Заря за „Заря“

Александър Нишков

Стар Председател на Висшата ритуална комисия на ОВЛБ

Сп. „Зидарски преглед“, книга май 2012 г. 

 

Едно от най-големите постижения с изключителен социален принос на българското масонство е създаването и поддържането на Възпитателния институт „Заря”. Институтът си поставя (забележете – актуалната и днес) задача да деполитизира и консолидира българското масонство, да популяризира общомасонските и общоевропейски култури и ценности сред профанското общество и да организира и координира издателско-публицистичната дейност на Великата ложа на България, привличайки за тази цел не само братя масони, но и представители на националния интелектуален елит. Основна заслуга за възникването и просъществуването на института имат братята от емблематичната за българското масонство ложа „Заря”. Ако се разровим в архивите, с учудване ще установим една мащабна за времето си дейност на института.

В изключително тежкия период около приключването на Балканските войни започва нов етап в развитието на българското масонство, когато то се освобождава от политическото влияние и се поставя здрава основа за неговото регулярно развитие.

През октомври 1913 г. се създава триъгълник (братята Дим. Ив. Ведър, член на английската ложа „Afability”, д-р Стоян Джубелиев и д-р Христо Стойчев, от ложа 155 „Tolerance et cordialite & Lumiere et Justice reunie” в Лион), целящ да създаде редовна ложа в София. На 7-и януари 1914г. (Ивановден) триъгълникът прераства в огнище (благодарение на присъединяването на братята Дим. Мустаков, П. Мидилев, Ст. Тодоров, Т. Карайовов и Др. Тръпков от солунската ложа „Etoale Salonique”, д-р Конст. Станишев от ложа „Etoale Kilkiche” в Кукуш и Г. Ангелов от битолската ложа „Terra e Sole”), а седмица по-късно (19-и януари) – във временна ложа „Заря”, за да търси признаване от Великата ложа на Франция чрез лионската ложа № 155 и чрез члена на Съюзния съвет, брат Леон Франкфор. На 2-и март тя е приета за редовна от Великата ложа на Франция под № 463 и на 15-и април ложата е инсталирана тържествено в София.

Българската ложа е една от 15-те чуждестранни в състава на френската масонска централа. Съгласно организационната структура на Великата ложа на Франция от 1910 г. за първомайстор на ложа „Заря” бива избран брат д-р Христо Стойчев – 18-а степен, за секретар – брат Димитър Ведър – 30-а степен, за касиер – брат Георги Ангелов – 3-а степен, за първи и втори надзиратели – генералщабните майори брат Димитър Мустаков и брат Петър Мидилев – 3-а степен, за блюстител – брат Тома Карайовов – 3-а степен.

До края на годината ложа „Заря” устройва храм със заем от БНБ и провежда 50 занятия. Приети са 55 нови члена и са образувани огнища в Пловдив, Бургас, Стара Загора, Горна Оряховица и др. В движението са привлечени основно представители на българската интелигенция от Софийския университет и Българската академия на науките, висшето офицерство и представители на деловите среди. През есента на 1914 г. братя от ложа „Заря” разработват първия български масонски таен шифър за арабските цифри и на буквите от кирилската азбука, видоизменян по-късно през годините.

В този период в българското общество, и респективно в българското масонство, се развихря политическият дуализъм. Свободното Зидарство се явява в определена степен предизвикателство на българския национализъм. Едни мислят по-глобално, други се насочват предимно към австро-германска ориентация. Чрез вестник „Мир” Н. Державин се обръща към българите с призив да се заеме позиция за неприсъединяване към Централния съюз, с която България „…да добие своето национално обединение”. Същият призив отправя и част от офицерството в лицето на В. Кутинчев, Р. Димитриев, Н. Фичев, Н. Иванов и други братя. Илия С. Бобчев се присъединява чрез своята статия „Мъченицата Белгия”. „Войната” вече е обявена с отговора на проправителствени привърженици като Кирил Христов и автора на „Психология на българския народ”, Тодор Панов, негласно подкрепени от Е. Пелин, Т. Г. Влайков и Ст. Михайловски. Към тях се присъединяват и немалка група български масони, водени от идеята за „...изправяне на антибългарските неправди на Букурещкия мирен договор от 1913 г. и за освобождение и обединяване на всички български земи”. Апогей на тази „война” е написаният от брат Димитър Мишев т. нар. позив на Ив. Вазов „…да се подири помощта на колективний гений” и „по-добро разбиране между балканските народи; за създаване на национално, а не партийно правителство”, датиран на 5-и януари 1915 г. и подписан с предупреждението, че сме изправени пред „страшни дни” от: Ив. Вазов, Ив. Д. Шишманов, брат Дим. Мишев, П. Ю. Тодоров, брат проф. Ал. Теодоров-Балан, д-р К. Кръстев и много други. В сп. „Свободно мнение” брат д-р Стефан К. Стефанов публикува тревожната статия „Къде са нашите водачи”, а брат Асен Златаров издава брошурата „Те трябва да победят”, където той предсказва, че „…ще победи сплотената сила на коалиралите се народи срещу тевтонско-османския съюз”, и заключава: „…но аз съм дълбоко убеден, че това, което е ценно от общочовешко гледище, не може да не бъде ценно и от държавническо гледище. Всичко друго носи временни успехи”.

В така създадената обстановка българските свободни зидари от ложа „Заря” бързо разбират необходимостта от открито пропагандиране на началата на масонството в българското общество. Те осъзнават, че ситуацията тласка интелигенцията към ценностите на Свободното зидарство. Карнегиевата анкета от 1914 г. показва, че тя (интелигенцията) търси опора в него и възлага надежди, че хуманните идеи ще вземат превес. Като логично следствие на 18-и август 1915 г., изхождайки от една от основните задачи на масонството, а именно – развитието на обществото, е узаконен Възпитателният институт „Заря”, който има за задача да разпространява „нравствените норми на свободното зидарство”, сред редовите български граждани.

В периода 1915–1917 г. българските масони развиват трескава организационна дейност. През февруари 1915 г. брат Димитър Ведър лансира идеята за създаването на легална организация, която да развива свободна дейност сред обществото по подобие на създадените още през XVIII в. възпитателни институти на масоните в Англия. Така на 28-и април 1915 г. е основан Институт „Заря”, който на 18-и август същата година е утвърден от Министерството на народното просвещение съгласно действащия в страната ред. Основната задача на тази организация е била да съдейства за осъществяването на целите на масонството вън от масонските ложи, като например: „способстване изграждането на честни, родолюбиви, благовъзпитани, справедливи и търпеливи български граждани”.

С цел пропагандиране на началата на масонството, в авторитетното списание „Българска сбирка” под редакцията на брат Стефан С. Бобчев през 1915 г. са публикувани от брат Евтим Спространов целите, задачите и смисъла на масонството, а след 2 години той издава и достъпната брошура „Франкмасонството и началата му”. През същата година, в същото издание, бива публикувана Програмна декларация на българските масони, основана на принципите на Андерсеновата конституция и на постиженията на Великата ложа на Франция в превод на Иван Ведър. Публикацията е извадка от наскоро излязлата първа масонска книга в България на брат инж. Никола Шиваров, „Биографии и портрети на българи-франкмасони” и е част от антивоенната кампания.

Създателите на Възпитателния институт „Заря” залагат на нещо много интересно – те залагат на онова българско начало, започнало от Възраждането и преминало през кратката следосвобожденска история, концентрирано в добродетелите на духа и на волята, чрез които българинът е преодолявал трудностите си, както в отоманската, така и в младата българска държава. Водеща ценност в този смисъл е бил стремежът за образоване и натрупване на познание. Създателите на Института много добре са осъзнавали, че Българското възраждане е успяло, защото (за разлика от другите балкански народи) е започнало не с оръжие, а чрез просветителство. Възпитателният институт „Заря” дава издалеко мощен тласък на масонската пропагандна дейност.

Като пример може да се посочи книгоиздателство „Акация”, което се ръководи и финансира от института. Посредством своята библиотека „Натурфилософско четиво” сякаш се отприщва интелектуалната мощ на брат Асен Златаров. Библиотеката просъществува 10 години – от 1923 г. до 1932 г. За този не толкова дълъг период общият брой на отпечатаните в нея научнопопулярни брошури е 55 – от тях от български автори са 17 четива (30%) и от чужди автори – 38 преводни четива (70%). Като автор брат Златаров участва със 7 брошури: № 1, „Слънцето и животът” в 4 издания (1924, 1925, 1929, 1948), № 9, „Световните тайни и делото на Айнщайн” в 5 издания (1923, 1923, 1924, 1930, 1948), № 13, „Из тайните на морето” (1925), № 46 „Гибелни блаженства. Раят и пъкълът на евфористичните отрови” (1929), № 52 „Що е животът, защо е смъртта” (1930), № 54 „Проблема за щастието” (1932) и № 55 „Космическите лъчи и животът” (1932). Особено активно е участието му с предговори и послеслови към преводните публикации на чуждите автори във въпросната библиотека, които по своя вид са научни студии – за един близо 10-годишен период той представя 24-ма автори, техните произведения и научните им позиции по предлаганите от тях теми. През 1923 г. публикува и поемата „Песен за нея”, през 1924 г. – поредното издание на поемата „Цветя за него”.

В урежданата от брат Стилян Кутинчев друга библиотека на издателство „Акация” – „Четиво науката и животът”, като автор проф. Златаров се представя с четири заглавия: „Из науката и живота. Очерци по естествознание, натурфилософия и житейска практика” (1926), „Хормони и витамини” (1928), „Една храна на бъдещето. Соята” (1929) и „Химическата война и гибелта на човечеството” (1929).

Двете библиотеки на издателство „Акация” са официално одобрени с решение на Министерството на народното просвещение от 28-и януари 1926 г.

 

Българската масонска общност започва да изпитва остра нужда от периодика, която да отразява организационния живот и проблемите на българския ориент. През януари 1921 г. брат Стилиян Кутинчев предлага от името на ложа „Дунавска звезда” издаването на списание „Свободен зидар”, просъществувало до 1924 г. като официоз на Великата ложа и списвано (както и последващите издания) с активното участие на съратници на Възпитателен институт „Заря”. Стилян Кутинчев е образован масон. Не случайно именно той, заедно с Асен Златаров, създава масонското издателство „Акация” (издателството на ВИ  „Заря”). Последната книжка № 1-4 на списание „Свободен зидар” излиза през 1924 г. Привлякло автори като братята Ал. Теодоров-Балан, Ас. Златаров, д-р Константин Станишев, д-р Христо Стойчев, списанието има заслуги за идейното, нормативно и организационно укрепване на масонството в България.

През 1929 г. Стилян Кутинчев, чрез издателство „Акация”, публикува на български език книгата на брат Август Хорнефер „Свободното зидарство”, придружено с ценен (дори и днес) личен предговор. Трябва да се отбележи, че преди брат Ст. Кутинчев, роденият в Скопие виден масон, брат Ефтим Спространов, публикува през 1917 г. първата българска брошура за масонството под псевдонима К. Угринов. А брат д-р Христо Аджаров превежда (от немски) и издава на български език през 1919 г. съчинението на брат д-р Щарке за масонството.

От началото на 1923 г. Възпитателният институт подкрепя издаването на легалното списание „Мироглед”, редактирано от писателя Васил Узунов. Това е второто масонско списание. То третира по-открито свободнозидарските проблеми, но при него се забелязва почти открита партизанщина – списанието подкрепя явно възванието на професорите-масони (брат Ал. Цанков, брат Тодор Кулев и други), създали елитарния кръг „Народен сговор”.

Като логично продължение на списание „Свободен зидар” може да се приеме списание „Зидарски преглед”, пряко подпомагано от Великата ложа в лицето на Великия секретар, брат Стоян Коледаров, и излизало от март 1924 г. до юли 1940 г. Спокойно можем да определим „Зидарски преглед” като връх на масонския печат у нас до днес. Негов главен редактор и издател е юристът д-р Христо Иванов. Той е и автор на смятаната за най-добрата масонска книга в България, излязла между двете световни войни. Списание „Зидарски преглед” е събитие в българския масонски живот. В него публикуват братята Александър Теодоров-Балан, Стоян Коледаров, д-р Христо Мутафов, Васил Узунов, адв. Гендо Цукев, екзарх Стефан и много други. Няма друга институция в България (с изключение на БКП след 09.09.1944), която в продължение на толкова (близо 17) години да има печатен орган, който да отразява така цялостно дейността  ù.

Излизат и други масонски издания: „Свободно мнение” и „Полет” (орган на Възпитателния институт „Заря”, издаван от 12-и октомври 1923 г. до април 1925 г.), редактирани от братята Димитър Мишев, Ал. Теодоров-Балан и Рувим Маркъм, американски журналист-масон, пристигнал в България през 1911 г. Сисание „Полет” става трибуна на демократичните прослойки на нацията. В него сътрудничат почти всички професори от Университета. Засягат се актуални социални и културни теми и проблеми, но общата му умиротворителна доктрина претърпява крах с атентата в църквата „Св. Неделя” на 16-и април 1925 г. Трагичната атмосфера около покушението пречупва духа на редакцията и „Полет” престава да излиза.

 

Уникалното в случая е, че за разлика от другите европейски ориенти, българското масонство, за времето на своето съществование (от около 20-25 години) има седем периодични издания: „Зидарски новини”, „Свободен зидар”, „Зидарски преглед”, „Свободно мнение”, „Мироглед”, „Полет” и „Заря”, като тук е мястото да отбележим, че някои от тях са се разпространявали и в профанския свят.

Възпитателният институт „Заря” участва активно, съвместно с АД „Подем”, за привеждането в изпълнение на Окръжна плоча № 1114/08.11.1924 за построяването на зидарски дом, както с лични средства, така и посредством набирателната си дейност – „…и ония 100 000 лева, които той (Янко Стоянчев) в качеството си на министър (на благоустройството) даде на Възпитателния институт ‘Заря’, като помощ за постройката на възпитателен дом…” Лобистката дейност се изразява в привличането на масоните-архитекти, братята Г. Фингов и Г. Апостолов, изградили дома на ул. „Раковски” 100 (днес Културния център на Чехия). Тук е мястото да отбележим, че именно Възпитателният институт „Заря” е хазяин на Зидарския дом на ул. „Раковски”.

Първият Управителен съвет на Института, избран на 19-и май 1915 г., включва като председател брат проф. Александър Теодоров-Балан, подпредседатели – братята Младен Панчев и Димитър Ведер, секретар – брат д-р Стефан Джубелиев, касиер – брат Дончо Атанасов, библиотекар – брат Евтим Спространов, и съветници – братята Александър Протогеров, Никола Мустаков и Недялко Абаджиев.

През годините, след брат проф. Балан, председатели са били (за кратко) братята Евтим Спространов, Васил Узунов (1920–1921), Георги Кулишев (1921–1923), Димитър Мишев (1923–1927). Следват братята проф. Стефан Киров (Стоян Киркович?) и д-р Филип Манолов. От всички само брат Димитър Мишев е бил почетен председател.

 

През 1927 г., под ръководството на брат Д. Мишев, Възпитателен институт „Заря” става колективен член на Дружеството за О.Н., а през следващата година – на Всебългарския съюз „Отец Паисий”. Чрез този съюз „Заря” застава зад каузата за решаването на изключително наболелия бежански проблем и защитата на малцинствените права на българите зад граница. Зад тази кауза застава и друг масон, брат митрополит (екзарх) Стефан.

Поради избухването на Първата световна война и намесата на България в нея идеята за създаване на клонове на Института в провинцията не се осъществява.

Пак поради войната още в края на юли 1914 г. ложа „Заря” избира заместници на сановниците, подлежащи на мобилизация – за първомайстор е избран брат Димитър Ведър, който запазва и секретарския пост, за първи надзирател брат Георги Великов и за втори надзирател брат д-р Недко Семенов.

Намесата на България в Първата световна война на страната на Централните сили прекъсва естествените връзки между ложа „Заря” и Великата ложа на Франция, което пречи на успешното развитие на българското масонство. Затова през 1916 г. в средите на българските свободни зидари се оформя идеята за създаване на независима национална велика ложа. За целта е потърсено съдействието на Международното бюро за масонски връзки в Швейцария. Негов председател по това време е Великият майстор на великата ложа „Алпина”, брат Картие ла Тант. Специална комисия начело с брат д-р Стефан Джубелиев в началото на 1917 г. отправя писмо до Картие ла Тант, който го препраща до Великата ложа на Франция. Последната одобрява предложението на ложа „Заря” и през юни 1917 г. официално я уведомява за решението си чрез посредничилата ложа „Алпина”.

Комисията на брат д-р Джубелиев подготвя проекта за временния устав и за декларацията на зидарските принципи. Тя извършва и разделяне на масоните от ложа „Заря” в две ложи на приблизително равни части. В началото решението е за отделяне на ложа „Светлина” от ложа „Заря”, но авторитетът, който си е извоювала ложата във вътрешен и международен план, налага идеята за създаване на две нови ложи: №1 „Зора” и №2 „Светлина”. Въпреки това в началните документи от 1917 г. често се срещат паралелно наименованията „Зора” и „Заря” за първата ложа в състава на Великата ложа на България. Окончателното решение за закриване на ложа „Заря” и прокламирането на Велика ложа на България е взето на 20-и ноември 1917 г. с избора на временен Върховен управителен съвет, а три дни по-късно е избрано ръководството на двете съставни ложи. Великата ложа на България е официално инсталирана на 27-и ноември 1917 г. на празника на българските военни победи. Първият Върховен управителен съвет на Великата ложа на България е комплектуван изцяло от масони от ложа „Заря”: за Велик майстор е избран генерал Александър Протогеров, за първи и втори заместници на Великия майстор – братята д-р Джубелиев и Тома Карайовов, за Велик секретар – брат д-р Семенов, за Велик касиер и попечител – брат Йосиф Ковачев, за Велики първи и втори надзиратели – братята Димитър Ведър и д-р Станишев, за Велик Блюстител – брат инж. Илия Пенев и за Велик архивар и проверител – брат проф. Александър Теодоров-Балан.

 

Със създаването на българската Велика ложа практически се прекратява съществуването на ложа „Заря”, но тя оставя изключителен отпечатък в сравнително кратката история на нашето масонство – първата регулярна българска ложа, която успява да преодолее характерното (дори и до днес) за българското общество политическо разделение и да наложи чисто масонските идеи и принципи в българското движение на Свободните зидари; ложата е първата структура в историята на българското масонство, успяла да предаде стабилност както в наследилите я структури, така и в цялото българско масонско пространство; по същество ложа „Заря” е първоосновата, върху която стъпва Великата ложа на България, която исторически може да се разглежда като нейно качествено по-висше продължение; ложа „Заря” провежда първата системна агитация за същността, идеите и принципите на масонството в българското общество и създава първите открити структури за въздействие върху него. Тя е тази, която посредством Възпитателния институт „Заря” успява да обедини мотивирано националния ни интелектуален елит; ложа „Заря” осигурява кадрите, ръководили българските „свободни зидари“ за целия период до началото на Втората световна война. В исторически план ложа „Заря” се оказва онзи здрав основен камък, върху който се крепи и развива движението на Свободните зидари в България.

 

Използвана литература:

• Митко Иванов, „Свободното зидарство в България”.
• Христо Иванов (псевдоним: д-р Р. Стоянски), „История, същина, устройство и управление на свободното зидарство”.
• Списание „Зидарски преглед”.
• Иван Богданов, „Синовете на вдовицата. Масонство и масони”.
• Величко Георгиев, „Масонството в България”.