята детска представа за масон е образът на замислен четящ човек сред богата библиотека. Нека не убиваме представата на новоприетите братя. Те също търсят светлината. Търсят мъдростта и имат своя лична представа за мъдър масон. Масонът трябва да чете.

 

Ценното в споделянето на градежи

Като естествена последователност на темата за четенето е представянето на градежи в ложата. Всеки от нас има своите търсения и посоки. За масона градежът е формата за представяне на познания, но и формата на духовна работа и живот за ложата. Споделянето в открита ложа води до представянето на резултатите от търсения, нов поглед или доразвиване на вече представена тема. Когато брат масон не представя с години градежи, то тогава той има ли някакви търсения, тогава той работи ли по своето усъвършенстване? Толкова високо ли са достигнали неговите мисли, качества, себеусъвършенстване, житейска и масонска позиция, че е престанал да се самоизследва или да изследва другите? Толкова ли е безразличен към идеалите на братството и одухотворяването на ложата?

Преследването на висши идеали, на по-висока ценностна система минава през изучаването на други системи, чужди търсения, споделени мисли и тълкуване на вече разкритото познание. „В спора се ражда истината“ е стара мъдрост, но за да има спор, трябва да има тема. Градежите са място на философски търсения, както и на философски открития, поглед към минало, настояще, бъдеще. Масонът работи върху своя дух и опознава своя необработен камък. Масонът следва да опознава себе си чрез мисъл, чрез търпението да изслушва другите, чрез спорове за истината, чрез умението търпеливо да се подкрепят търсенията на новоприети братя, чрез смирено изслушване на чуждото мнение. Новоприетите братя трябва да бъдат насърчавани и напътствани по-често да представят своите мисли, за да не се лутат в търсене на светлината, да не попадат в сенките – все пак символично превръзката от очите вече им е свалена. Липсата на духовна работа води до липса на достатъчно светлина, на сбъркани нюанси или попадане в метафорична мъгла. Могат да станат жертва на лъжовни учения или да се заблудят по нерегулярни учения за Братството на свободните зидари. Будните умове трябва да се отглеждат в открита ложа, ритуална работа и грижа за тяхното израстване. Майсторите трябва да заслужат своите чираци чрез личен пример. Изнасянето на градеж ни учи на себеизразяване, преодоляване на притеснението и увереност, че говориш в една доброжелателна среда. Все пак да говориш сред братя, е като да говориш за доверие.

 

Ценното в общуването между братя масони

Да мислиш на глас сред приятели – та кой посветен не се е насладил на това усещане! Да подготвяш по-младите братя за масонския им път. Да поставиш името си като гаранция за качествата на другиго. Да си запознат с масонските обреди и обичаи според своята степен и да спазваш традиции, издържали проверката на времето. Да знаеш, че има хора, които ще те подкрепят или поне умеят да казват искрено „не“. В това мога да си позволя да вярвам и да поддържам през годините. Масонството е кралско изкуство и наука за общуване. Сигурен съм, че има и братя, които се пазят или се въздържат от разговори с братя от ложата си или от други ложи поради предубеденост, страх, срам или нежелание. Съществуват истории за подведени или направо излъгани братя, което е дало повод за въздържание или гилдиен фолклор, но това е излишно за хора, които изграждат човечността и са хоросан за храма на душата. Трябва искрено всеки от нас да внимава да не донесе повод за недоверие, заблуди или пренебрегване на братска молба.

Общуването в профанството не следва да се пренася в общуването между братя. Убеден съм, че има и ще има много разочарования в срещите на братя извън ложите. Предполагам, че те са част от израстването ни като братство, но следва да се борим с това. Комуникацията или приоритетите в целеполагането са сплав за подкрепа в семейството. Когато братската верига е силна, можем да растем заедно – и в масонството, и в профанството. Подкрепата не е само с думи, а дела, процес през целия ни живот.

Ние градим през различни форми на общуване. Публикуването и четенето на градежи, размяната на трудове между ложите, посещението в други ложи е истинско масонско общуване. Има теми, от които да се въздържаме, но има теми, на които сме длъжници. Има дефицити, които следва да запълним, а един от тях е обикновеното ежедневно общуване и четене. Марк Аврелий дава епитети на душата: праведна, скромна, честна, разумна и отзивчива. Мисля, че идеално могат да бъдат пренесени като епитети за поведението и отношението на един масон към братята си.

 

Ценности като личности в обществото

Баланс във всичко. Не можем да сме едни в храма и различни в обществото. Това поставя въпроса за откровенността. Не можем да сме пристрастни към един или да превъзнасяме друг. Не може да сме по братя за едни и непознати за други. Не можем да сме съдници на хората. Трябва да пазим баланса на черните и белите квадрати у всяка душа, до която се докоснем. Дали един масон  се разпознава лесно в обществото с неговото смирено отношение, добра работа и толерантно отношение към мнението на другия? Дали един масон се разпознава лесно в обществото заради неговото открито и честно поведение? Реторични въпроси. Можеш да си такъв и без да си посветен. Масонството има своето тайнство, което освен всичко друго ни дава чувство за принадлежност към нещо свято, победило времето. Познаването на ценностите и спазването на морал дават на масона възможността да се ориентира в големите идеи на своето време. Свобода, равенство, братство, светлина, познание и нов вид общуване между хората са ценностите, които вярвам, че масонството пренася през вековете.

Бъдете светъл, но скромен пример, за да пребъдат ценностите ни.