Видни български масони до началото на Втората Световна война

Известните досега списъци с имена на български масони не претендират за абсолютна пълнота и достоверност, защото не е намерена матковата (1) книга на нито една масонска ложа от периода до 1940 г. Първият известен списък с имена на български масони е огласен през 1937 г. от Румен Янков – журналист, противник на масонството.

След края на Втората Световна война се появява списък, изготвен и огласен от бившия депутат и масон-ренегат  Петър Думанов. Той е придружен с поздравително писмо до Георги Димитров, в което Думанов му, „поднася своите най-почтителни поздрави и сърадвания по случай Вашата великолепна статия против масонските ложи, разгледани като чужди шпионски и предателски агентури …“.  В тази си статия, „Масоните са национална опасност“ (22 юли 1946 г.), неговият нов кумир Димитров заключава: „Масонските ложи са в същото време чужди шпионски и предателски агентури . Те са опасни за свободата и независимостта на нашия народ и нашата страна“. Списъкът съдържа имената на 391 масони според едни автори, 401 – според други. Съставителят му посочва, че „в него не са споменатите масоните от първата степен-учениците.“ Списъкът е включен в една от първите книги за масонството, излезли след политическата промяна през 1989 г. – Митко Иванов, „Страници за българското масонство“, изд. МКИ-1, Пловдив, 1992 г.  За 73 подбрани от автора масони са поместени и кратки биографични данни.

В своя широкообхватен и аналитичен труд  проф. Недю Недев („Българското масонство 1807-2007“, изд. Хермес, Пловдив, 2008 г.) помества значително по-обширен списък с 1200 имена, за чието съставяне авторът е използвал множество други, проучени в по-ново време, архивни източници, включително мемоари (на Евтим Спространов и др.). За повечето от включените в списъка масони са дадени повече или по-малко подробни и биографични данни.

В книгата си „Масонство и масони в България“, изд. „Свети Климент Охридски“, 2011 г., авторката Зоя Андонова, посочва наличието на секретен списък с 1741 имена, изготвен от Държавна сигурност през 1968 г. В него има немалко имена,  липсващи в списъка, публикуван от проф. Недю Недев, включително  на членуващи в комасонски (смесени) ложи. Имена от този списък авторката е включила в своята книга, като подчертава, че той е „много по-прецизно огледан от Службите“ и „затова заслужава особено внимание“. Понеже списъкът не съдържа биографични данни за включените в него лица, тя е използвала информация от архива на МВР и  данни от труда на проф. Недев.

Тук поместваме списък на масони от периода до 1940 г., имащи значителен принос за социалния, политически и културен живот на България. Първоначално изготвен от брат Иван Гунчев, стар майстор на изследователската ложа Quatuor Coronati, той бе значително допълнен и разширен преди да бъде поместен на сайта. Списъкът, съдържащ към момента 119 имена, ще бъде обогатяван с имената и на други изтъкнати българи, чието членство в Ордена на свободните зидари изплува в хода на бъдещи проучвания на историята на масонството в България, а приносът им за отечеството, бъде очистен от праха и предразсъдъците на времето.

• Абаджиев, Никола, професор – автор на Първата българска симфония (1912 г.). Директор на Музикалната академия.
• Аджаров, Христо, лекар – учел и специализирал хирургия  във Виена при професорите Билрот и Хробах.  През 1903 г. е извършил първата сърдечна операция в Европа. Д-р Христо Аджаров е дългогодишен главен лекар на Пловдивската държавна болница. През 1918 година той основава комитет за построяване на противотуберкулозна болница. Построени са два павилиона в двора на Държавна болница, а по-късно се изгражда и третият, сегашните Нервна и Психиатрична клиника. Голяма част от средствата са дарени  от семейство Аджарови. Основател и майстор на ложа „Слънце“ от 1921 до 1928 г.
• Алексиев, Владимир, професор – създател и пожизнен ръководител на Катедрата по фармакология при Медицинския факултет. Ректор на Софийския университет.
• Ангелов, Стефан, академик – основател на Катедрата по инфекциозни болести при Ветеринарно-медицинския факултет. Ректор на Софийския университет.
• Арнаудов, Михаил, академик– Директор на Народния театър, Ректор на Софийския университет, Председател на БАН, Министър на просветата.
• Атанасов, Петър – Главен редактор на в-к „Дневник”
• Атанасов, Рашко, генерал – Началник на ШЗО, Командир на Първа армия, Министър на вътрешните работи.
• Бадев, Йордан – литературен критик.
• Балабанов, Александър, професор– писател, преводач, публицист, Ръководител на Катедрата по класическа филология в Софийския университет.
• Балан, Александър Теодоров, академик –виден световноизвестен български учен-езиковед и литератор с над 900 научни труда, университетски преподавател. Той е съосновател и първи ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Бил е Велик архивар и проверител в първия Управителен съвет на новоучредената Велика ложа на България (ноември 1917 г.), два мандата неин Първи заместник Велик майстор и Велик майстор на ВЛБ в периода 1924 – 1927 г. В знак на признателност към заслугите му за българското масонство, през 1935 г. той е провъзгласен за първия Почетен член на Великата ложа на България. Проф. Балан е и първият председател на Управителния съвет на Възпитателния институт „Заря“.
• Батенберг, Александър – Княз на България, начело на държавата по време на Съединението и на Сръбско-българската война.
• Белинов, Стоян, професор – създател на Клиниката за уши, нос, гърло при Медицинския факултет.
• Бобошевски, Цвятко– министър на правосъдието, Регент, Председател на Българска ипотекарна банка.
• Божилов, Добри – финансист, Управител на БНБ, министър на финансите, министър-председател.
• Бояджиев, Коста– Управител на Франко-българската банка, Министър на народното стопанство.
• Брашованов, Стоян, професор – Директор на Музикалната академия, автор на „История на музиката”.
• Бурилков, Димо– Председател на Българска въздържателна федерация, създател на балнеолечебницата в Поморие.
• Буров, Атанас – доктор по икономика, банкер и предприемач. Народен представител, министър.
• Вазов Владимир, генерал – командир на легендарната Девета пехотна плевенска дивизия, сътворила Дойранската епопея, председател на Съюза на запасните офицери, кмет на София 1926-1928 г.
• Вазов, Борис – журналист, пърномощен министър в Прага, редактор на в. „Мир“.
• Ватев, Атанас, генерал – Началник на РО при ГЩ, военен министър, председател на военния съюз.
• Ватев, Стефан, генерал – ръководител на Детската клиника при Медицинския факултет, председател на Висшия медицински съвет, автор на „Лечебни места в България”.
• Ведър, Иван – основател на българското масонство – през 1880 г. основава първата редовна ложа в България „Балканска звезда“, гр. Русе.
• Ведър, Димитрър. Син на Иван Ведър, основател на ложа „Зора“.
• Величков, Константин– писател, депутат, министър, създател на Художествената академия, инициатор-основател и почетен председател на Дружеството за поддържане на изкуството в България (бъдещият Съюз на художниците).
• Велчев, Дамян, генерал, – началник на Военното училище, Главен секретар на Военния съюз, военен министър.
• Винаров, Върбан, генерал – флигел-адютант на княз Александър Батенберг, началник-щаб на армията.
• Вълев, Димитър – председател на Търговската камара, Министър на народното стопанство.
• Габровски, Петър – адвокат, министър, създател на националистическата организация „Ратник”.
• Ганев, Венелин, професор – юрист, Регент на България.
• Георгиев, Михалаки– писател, сатирик, дипломатически агент във Виена и Белград.
• Георгиев, Кимон – участва в учредяването и ръководството на Военния съюз, създател на Политическия кръг „Звено”, министър, два пъти министър-председател.
• Гергов, Иван – един от създателите на Всебългарския съюз „Отец Паисий”, автор на фундаменталния труд „История на философията”.
• Гешев, Никола – полицай, началник на отделение „А” на Държавна сигурност.
• Гиргинов, Александър – депутат, министър, автор на исторически и икономически трудове.
• Горянин, Змей (Светозар Димитров) – писател общественик, автор на 50 книги и брошури.
• Губиделников, Георги – Финансист и акционер, директор на Българска търговска банка.
• Гяуров, Христо, професор – преподавател в Богословския факултет на Духовната академия.
• Данаилов, Георги, професор – правист, народен представител, министър, основен труд: „Теория на статистиката”.
• Данев, Стоян – министър, министър-председател, председател на Петото Велико Народно събрание, член на Международния съд в Хага, председател на Червения кръст.
• Джидров, Петър – адвокат и журналист, един от лидерите на БРСДП /т.с./, народен представител, министър.
• Добрев, Димитър – икономист, председател на Института на заклетите експерт-счетоводители в България.
• Дюлгеров, Димитър, професор – общественик, публицист преподавател в Богословския факултет на Софийския университет.
• Дюстабанов, Цанко– националреволюционер, Главен войвода през Априлското въстание. Обесен.
• Златаров, Асен, професор – общественик, хуманист, учен, основоположник на броматологията в България, един от първите интердисциплинаристи, инициатор за създаването на българското национално радио, пръв председател на Съюза на химиците в България. Един от основателите на издателство „Акация“.
• Златев, Пенчо, генерал – кавалерист, председател на Жокей клуба, военен министър.
• Золотович, Петър – оперен певец, баритон.
• Иванов, Иван – инженер, ръководи строежа на водопровода Рила – София, един от най-успешните кметове на София (1934 – 1944 г.)
• Икономов, Тодор– възрожденец, публицист, издател, политик, министър, кмет на София.
• Иванов, Христо – бележит, високо образован масон, виден юрист и стопански деятел. Създател и неизменен главен редактор на списание „Зидарски преглед“ (1924-1940 г.). През 1929 г. създава библиотека „Четиво за мислители“, автор (под псевдонима д-р Р. Стояшки) на първата книга от тази библиотека „За свободното зидарство“. Под същия псевдоним през 1936 г. издава книгата „История, същина, устройство и управление на Свободното зидарство“.
• Илиев, Атанас – философ, психолог и публицист, ректор на Скопския университет, труд: „Физиономията на българина и проблема за родното”.
• Йоцов, Борис, професор – декан на историко-филологическия факултет на Софийския университет, директор на Народния театър, министър.
• Казасов, Димо – журналист, политик, темпераментен полемист, министър.
• Карамфилович, Димитър – финансист, инициатор за създаването на българския „Червен кръст”.
• Карастоянов, Харалампи, професор – участник в национално-освободителната борба, депутат, кмет на София, основател на Българското аптекарско дружество.
• Кацаров, Гаврил, професор – ректор на Софийския университет, трудове: ”Приноси към историята на древността”, „България в древността”.
• Кожухаров, Тодор– политически деец, публицист, директор на в-к „Слово”, депутат, министър.
• Константинов, Алеко– писател, фейлетонист и сатирик, един от основателите на туристическото движение в България.
• Константинов, Георги– литератор, историк и критик, редактор на в-к „Радикал”, трудове: „Лев Толстой и България”, ”Българската литература след войната”, „Душата на Македония”.
• Костов, Дончо, академик – учен със световен принос в генетиката, основател и ръководител на „Институт по приложна биология и развитие на организмите”.
• Крапчев, Данаил – журналист, издател и директор на в-к „Зора”.
• Кулишев, Георги– редактор на в-к „Македония”, орган на ВМРО, един от основателите на политическия кръг „Звено”, член-учредител на Македонския научен институт, народен представител, подпредседател на Отечествения фронт.
• Кънчев, Ангел – национал-революционер, помощник на Левски.
• Кьосеиванов, Георги – политик, дипломат, Началник на канцеларията на Цар Борис III, министър, министър- председател (1935 – 1940 г).
• Лазаров, Иван, професор – скулптор, ректор на Художествената академия, творби: „Те победиха”, „На нож”, паметника на гроба на Д. Дебелянов.
• Луков, Христо, генерал – министър, ръководител на Националните легиони, редактор на сп. „Артилерийски преглед“ .
• Маркъм, Рувим– американски журналист, първоначално преподавател в американския колеж в Самоков, активен публицист и общественик с изключителни заслуги за България, която той нарича своя втора родина. Пише много активно във в. „Зорница“, сп. „Зидарски преглед“, сп. „Полет“, на което е и член на редакционния съвет. Написва и издава на английски език книгата „Да се запознаем с България“.
• Мидилев, Петър, генерал – Началник на Генералния щаб на армията (1920 г.) , началник на Военното училище (1918 г.) , министър на Вътрешните работи и народното здраве (1934-1935 г.., Велик майстор на Великата ложа на България в продължение в периодите 1918 – 1924 г. и 1927-1939 г., до смъртта му.
• Милев, Никола, професор – историк, дипломатически агент в Швейцария, Директор на печата в Министерство на външните работи, народен представител, един от основателите на Македонския научен институт. Главен редактор на в-к „Слово”. Убит на 13.02.1925 в центъра на София.
• Миленов, Кръстю – зъболекар, председател на Зъболекарския съюз.
• Милетич, Любомир, академик– председател на Българската академия на науките, един от основателите на Софийския университет, оставил огромно научно творчество.
• Михайлов, Димитър– председател на Македонския национален комитет и на Съюза на македонските братства в България.
• Михайлов, Иван, кап. I ранг – учредител и председател на Българския народен морски сговор, една от най-силните прояви на българското гражданско общество.
• Мишайков, Димитър, професор – декан на Юридическия факултет на Софийския университет, Председател на Съюза на популярните банки, министър.
• Мишев, Димитър – народен представител, издател на вестници и списания, секретар на Екзархията в Цариград, основател на Всебългарския съюз „Отец Паисий”, основател и редактор на „Църковен вестник”-Председател на Възпитателния институт „Заря“, Създател на сп. „Свободно мнение“, редактор на сп. „Полет“, член на редакционния съвет на списанието, автор на най-много статии в него (34).
• Моллов, Владимир, професор – юрист, народен представител в продължение на 26 години, министър.
• Мошанов, Стойчо – министър, председател на Народното събрание, председател на Ротари клуб.
• Начев, Владимир – виден деец на Военния съюз, началник на Дирекцията на полицията.
• Немиров, Добри – писател, Председател на съюза на българските писатели.
• Никифоров, Никифор, генерал – председател на Военно-касационния съд.
• Николаев, Николай – преподавател по право във Военната академия, редактор на в-к „La Bulgarie”, министър, посланик, основател на Ротари клуб.
• Обретенов, Никола – деятел на Русенския революционен комитет, участник в четата на Хр.Ботев, народен представител, Окръжен управител в София.
• Омарчевски, Стоян – дългогодишен народен представител, министър, има изключителен принос в областта на образованието и културата на България.
• Павлович, Николай – възрожденски деец, бележит живописец, иконописец и портретист, илюстрирал трудовете на Петър Берон.
• Пашев, Константин, академик – световно признат учен, основоположник на българската офталмологична школа, автор на първия учебник по очни болести у нас, създател и в продължение на 22 години ръководител на университетската Очната клиника, създател на първото училище за слепи деца на Балканите.
• Петканов, Константин – писател, виден деятел на Тракийската организация, написал: „Морава звезда кървава”, „Индже войвода”.
• Петков, Никола– български политик, един от лидерите на БЗНС, депутат, министър, член на Националния комитет на Отечествения фронт, водач на опозицията.
• Пипков, Панайот – композитор, режисьор и преподавател, автор на музиката на марша „Върви, народе, възродени”.
• Полянов, Владимир – общественик, литератор, директор на Народния театър, секретар на българския ПЕН клуб.
• Попзлатев, Петър – юрист, началник на Военносъдебната служба, политически секретар на Народния съюз „Звено”.
• Попов, Иван – актьор, един от доайените на българския театър, издал мемоари в пет тома.
• Протогеров, Александър, генерал – член на ЦК на ВМРО, директор на Дирекцията за стопанска грижа и обществена предвидливост, Военен комендант на София (1918 г.). Той е първият Велик майстор на Великата ложа на България (1917-1918 г.). Убит в центъра на София на 7 юли 1928 г.
• Радев, Симеон –дипломат, публицист и общественик. Редактор и издател на вестници и списания. Автор на над 1400 публикации , сред които най-популярната книга е „Строители на съвременна България”. От 27 до 30 септември 1923 година заедно с Анри Цолингер и Александър Самарджиев е делегат на Международния масонски конгрес в Женева. Връчва на Великия командор Исак Ревершон написаното от него изложение, отразяващо позицията на Великата ложа на България,  за ситуацията в България и ролята на българското масонство в Деветоюнския преврат и последвалото управление.
• Раковски, Георги – основоположник на организираната националнореволюционна борба за освобождението на България, демократ, публицист, историк и етнограф.
• Руменов, Владимир, генерал – началник на Първа и Четвърта дивизионна болница, депутат, председател на Дружеството за борба с туберкулозата.
• Русев, Иван, генерал – народен представител, директор на Трудовата повинност, министър.
• Сарафов, Стефан – един от организаторите на здравното дело в България, изгражда първия Санаториум за сърдечно болни у нас.
• Сахатчиев, Андрей, професор – създател на рентгеновото дело в България.
• Сечанов, Иван – евангелистки пастор, редактор на в-к „Зорница”.
• Силянов, Христо – участник в Македоно-одринското освободително движение, публицист и общественик, секретар на конгреса на Петрова нива, оставил голямо литературно наследство.
• Симидов, Филип – сподвижник на Левски, участва в четата на Филип Тотю, депутат, първомайстор на ложа „Дунавска звезда”, редактор на вестници и списания, оставил мемоари.
• Сирманов, Борис, генерал – председател на Съюза на запасните офицери, един от създателите на българския народен съюз „Кубрат”.
• Славчев, Матей – основоположник на акушерското дело у нас, инициатор за създаването на Противораков институт.
• Стайнов, Петко, професор – юрист, политически и обществен деец, депутат, дипломат, министър.
• Станишев, Александър, професор – основател и пръв директор на Хирургическата клиника в София, декан на Медицинския факултет, ректор на Софийския университет, министър. Разстрелян на 1 февруари 1945 г.
• Станишев, Константин – Един от най-деятелните български масони. Посветен в ложа „Звездата на Кукуш“. При учредяване на ВЛБ е избран за Втори надзирател. На Великите събори през 1921 и 1923 г. е избиран за Велик секретар на ОВЛБ. Той е и най-дълго избираният първомайстор на ложа „Светлина“. Той е несменяем гарант за приятелство с Великия Ориент на Франция. От 1930 г. до смъртта на Петър Мидилев д-р Константин Станишев е Първи заместник на Великия майстор.
• Стефан, Екзарх I (светско име Стоян Шоков) – доктор по философия и литература, Софийски митрополит, Екзарх на Българската църква, деятел на Международния съюз на църквите, има решаващо участие при спасяването на българските евреи от депортация.
• Спространов, Евтим – активен общественик, автор на множество статии, както и на първата българска масонска книга (1917 г.), подпредседател на Възпитателния институт „Заря“.
• Стоилов, Константин – изтъкнат български държавник, основател на Народната партия и на в-к ”Мир”, дългогодишен министър и министър-председател.
• Стоянов, Захари – участник в национално-освободителното движение, ръководен деятел при Съединението през 1885 г., председател на Петото Народно събрание, автор на „Записки по българските въстания” и на множество статии, образец на ярка публицистика в защита на националните идеали и отстояване на младата българска държавност.
• Стоянов, Рачо – драматург и белетрист, написал „Майка Магдалина”, „Майстори”.
• Таджер, Аврам– участник във войните, кавалер на ордени за храброст, председател на Еврейската консистория в България.
• Тодоров, Георги, генерал – участник в пет последователни войни, произведен е унтерофицер още като опълченец по време на Руско-турската война (1877-1878 г.), през Сръбско-българската война командва легендарния „Летящ отряд“, бил е командир на 20-ти пехотен полк, на прочутата Седма  рилска дивизия, на Втора армия в Македония, на Трета армия в Добруджа, Помощник главнокомандващ на българската армия, и.д. Командващ армията на фронта, след войната е назначен за генерал-адютант на цар Борис III. Брат на проф. Александър Теодоров-Балан, Велик майстор на Великата ложа на България.
• Узунов, Васил – преподавател в Духовната семинария, журналист, писател, председател на Възпитателния институт „Заря”, главен редактор на сп. „Мироглед” и по-късно на списание „Заря“.
• Филов, Богдан, професор – виден български археолог, поставил началото на методични археологически разкопки в България, историк на изкуството, ректор на Софийския университет, председател на БАН, министър-председател. Разстрелян е на 1 февруари 1945 г.
• Фурнаджиев, Димитър– бележит евангелистки архиерей, журналист, енциклопедист, педагог, 32 години е председател на Обединените евангелистки църкви в България, развива активна международна дейност, защитава българската кауза.
• Цанков, Александър, професор – преподава политикономия и държавни науки, министър, министър-председател, председател на Народното събрание.
• Цанков, Хрисан – режисьор-постановчик в Народния театър, главен режисьор на Държавния музикален театър, един от стълбовете на българското театрално и оперно изкуство.
• Чилингиров, Стилян – виден белетрист и общественик, един от инициаторите за построяването на Студентския дом, директор на Етнографския институт с музей, Директор на Народната библиотека, един от основателите и председател на Читалищния съюз, председател на Съюза на писателите.
• Юруков, Георги – издател, създал популярната поредица „Мозайка на знаменити съвременни романи”.

1. Маткова книга. Списъци съдържащи имената на всички членове на ложата, включително кандидатствали и неприети лица.