Масонство и спомоществователност
Михаил Димитров, Стар Велик оратор на ОВЛБ
Доклад, представен на специализирана научна конференция, 2014 г., гр. Велинград.
Българската дума спомоществователност описва „човек, който подпомага със средства“. Смислово тя е съставна от други две отчетливи понятия: „милосърдие” и „благотоворителност“.
Нека си припомним вторият Велик принцип на масонството (1), който гласи дословно:
За спомоществователността – масоните се приучават да практикуват благотворителност и да проявяват грижа за нуждите не само на своите близки и подопечни, но и за тези на обществото като цяло с дарителство и лично съучастие чрез полагане на доброволен труд и усилия.
Английската дума за „спомоществувателност“ е Relief (2), която буквално преведена означава облекчаване. Няма да споря с по-вещи от мен лингвисти, но реших, че „спомоществователност“ някак си по-добре пасва на формата и съдържанието на споменатия принцип, а да не говорим, че има и допълнителното предимство – звучи някак си „старозаветно“. Това е и в угода на всички онези, които не пропускат да се прехласнат – колко древно било самото масонство! Но да се върнем на темата и нейните съставни – „милосърдие“ и „благотворителност“– какви красиви словосъчетания и какъв заряд има в тях – „усърдие в милостта“ и „благотворене“! Едва ли има други две думи в българския език, които да са заредени с толкова човеколюбие и добронамереност!
И така – съгласно тълковния речник „милосърдие“ (от английската дума – „benevolence”) е „готовността да се помогне на някого от състрадание, съчувствие или съжаление”. „Благотворителност“ (от английската дума “charity”) от своя страна се дефинира като: „социална дейност, свързана с предоставяне на материална и/или парична помощ на нуждаещи се хора, самият акт на дарителство и всякакви други човеколюбиви дела“. Би могло да се каже, че „милосърдието“ предхожда „благотворителността“, то е импулса, сърдечния подтик за „благотворене“.
Както всеки се досеща и „милосърдието“ и „благотворителността“ не са от вчера! Те са съставна част от доктрината и практиките на повечето религии (3) и вероизповедания и не само – те са били, а някъде все още са елемент и на светската власт!
В исторически план „милосърдник“ (4) е бил черковният служител, който е раздавал „милостиня“ и „подаяния“ на бедните и нуждаещите се. Във всички времена манастирите са били задължени да дават част от приходите си под формата на благотворителност. Владиците са имали свои милосърдници, а Крал Шарл VIII на Франция е имал, ни повече ни по-малко, собствен Велик милосърдник. В Англия Маркизите на Ексетър са пожизнени „Велики милосърдници на Империята“. В Англиканската църква има длъжност Висш Лорд милосърдник (Lord High Almoner) – понастоящем Владиката на Уорчестер, Негово Светейшество Джон Инге, който всяка година, по време на службата в деня преди Разпети петък, помага на кралицата да раздава дребни сребърни монети на миряните. Длъжността милосърдник е била застъпена и в болничните заведения чиято задача е била да определя кои пациенти са „нуждаещи“ се, като в последствие е отговарял за тяхното подпомагане и следболнична грижа (5). Милосърдник продължава да е важна длъжност и в т.н. Градски Ливрейни (от ливрея) компании на Лондон (City Livery Companies), както и в масонските ложи от състава на Обединената Велика ложа на Англия, Великите ложи на Ирландия и Шотландия и повечето други!
Едва ли някой днес би направил връзката с имената на трите дъщери на Св. София – „Вяра, Надежда и Любов“ (6) и по-специално с това на третата и понятието „благотворителност“ като действие, но такава връзка има и тя е заложена в християнската доктрина за любовта (7), като акт на отдаване, даване, подпомагане и прочие!
Но да слезем на земята! Спомоществователността, съответно „милосърдието“ и „благотворителността“ като същностни характеристики и деятелности на англосаксонското масонство съществуват и се практикуват от неговото начало и до днес!
Две от задължителните длъжности в типичната английска масонска ложа, и не само, са – „милосърдник“ (almoner) и „благотворител“ (charity steward). На ниво велика ложа – съответно „Велик милосърдник“ (Grand Almoner) и „Велик благотворител“ (Grand Charity Steward).
Какво включва длъжностната характеристика на „милосърдника“? (8) Милосърдникът (понякога наричан още „грижещият се офицер“) отговаря за „добруването на членовете на ложата, вдовиците на братя и членовете на техните семейства (деца, внуци, други подопечни)“. Той постоянно се интересува и поддържа контакт с братята, които имат здравословни и други проблеми, нещо повече той присъства дискретно и в ежедневието на вдовици на братя масони, така че ложата да е в състояние да се притече на помощ всеки път когато биха изпаднали в нужда или беда. По задължение „милосърдникът“ трябва да е добре запознат с всички местни или общонационални масонски благотворителни институции и обхвата на тяхната дейност, щотото да е в състояние да насочи и/или подпомогне за установяване на контакт при нужда всеки, който е в правото си да ползва техните услуги и програми. В някои ориенти функцийте на „милосърдника“ се поемат от нарочно конституирани комисии. Изобщо „милосърдника“ е този който
- Пише съболезнователни и състрадателни писма до братя или техни вдовици и близки, а не секретаря на ложата;
- Търси и ангажира други братя от ложата, които да придружат при нужда вдовици на братя за общи мероприятия на ложата;
- Държи ложата в течение за материалните дела и здравословното състояние на братя в нужда и беда;
- Запознат е с условията и изискванията за подготовката и адресирането на прошения на братя, които имат нужда от помощ;
- Следи и докладва за причините ако брат отсъства продължително от работата на ложата.
„Милосърдникът“ на ложата разполага с целеви фонд , наречен – „милосърден“ (benevolent fund).
„Милосърдният фонд“ се формира от събираните средства във „вдовишката торба“ (9), в хода на ритуалните сбирки и не само. Тези средства са изцяло насочени навътре – за подпомагане на членове на ложата и техни близки и родственици. Едно от възможните приложения на този фонд е закупуването на Коледни подаръци на вдовици на братя масони, както и на сестрите, децата и внуците на братя в затруднено положение – здравословно или финансово.
Какво включва “длъжностната характеристика” на благотворителя“ (10). „Благотворителят“ на ложата е братът, който е задължен да подканя и предразполага, без да е натрапчив, братята към щедрост в дарителството си на пари и/или доброволен труд, както и да определя, със съгласието на членовете на ложата, братята и/или техните вдовици или родственици (деца, внуци), които се нуждаят от помощ, с оглед да бъдат подпомогнати или подпомагани със средства на ложата, както и, при доказана нужда, от централизираните фондове на великата ложа. Похватите, с които си служи „благотворителя“ за стимулиране на дарителството включват, но не само:
1. Постоянно и ненатрапчиво напомняне за нуждата и ползата от дарителство;
2. Обсъждане с потенциални дарители условията на завещанията им и средствата, които биха оставили на ложата;
3. Планиране, организиране и провеждане на набирателни мероприятия;
4. Да е генератор на идеи, както и да се възползва от добрите идеи на други братя за начини за набиране на допълнителни средства;
5. Да информира предварително потенциалните дарители, които ще участват в набирателни мероприятия за това кои са реципиентите на дарените от тях средства, както и за постигнатия впоследствие резултат.
„Благотворителят“ на ложата отговаря и поддържа вторият фонд със спомоществувателна цел на ложата – т.н. „благотворителният фонд“.
„Благотворителният фонд“ се формира от средства, които се набират в хода на мероприятия, организирани от ложата, както ритуални, така и не-ритуални , като най-често това са целеви мероприятия за набиране на средства за благотворителност по конкретен повод или изобщо за попълване на благотворителния фонд на ложата или великата ложа. Средствата от този фонд са предназначени за подпомагане на масонски и най-вече на обществени благотворителни институции и/или инициативи.
Когато средствата в „Благотворителния фонд“ на ложата, натрупани през годината надхвърлят определен размер, благотворителят съвместно с милосърдника правят обосновано предложение пред ложата за предоставянето им за ползване от някой от споменатите по-долу централизирани фондове и/или институции на великата ложа. Всяко едно предложение подлежи на обсъждане и одобрение от членовете на ложата.
Как масоните дават за благотворителност?
Всеки брат масон се очаква да проявява щедрост в дарителството в рамките на своите възможности без това да е в ущърб на него самия или близките му. Това той може да прави постоянно или в хода на дарителски кампании. За разлика от повечето други благотворителни организации, масоните не разчитат на средства, които се набират извън братството – те не практикуват често срещаните в практиката на повечето благотворителни организации форми като улични или публични набирателни кампании.
В Англия, и не само, в хода на всяка масонска сбирка (не ритуална!) е предвидено набиране на дарения. За целта майсторът на ложата обявява конкретния повод за който ще бъдат набирани средства, или ако няма такъв – същите отиват за попълване на различни целеви милосърдни и/или благотворителни фондове, както на ложата, така и на Великата ложа. Една от често използваните форми за набиране на допълнителни средства са различните томболи и/или търгове, които ложата организира в хода на своите мероприятия – бели маси, празненства, церемониали и др. Наред с горното съществуват и форми за „лично“ дарителство, които най-често са под егидата на Великата ложа и за които „благотворителят“ на ложата е в известност и може да насочи желаещият да дари/дарява брат.
Едно от нещата, които задължително се вменява на всеки новопосветен брат е, че‚ дарителството е същностна част от масонското му битие!
По-надолу ще се спра на основните благотворителни институции под шапката на Обединената велика ложа на Англия (11), не за друго, а защото тя има може би най-богатия и разностранен опит в тази насока. И така тези институции са:
„Великата благотворителност“ (12)
„Великата благотворителност“ (The Grand Charity) е учредена в 1980 г. под формата на независима благотворителна организация, която да поеме функциите на „Борда за благотворителност“ (Board of Benevolence) на Обединената велика ложа на Англия, съществувал до тогава като основно благотворително звено на Великата ложа, който от своя страна е приемник на „Съвета за благотворителност“ (Committee of Charity ), основан през 1725 г.! Той е по-гъвкав от другите масонски благотворителни институции, до толкова, до колкото предметът му на дейност покрива по-широк кръг от благотворителни каузи, включително и за подпомагане при природни бедствия, без при това да се отклонява от основната си същност – да подпомага братя и техните подопечни в нужда. Подобно на предшествениците си основните насоки на дейността на „Великата благотворителност“ включват:
- Подпомагане („облекчаване“) на братя масони и техните близки и подопечни;
- Субсидиране на други масонски благотворителни институции;
- Предоставяне на средства на не масонски благотворителни и/или други институции, каузи и лица.
Считано от април 2016 г. „Великата благотворителност“ на Обединената велика ложа на Англия се трансформира във „Масонска благотворителна асоциация“(13).
„Кралски масонски тръст (попечителство) за момичета и момчета“ (14):
„Кралският масонски тръст за момичета и момчета“ е учреден през 1982 г. и обединява „Кралският масонски институт за момичета“ (основан 1788 г.) и „Кралският масонски институт за момчета“ (основан 1798 г.), с което е продължена една 200 годишна практика и традиция на подпомагане на деца на бедни родители. Целта на попечителството е да „облекчава“ следствията от бедността, както и да подпомага материално обучението и образованието на деца в нужда. Това става чрез:
- Подпомагане и издръжка на деца на починали братя или братя в затруднено положение, като целта е да им се даде стартът в живота какъвто биха получили ако бедата не беше споходила техните семейства;
- Подпомагане на деца на не масони, както и други благотворителни не масонски организации, насочени към подпомагане на деца.
„Кралски масонски благотворителен институт“ (15)
Институтът е основан в 1842 г. и е предназначен да подпомага братя масони в напреднала възраст и техни подопечни по линия на домашно обгрижване или настаняване в старчески домове (16), както и чрез финансово подпомагане в случаите когато същите не желаят да напуснат домовете си. Други форми на подпомагане са консултантски услуги, които предоставя специализирано звено към института, заеми за жилищни подобрения и възстановителни процедури и почивки.
„Масонски самарянски фонд“ (17)
Масонският самарянски фонд е основан в 1990 г. с активната помощ на ОВЛ на Англия и е независима благотворителна институция, която подпомага болни или немощни братя масони, техните семейства и подопечни, които са в нужда. Фондът предоставя средства на молители, които не могат да покриват стойността за частна здравна помощ или не могат да получат полагащата им се медицинска помощ по линия на националната (държавната) Здравна служба на Великобритания в изискуемият срок или обхват.
Ще се спра на формите за набиране на средства за благотворителност, които ползват английските братя, а те са:
А. Лични дарения, в т.ч.:
1. Дебитиране от лични сметки
– братът дарител дава разпореждане за автоматично дебитиране от банковите му сметки на определени суми за определен срок, безсрочно или до второ нареждане.
2. Постоянни отчисления – братът дава нареждане на обслужващата го банка или фирмата или учреждението в което работи да правят отчисления към посочена от него благотворителна институция на определени интервали или за определен период от време.
3. Кешови или чекови плащания – някои братя предпочитат да даряват в налични или с чек на името на ложата или съответната благотворителна институция;
4. Дарения с пликове – братът поставя дарението си в предварително подготвени пликове, на които има място за името, адреса, пощенския код и подписа на брата. Благотворителят получава/взема пликът и заприходява средствата. Тази форма се ползва широко – пликове се пращат с поканата за ритуална работа на ложата, поставят се на столовете в храма преди започване на ритуалната работа, в хода на „бели маси“ (18). Когато пликовете се поставят в храма тогава средствата от тях и Вдовишката торба се заприходяват от ковчежника в т.н. „Ковчег за милосърдие“.
Б. Набиране на средства в ритуал – това са средствата набирани във „вдовишката торба“ (условно название за средствата, които се набират в хода на ритуална работа за милосърдие в рамките на ложата) и пликовете (виж по-горе). Много често, ако „милосърдникът“ е докладвал за брат в нужда, братята откликват на момента и дават повече с оглед на конкретния повод!
В. Набиране на средства на „Бялата маса“ (вечеря или обяд след ритуална сбирка) – повечето ложи, организират томболи или наддавания в хода на „Бялата маса“ с оглед набиране на допълнителни средства. Много е важно братята да са уведомени предварително за какво ще бъдат използвани набраните средства!
Г. Допълнителни начини за набиране на средства – за целта се използват всевъзможни похвати от типа „весели игри и закачки“ в хода на „Бялата маса“ или при други поводи. Например обявяват се залози за това:
– В колко точно майсторът ще нареди да се вдигне тостът за „9 часа“ (последният тост на „Бялата маса“, посветен на всички братя в нужда или беда и тяхното скорошно избавление), като половината сума от залозите отива за награда на „победителя“, а другата се заприходява в „благотворителния фонд“ или „ковчегът за спомоществователност“ на ложата;
– Колко е сборът от възрастта на тримата най-стари членове на ложата – и пак залози;
– „Кутия за парсата“ – пуска се табличка и всеки е длъжен да изсипе в нея „парсата“ – стотинките които се търкалят в джобовете му!
– „Наказателни“ такси за всеки, който е забравил да донесе нещото, което е било съобщено на предишната сбирка на ложата.
Описаните по-горе „похвати“ едва ли носят кой-знае какви приходи, но със сигурност допринасят за по-доброто настроение на всички!
Д. Не ритуални мероприятия – тук единствено фантазията е ограничител! Такива могат да бъдат:
– Вечер на „кърито“ – повечето ресторанти са склонни да предлагат куверти с намаление за групови вечери или обеди, като част от стойността на „куверта“ може да се определи за конкретен благотворителен повод или да се заприходи в „благотворителния фонд“на ложата.
– Барбекюта – винаги има поне един „майстор готвач“ в ложата, който веднъж в годината организира барбекю на вилата си като в стойността на мероприятието, освен неговите разходи, бъде предвидена и една малка част за благотворителност!
– Разпродажба на вехтории – ненужни вещи които всеки държи в домът си и би могъл да предостави за „разпродажба“ в хода на някое мероприятие или специално организирано такова.
– Колективни посещения на театрални постановки, концерти или други представления – всички билетни центрове са склонни да дадат отстъпки за ‚групови посещения“, като разликата в цената се заприходява в „благотворителния фонд“.
Има и куп други благовидни форми – организирани състезания, колективно пиене на кафе, вечери на гатанката, градински партита, състезания по голф, разходки с файтон и т.н. и т.н. – поводи колкото иска човек!
Е. Благотворителни фестивали: Това е много стара форма, която се практикува от Обединената велика ложа на Англия и повечето й Провинциални велики ложи! За целта, съгласувано със съответната благотворителна институция (виж по-горе) се определя датата за провеждане на фестивала, на който ще се набират средства за нея. Обикновено се предвижда достатъчно дълъг период от обявяването на датата и самият фестивал с оглед по-добрата му организация и осигуряване на по-масово участие на братя, както и максимизиране на постъпленията! Винаги фестивалите се съпровождат с присъждане на „почетни награди“ за крупните дарители (19) – ложи или отделни братя или вдовици на братя.
Една много важна част от всичко казано до тук е отчетността – записите, които се правят за постъпили средства по всички възможни линии и тяхното съхранение и разходване. Тази отчетност е работа на благотворителя, но не рядко участва и ковчежникът на ложата. Тази отчетност е важна при провеждането на споменатите по-горе фестивали, тъй като на тях се отчитат всички средства, които отделни дарители или Ложи са предоставили на съответната благотворителна институция в периода между два фестивала!
Отчетността е важна и от друга гледна точка – данъчните облекчения, които са предвидени за дарителство и приспадането им от личните данъчни задължения на дарителите и институциите като такива.
И още, отчетността е важна защото се води както по линия на всяка отделна ложа, така и за всеки отделен член на ложата! Това е важно защото повечето братя масони в Англия членуват в повече от една ложа (познавам един бисокопоставен английски брат, който членува в 30 ложи!).
Но да спрем до тук с английския опит и да се погледнем себе си!
Можем ли да говорим за традиция в милосърдието и благотворенето в България и по българските земи в старо и по-ново време? Бих казал определено – да! У нас има стародавни традиции в „дарителството“ и „ктиторството“ – особено популярно в по-старите времена! Много от по-заможните граждани и не само са дарявали средства на черкви и манастири, за строителството на нови храмове или разширяването и доизграждането на съществуващи такива. Друга широко разпространена форма на „дарителство“ е била по линия на образованието – десетки, стотици, а защо не и хиляди наши съграждани са дарявали средства за строителството на училища, за издръжката и обучението на даровити деца и юноши, както в начални и средни училища у нас и в чужбина, така и за университетското им обучение.
Много интересна информация се съдържа в една безценна книга, озаглавена „Златна книга на дарителите за народна просвета“ (20), в чиито два тома са описани и изброени всички известни дарители от онова време, сред които на първо място братята Евлоги и Христо Георгиеви дарили средства за построяването на една от най емблематичните следосвобожденски сгради в София – ректората на софийския университет и не само! В списъка са повечето известни ни възрожденски и следосвобожденски будители, първите крупни търговци, фабриканти, банкери, богати земеделци и много други, които с чувство на отговорност и любов към ближния си са дарявали огромни за онова време суми за народополезни начинания. Изкушавам се да спомена и имената на далечните прародители на един наш брат – синовете Михаил, Иван и Лазар х. Вълчови и техния баща – Хаджи Вълчо от Банско! С пари дарени от Хаджи Вълчо са построени няколко църкви на територията на Атон и Хилендарския манастир, същият в който неговият брат Паисий Хилендарски пише „История славянобългарска“! Мога да изброявам още много подобни случаи, но ще спра до тук.
Интересен казус представлява и храм-паметника „Александър Невски“, който в голямата си част е построен и завършен със средства, дарявани от благодарни граждани на София и страната!
Дарителската практика продължава и в по-нови времена – много от дарителите са били и наши братя масони от Великата ложа на България, инсталирана през 1917 г. За съжаление няма достоверна информация за афиширана роля на ВЛБ (1917 г.) в дарителски кампании или конкретни поводи. Много от братята са дарявали в качеството си на членове на други формирования – „Ротари“, „Лайънс“ и други. Дарения са правени и за създадения не без участието на братя „Български червен кръст“. Има сведения за благотворителни начинания на съпруги на братя масони – пример е т. нар. дружество „Сестринска грижа“, създадено и поддържано от съпруги на масони.
Дарителство в масонски смисъл са и средствата набрани за закупуването на терен и последващото строителство на „Масонски дом“ на ВЛБ (1917 г.) и то в самия център на столицата – ул. Г. С. Раковски!
Днес спомоществователството заема съществено място в дейността на Обединената велика ложа на България и тепърва ще придобива нови измерения.
Спомоществователността е благородно дело, което не само трябва да се върши, но и би следвало да се афишира дискретно в рамките на приетите норми и публична нагласа. Няма нищо срамно да даряваш, да заставаш с името си зад всяко благородно дело, да бъдеш пример за подражание. Та нали ние сме носителите на основните принципи и практики на „гражданското общество“, ние сме тези, които би трябвало да разнасят истината и правдата за неговата роля в личното ни битие и битието на държавата! Ако нещо е срамно – то е краденето и най-вече от „общото“, защото така ограбваш настоящето и най-вече бъдещето на нацията – най-уязвимата част от населението на държавата ни – възрастните и подрастващите!
По стечение на ред обстоятелства средната възраст на членския състав на Обединената велика ложа на България (ОВЛБ) е сравнително ниска по сравнение с по-старите ориенти какъвто е Англия и други, ерго – нуждата от активно подпомагане на братя и техни близки в нужда не е толкова остра. В същото време нарастването на броя на братята, както и неминуемото застаряване на много от тях, ще постави допълнителни изисквания към ролята и функциите на Великата ложа и отделните ложи в сферата на спомоществователността, което предопределя нуждата от предприемане на изпреварващи мерки за създаване на необходимия ресурс за в бъдеще!
Между другото нуждата от средства за спомощетвователност ще нараства и извън рамките на нашето затворено и сплотено общество – свидетели сме на редица отрицателни тенденции – застаряване на населението, недостиг на средства в такива важни области като образованието, здравеопазването и много други. Очевидно българското масонство не е в състояние да реши всички възникващи проблеми в нашето общество, но то е длъжно в рамките на възможностите си да помогне, да изтъква и практикува така дефицитната в днешно време човешка „солидарност“, която също е елемент на въжделеното от всички ни, но за сега недостижимо, „гражданско общество“ у нас.
В прослава на Великия архитект на Вселената!
София
30.01.2015г.
Бележки:
1. Виж: „Какво представлява масонството.
Английския текст: Relief – Freemasons are taught to practice charity and to care, not only for their own, but also for the community as a whole, both by charitable giving, and by voluntary efforts and works as individuals.
2. Виж още:
http://www.grandcharity.org/pages/history.html#sthash.sjXsCL5D.pe4hCpgB.dpuf
3.Виж още:http://en.wikipedia.org/wiki/Alms
4.Превод на английската дума „almoner”, която от своя страна произлиза от древногръцката ἐλεημοσύνη, eleēmosynē и по-късно – латинската almosunartius.
Виж още: http://en.wikipedia.org/wiki/Almoner
5.Това са днешните „социални работници“.
6.На английски името на третата дъщеря е „Charity“ (Faith, Hope and Charity) или в превод към днешна дата – „благотворителност“!
7. Виж Новият завет, Първо послание към Коринтияните, 13:4 и 13:13.
8.Виж още:
(1).http://www.pglel.co.uk/Almoners/almoners_home.asp;
9. В хода на всяка ритуална работа на ложата, милосърдникът или касиерът на ложата минава със специална торба („Торбата на вдовицата“, което има връзка с приетото понятия в масонството, че масоните са „Синове на вдовицата“), в която всеки брат пуска своята лепта за фонда „Милосърдие“ на ложата.
11. Виж още:
(2). http://www.freemasonrytoday.com/freemasonry-cares
12.The Grand Charity“, 60 Great Queen Street, London, WC2B 5AZ. Тел: 020 7395 9293;
Виж още: 1.www.grandcharity.co.uk;
(2).http://www.grandcharity.org/pages/history.html#sthash.sjXsCL5D.dpuf
(3). http://www.freemasonrytoday.com/freemasonry-cares/the-grand-charity
13. Виж още:
(1). https://mcf.org.uk/
(2). http://www.freemasonrytoday.com/freemasonry-cares/masonic-charitable-foundation
14. Royal Masonic Trust for Girls and Boys, 20 Great Queen Street, London, WC2B 5AG; тел: 020 7405 2644;
Виж още: (1). https://www.grandcharity.org/data/files/RMTGBPostersA4.pdf
(2). https://www.justgiving.com/rmtgb
(3). http://www.freemasonrytoday.com/freemasonry-cares/royal masonic-trust-for-girls-and-boys
15. Виж още: http://www.rmbi.org.uk
16. Виж още:
http://www.freemasonrytoday.com/freemasonry-cares/royal-masonic-benevolent-institution
17. Masonic Samaritan Fund, 26 Great Queen Street, London, WC2B 5BB; Тел.: 020 7404 1550; http://www.freemasonrytoday.com/freemasonry-cares/masonic-samaritan-fund
18.„Бяла маса“ е термин, използван за означаване на тържествен обяд или вечеря, които се провеждат по специален ритуал.
19. Най-често се определя горен лимит на даренията, съответно се учредяват възспоменателни награди/дипломи за надхвърлилите го.
20. Виж: Сава Велев, „Златна книга на дарителите за народна просвета“, том 1 (1907 г.) и том 2 (1923 г.)