Генерал Александър Протогеров – първият Велик майстор на Великата ложа на България

 

Георги Балански

Стар велик втори надзирател на ОВЛБ,

Почетен майстор с особени заслуги на ложа „Сговор 92“, ориент София

Изследователска ложа Quatuor Coronati

 

Сп. „Зидарски преглед“, книга IV-V, 2010 г.

 

 

 

На 7 юли 1928 г., около полунощ, на софийската улица „Екзарх Йосиф” отекват няколко револверни изстрела. Притичалите след минути полицаи намират на тротоара агонизиращите тела на ген. Александър Протогеров и неговия охранител Атанас Гоцев. „Братски” куршум поваля един от най-ярките поборници за освобождението на Македония, войвода, военачалник и дългогодишен член на ЦК на ВМРО, първият Велик майстор на Великата ложа на България.

На траурно занятие за бр. Ал. Протогеров Първомайсторът на ложа „Зора“ (сп. „Зидарски преглед“, кн. 7, октомври 1928 г.) брат Константин Грънчаров изнася градеж, в който казва:

„…Куршумите, които повалиха бр. Протогеров, не улучиха ли в сърцето македонското дело, което с толкова усилия и жертви биде издигнато сред общественото мнение на Европа? Нека се стреснем от тези факти и сега пред пресния гроб на нашия пръв Велик майстор, нека си дадем дума не за мъст — отмъщението е дело на слабокултурните и неразумните, нека си дадем дума, че ще заработим с всички сили, за да престанат тези безсмислени и пакостни убийства, които позорят нашия народ и които дават широк път на нечовешкото у човека. Нека нашия скъп покойник бъде последната жертва на този демон на злото и на низките страсти.”

Говорейки за жизнения път на Александър Протогеров брат Недялко Немски казва: „Има хора, надарени с много добродетели, но за които не можем да кажем нищо повече — сякаш не са достатъчно оживени раздвижени и издигнати тия добродетели. Но има хора, за които всякога чувстваш, че не си се доизказал, струва ти се, че това, което си казал за тях е твърде малко, в сравнение с това, което заслужават те. Такъв е покойният наш брат  Александър Протогеров. Наслоил зад гърба си едно минало, което може да се разпадне на цели три живота. Тъй много са преживелиците на тоя наш брат и тъй богати са те, за да могат да осмислят повече от един живот. Животът на бр. Протогеров е една дълга верига от дела, в които се виждат непрекъснатите борби на един дух, който е създаден само да се жертва в името на народни идеали. … Неговата правдивост и работливост вдъхновяваха много зидари, неговата честност и любов към човека оставят дълбоки следи в ония, които са работили в зидарските ложи с него заедно. Оценено неговото зидарско дело, то получи и заслуженото предпочитание: той биде избран за Велик майстор веднага с признаването нашата ложа като независима….Не можеше да не бъде голям зидар един човек, човешките чувства, на когото се издигат до степен на истинско самопожертвование.”

 

Кой е Александър Протогеров и защо именно него българските масони са избрали за първия Велик майстор на Великата ложа на България.

Той е роден в гр. Охрид на 28 февруари 1867 г. Учи във Военното училище в София и като юнкер доброволец участва в Сръбско-българската война. През 1887 г. завършва Военното училище.

Александър Протогеров е един от най-активните членове на Върховния македоно-одрински комитет. През 1902 г. напуска частта си, за да се включи в Горноджумайското въстание. След смъртта на ръководителя на Горноджумайското въстание и на ВМОК генерал Иван Цончев, Александър Протогеров успява да го замени напълно.

Начело на голяма и добре въоръжена чета в Охридския край през април 1903 г. води тежък бой с многобройна турска войска недалеч от границата. Ранен успява да се върне в България. През 1904 – 1905 г. е отново в армията. От пролетта на 1905 г. до есента на 1906 г. организира чети в Серския революционен окръг. През 1912 г. участва в сформирането на Македоно-одринското опълчение. С обявяването на мобилизацията през 1912 г. е назначен за началник щаб на партизанските отряди за действие в тила на турската армия, за което организира около 60 чети.

Като командир на Трета опълченска бригада в Балканската война, участва в пленяването на корпуса на Явер паша. Протогеров участва активно във формирането на 11-та пехотна македонска дивизия и става командир на Трета пехотна бригада. Участва в сраженията при Криволак, Градец и Богданци. В 1916 година участва във формирането на Планинската дивизия и става неин командир, а по-късно командващ Моравската военно-инспекционна област и началник на българските войски в Моравско, Източна Сърбия.

На 1 април 1917 г. е произведен в чин генерал-майор. Същата година е назначен за директор на Дирекция за стопански грижи и обществена предвидливост (ДСГОП). През септември 1918 г. е назначен за военен комендант на София. Командва лоялните на правителството части, които спират и отблъскват при с. Владая напредващите към столицата напусналите фронта след пробива при Добро поле, разбунтували се войници. Спасява „София да не се превърне на пепелище”, както изтъкват неговите братя от ложата. Началник-щаб на войската е полк. Коста Николов, също масон в ложа „Заря“ и  член на Съюзния съвет на Великата ложа. В Радомир въстанието бива оглавено от Райко Даскалов. На 27 септември 1918 г.  е обявена  т. нар. Радомирска република с министър председател току-що амнистираният и излязъл от затвора Александър Стамболийски. За главнокомандващ е обявен Райко Даскалов (БЗНС). Това са събития с дълготрайно отражение и последици.

Както подчертава в книгата си проф. Недю Недев (Българското масонство 1807-2007 г., изд. Хермес, 2008 г.) „Братството подкрепя своите предводители и допринася за разгрома на Радомирския бунт. Действията им не са в разрез с идеологията на ордена, тъй като той е създаден да спасява отечеството.“

 

Александър Протогеров е един от най-дейните строители на третото българско масонство, водещо началото си с основаването на 2 март 1914 г. на ложа „Заря” (редовна ложа №463 под послушенството на Великата ложа на Франция). Тържественото й настаняване е извършено на 15/28 април 1914 г.  За първомайстор е избран д-р Христо Стойчев.

Вече полковник, Александър Протогеров е посветен за масон  в ложа „Заря“ – на 23 юни 1914 г. е приет за чирак, на 26.11. 1914 г. е повишен в другар (калфа), а на 25.12. с.г. получава и майсторска степен. Заслужава да се отбележи, че още преди на получи своята масонска престилка, през 1909 г. майор Александър Протогеров посещава Швейцария и се свързва с председателя на Международното бюро за масонски връзки Едуард Картие ла Тант. За тази срещу му съдействат сръбски масони. Протогеров се представя като член на българско теософско дружество и търси протекции за приемането му в сръбска масонска ложа.

Това не е станало, но Протогеров създава връзки с първомайстора на сръбското масонство Алексиевич. Името на Картие ла Тант, Велик майстор на Великата ложа „Алпина” на Швейцария, е тясно свързано с българското масонство, когато години по-късно той лично се застъпва пред Великата ложа на Франция да даде съгласие за учредяване на Велика ложа на България. В центъра на тази дейност стои Александър Протогеров.

След като на 9 юни 1917 г. Великата ложа на Франция признава писмено свободното зидарство в България пътят за инсталирането на Велика ложа в Ориент България е открит. Съществуващата до момента първа ложа „Заря” се рои на две ложи с равен брой членове – „Зора” и „Светлина” с първомайстори съответно Петър Мидилев и Димитър Мустаков (и двамата са офицери). Следващата крачка е извършена на 27.11.1917 г., когато е провъзгласено основаването на Великата ложа на България. Първото общо събрание се провежда на 18.12. 1917 г., а на 7 януари 1918 г. (патронният празник Ивановден) се провежда и тържественото настаняване. В приетата декларация се заявява: „…Съществуването в пределите на Царство България на едно независимо масонско сдружение, наречено Велика символична ложа в България със седалище в Изток София.“

 

За Велик майстор е избран ген. Александър Протогеров.

Останалите членове на този първи управителен съвет са:

Велик първи надзирател – д-р Тома Карайовов

Велик блюстител – инж. Илия Пенев

Велик секретар – д-р Ненко Семенов

Велик касиер и попечител – Йордан Ковачев

Велик архивар и проверител – проф. Александър Теодоров-Балан.

 

Пишейки за първите стъпки за новооснованата Велика ложа проф. Недю Недев (Българското масонство 1807-2007 г., изд. Хермес, 2008 г.) подчертава, че „Чрез масонството и неговите международни контакти се търси съдействие  за разрешаване на българския национален въпрос“. Тази  негова констатация обхваща съществена част от международната дейност на българското масонство по това време.

Заслужава да се отбележи също, че още в първите си стъпки българското масонство търси своята самобитност. В книгата си проф. Недю Недев специално обръща внимание на тази характерна особеност: „Ал. Теодоров-Балан свидетелства, че полагат усилия да създадат български девиз на ордена. За целта се обръщат към ценностите на еснафските сдружения и гилдии. В тях виждат образец на трудолюбие, чувство за справедливост и солидарност. Така се ражда българската триада на братството, което е белег на творчество. „Бяхме – спомня си Балан – с покойния генерал Протогеров, първи Велик майстор на Великата ложа на България, поставили за кличка на българското свободно зидарство: „Любов, истина, труд“ срещу френското „Свобода, равенство, братство“.

В швейцарското Бюро за международни връзки са изпратени 18 комплекта документи, откъдето те са препратени в централите на най-влиятелните ложи в света с молба да бъде призната новообразуваната Велика ложа на България. Първото признание е от 20 март 1918 г. – Великата пруска ложа в Берлин изпраща писмено уведомление, че Великата ложа на България е призната от деветте Велики масонски ложи от състава на Германския съюз на Великите масонски ложи. Скоро след това следват признанията от Турция, Унгария и Холандия, ВЛБ установява двустранни връзки с повечето от Великите на ложи на основните европейски държави, САЩ, държави от Латинска Америка.

 

Ген. Александър Протогеров  е Велик майстор на ВЛБ само година – до 13.12. 1918 г. След злощастния за страната ни завършек на войната става ясно, че положението на Временния изпълнителен съвет, избран година по-рано, става неудържимо, защото не е в състояние да установи диалог с представители на Съглашението. В тази ситуация Временният изпълнителен съвет,  както и Великият майстор Протогеров, подават оставка на 13.12.1918 г. Величко Георгиев („Масонството в България“ ) отбелязва: „При тези условия  прогерманският временен управителен съвет на великата ложа на България  нямал повече перспективи“. Скоро след това ген. Протогеров е принуден да се укрива, защото съглашенците го обявяват за „военнопрестъпник”.

Наред с многото останали приноси пред Родината, името му остава в историята на българското масонство като първият Велик майстор на Великата символична ложа на България. В една от най-кризисните за България и света години, 1917 г., Великата ложата си поставя за цел да отстоява националното обединение.

За българския свободен зидар свещен дълг е защитата на свободата и независимостта на отечеството. Тази основополагаща позиция на Великата ложа е неизменна през целия период на съществуване на Третото българско масонство, присъства в официални декларации и изложения на Съюзния съвет през годините.  Вероятно това е и причината  начело на Великата ложа да бъде избран  войн, роден в сърцето на Македония, гр. Охрид, с многобройни заслуги в борбите за приобщаване на откъснатото от родината българско население.

 

На 19 октомври 1918 г. Великият майстор изнася доклад пред своята ложа „Зора”за впечатленията си от двумесечната обиколка в страната и проекто-програма за успокояване на духовете и избягване на революция.

След среща с премиера Александър Малинов Великата ложа на България излиза с решение, в което е записано:

1. Да се иска от кабинета да гласува закон за бързото преследване на престъпниците и крадците, като се конфискуват и незаконно придобитите богатства.

2. Да се напише и изпрати позив до масонските организации в чужбина, като се молят да се застъпят за нашето право дело пред своите правителства.

3. Да се основе, както във Варна, комитет за въдворяване на спокойствието между населението в София.

Великата ложа на България се ангажира да помага на правителството по време на сключването на унизителния и грабителски Ньойски договор, както и за смекчаване на последиците от него. Разпращат се писма до всички велики ложи, с които тя поддържа връзки. Така например в писмото до Великия Изток на Италия пише: „Наложените ни мирни условия в Париж ни причиниха една горчива изненада и мъка. …Заявяваме, че мирът, който искат да ни наложат, е насилствен мир, че той по своята жестокост далеч надминава варварските и средновековни времена, че такъв мир не само не може да бъде траен, но носи, напротив, в себе си зародишите на нови кървави борби”. Българските масони „молят най-учтиво всички италиански масони да направят всичко възможно да не се режат други меса от нашето тяло, да се позволи на населението на Македония, Добруджа и Тракия чрез плебисцит да решат свободно своята съдба и бъдеще, да не ни лишават от нашия Егейски бряг, който е нашият икономически бял дроб и без който сме осъдени на икономическа смърт, да се смекчат тежките икономически клаузи на договора.”

В тази катастрофална за държавата и нацията ни обстановка се създава и прави първите си стъпки за международно и вътрешно утвърждаване Великата ложа на България.

 

През целия си живот Александър Протогеров е бил войн, отдал безусловно силите, накрая и живота си, за освобождението на Македония, на останалото след освобождението на България под турско владичество българско население. Човекът, воювал срещу геноцида и асимилацията, извършвани срещу българите след двете Балкански войни, засилили се още повече след поражението на България през Първата световна война и грабителския Ньойски договор. Издигането му за Велик майстор несъмнено се дължи на неговите личностни качества – силна и енергична личност с организаторски талант. То обаче отразява и силното влияние на военния и македонския фактор в българското масонство по това време, което несъмнено е повлияно от стремлението на поколения българи, на цялата нация за единение с останалите извън границите на родината сънародници.

Провалът на България в безуспешното решаване на националния проблем, дадените огромни човешки жертви и материални, включително и териториални загуби, превръщат каузата, на която ген. Протогеров е посветил живота си, в негова лична трагедия. Без загубено знаме на бойните полета, след редица удивили света войнски успехи на безпримерен героизъм на българския войник, включително превземане на непревзимаемата според световните военни експерти Одринска крепост, България отново се оказва откъм губещата страна, жертва на чужди домогвания, подпомогнати от късогледи политици и проводници на не български интереси.

Погромът неизбежно дава отражение и върху масонството в България. Войнът ген. Протогеров е въвлечен и става жертва на междупартийни междуособици, подстрекавани и платени от  сили, целящи да използват военните структури на ВМРО за свои цели, нямащи нищо общо с българските интереси. Името на ген. Протогеров попада в списъка на 600-те българи, които победителите – сърби, гърци и румънци искат да съдят. Като виден деец за освобождението на Македония и защитник на София по време на Войнишкото въстание той бива преследван и от новото правителство, доминирано от БЗНС. В угода на сръбския натиск то започва преследване на дейците на ВМРО и на практика отказва защита на българското население в Македония извън прекроените граници на държавата. На 4.11.1919 г. ген. Протогеров е вкаран в затвора. Тази стъпка на правителството е насочена не само към поддръжниците на Протогеров в масонското братство, но и срещу самото братство. Попаднал зад решетките той отново напомня „стария войвода“ от четническите битки, като успява да избяга и преминава в нелегалност. Българското масонство също е изправено пред сериозни вътрешни разногласия и дрязги основно според ориентацията си– една част от учредителите на Великата ложа желаят ориентацията на България към Централния съюз начело с Германия, друга част са отявлени противници на тази политика, защото симпатизират на държавите от англо-френския блок.

След бягството си от затвора Ал. Протогеров продължава да членува в ложа „Зора” и да поддържа връзки с ВЛБ. Така например в края на януари 1920 г. той е изпратил до първомайстора на ложата си „Проектопрограма за духовна зидарска работа” за 1920 г., която е била обсъдена на сбирка. Превеждал е за нуждите на братството масонска литература, изразявал активната си позиция по определени проблеми чрез писма до ВЛБ и отделни масони. През последните години от живота си ген. Протогеров се отдава по-задълбочено на теософията.

След войните генерал Протогеров организира четническата дейност в Македония. Въпреки напредналата си възраст, многократно застава начело на чети. Двете национални катастрофи предизвикват объркване и обезверяване в част от дейците на ВМРО, което се използва и подсилва от чужди сили, които виждат добра възможност  да използват за собствените си цели добре организираните военни структури и опит в нелегалната борба на ВМРО.

 

В книгата си „След злодейството – шест месеца от убийството на Александър Протогеров”, София, 1929 г. В. Пундев пише: „Общобългарският громол от 1918 г. обрули почти всички надежди на Македония и създаде една психология на пораженчество, което у някои бивши македонски водители се изрази в безизходно отчаяние и грижа за себеобезпечаване, а у българските нови ръководни фактори – в едно отрицание и проклятие на националните въжделения. Това бе началото на една политика на предателство от всички страни.”

 

Ключов момент е подписването на 20 април 1924 г. във Виена на известния  като „Майски манифест“, апелиращ за обединение на всички крила на македонското освободително движение в „единен балкански революционен фронт“ при тясно сътрудничество с Коминтерна. Подписи под него полагат Александър Протогеров и Петър Чаулев. Подписан е и Тодор Александров въз основа на пълномощно с уговорката „без да бързат да подписват“. Освен това се смята, че в негово отсъствие първоначалният текст е бил значително променен. Научавайки, че името му стои под документа, Александров нарежда манифестът да не се публикува  и обявява, че оттегля подписа си под него. Това води до тежък конфликт в ЦК на ВМРО, който прераства в огромен скандал след като манифестът бива публикуван. Тодор Александров и Александър Протогеров публично оттеглят подписите и подкрепата си. На 5 август 1924 г. ЦК на МВРО публикува официална декларация във в. „Пряпорец“, в която категорично се заявява, че „Вътрешната македонска революционна организация не може да служи на никоя държава и на никоя партия в която и да е държава..“ Но вече е твърде късно. В историята се отваря мрачна страница на братоубийства, в които участват активно и хора с криминални мотиви и престъпни прояви, прикриващи се зад македонската кауза.

През септември 1924 г. Тодор Александров е коварно убит в Пирин от Алеко Василев и двама, определени от В. Пундев като „търгаши революционери”. ЦК на ВМРО бива оглавен от  Иван Михайлов, който организира възмездие за убийците на Тодор Александров. Непосредствените изпълнители са наказани седмици след убийството, следват заподозрените за подбудители. Те оформят така наречено крило на федералистите, които на свой ред отговарят с поредица от убийства. Завърта се кошмарното колело на братоубийството, известно в историята като „вълна на македонските убийства”.

Видна жертва на тази вълна, четири години по-късно, става и о.з. ген. Александър Протогеров. Месеци преди да бъде покосен от „братския” куршум, той пише:

„Фактически всеки човек може да ме убие, но морално никой не може. Морално ще остана да живея, защото моята съвест е чиста и спокойна. Вие с фактическата ми смърт ще убиете себе си морално и ще нанесете пакост на делото. Моите дела не можете да унищожите. Моите документи след моята смърт ще заговорят, та никакви скроени показания на живи и умрели не ще могат да ги опростят”.

 

Поставяйки над всичко масонските ценности той заявява: „Личността е преходна, смъртна, а идеята е трайна и безсмъртна. Всякога, когато ръководни личности са имали амбицията да се поставят над делото, да работят, за да се издигне името на личността, са нанасяли най-големи пакости, са се явявали раздори и разцепления.

Да не се забравя, че във всички революции най-големите борци за свобода са ставали най-големите тирани поради амбициите си и са загивали като тирани”.

 

* * *

В траурното занятие за бр. Ал. Протогеров

Първомайсторът на ложа  „Зора“, брат Константин Грънчаров, заявява:

Драги братя,

Злата съдба ни събира за втори път на тъжно занятие, за да отдадем следсмъртна почит на един наш брат — член на Почитаемата ложа „Зора”, преселен насилствено във Вечния изток от братска българска ръка. След нашия непрежалим първомайстор Никола Милев, днес трябва да оплакваме нашия първи Велик майстор на Великата ложа на България, брат Александър Протогеров, прострелян пак из засада от български куршуми в една от софийските улици на 12 юли т. г.

Смъртта всякога ни причинява тъга, защото завинаги отделя от нас близки и любими лица, които сме свикнали да виждаме около нас и с които сме делили скърби и радости. Но когато смъртта настъпи по естествен път, ние все пак намираме утеха в мисълта, че всички сме смъртни и че никой не е в сила да избегне неумолимия природен закон, пред който всички сме равни.

Ала когато смъртта на близко лице бъде причинена насилствено, още повече когато това лице е виден обществен деец, когото сме свикнали да виждаме винаги начело в безкористна борба за национални идеали, скръбта ни става по-дълбока, сърцето се свива по-болезнено, а в душата ни настава смут, който ни кара да губим вяра в доброто и ни хвърля в отчаяние. Но нека не губим самообладание, нека бъдем силни в нашата скръб и нека понесем търпеливо великата загуба, без да може тя да ни отклони от пътя, в който сме се клели да вървим по пътя на любовта, на търпението и на разума. С този зов към вас, братя мои и в служба на Великия Архитект на Вселената обявявам траурното занятие на Поч. ложа .„Зора“ в памет на нашия първи Велик майстор Александър Протогеров за открито и моля бр. Блюстителя да ни запознае с биографията на скъпия ни покойник, която в знак на почит нека изслушаме прави и стройно.

Драги братя,

Пред нас отново се изредиха страниците от живота на покойния бр. Протогеров, живот пълен с бурна, непрекъсната дейност, с безкраен идеализъм и с нечувано себеотрицание. И този човек загина, но не в борба с явни врагове за свободата на своя народ, като хилядите негови съратници, а повален тайно в глуха нощ от ръка на брат – чедо на същия народ.

Кръвта е още прясна и раната е още твърде дълбока, за да можем ние, българските зидари, да произнесем своята присъда по това братоубийство с нужното хладнокръвие и с непоколебима увереност. И нека предоставим на бъдещето. което никому не прощава, да постави покойния брат Протогеров на онова место в безкрайната и светла редица на борците за свободата на своя род, което место той заслужава с своя живот и със своето значение. Тогава всички сенки, които днес се хвърлят върху трагичната кончина на бр. Протогеров, ще бъдат разбудени и разгонени от неумолимия лъч на строгата истина.

Но днес ние все пак требва да направим нещо и да не минаваме мълком край гроба на нашия първи Велик майстор.

Братя мои,

Тежка съдба виси на българския народ. Нека хвърлим бегъл поглед върху нашето недалечно минало и всред чутовните подвизи, с които е пълен бурния живот на нашия малък народ, ще видим и дела, пред които требва да се червим. В продължение на 25—30 години едва ли не по-голямата част от нашите видни общественици и дейци са паднали убити от българска ръка: Пълномощния м-р Вълкович, м-р Белчев, м-р Стамболов, Алеко Константиновъ, м-р Петков, Борис Сарафов, Иван Гарванов, м-р Танев, Александър Греков, м-р Генадиев, Тодор Александров, Никола Милев — дълга кървава броеница, последното зърно на която е нашия първи Велик майстор Бр. Протогеров.

Коя е тази зла орисница, която ни е орисала да се самоизяждаме, да се самоунищожаваме? В такъв кратък период нашият малък и беден народ може ли да издигне из средата си толкова видни общественици и дейци, колкото сме унищожили? Нема ли други средства, други похвати да отстояваме нашите права, нашите идеи, нашите мнения, та прибягваме до най-голямото насилие над човешката личност, та отнемаме това, което не може да дадем?

Ала най-трагичното е, че нито едно от тези убийства не е постигнало целта, която са преследвали противниците на убития. Наопаки, всяко едно от тези убийства е постигнало тъкмо обратни резултати. Та може ли убийството, като политическо средство, да има и друга съдба? В последните дни две крупни събития от подобен род ще потвърдят напълно думите ми.

Куршумите, изстреляни в югославянската скупщина в името на велико сръбската идея, не нанесоха ли най-жестокия удар на самата тази идея?

Куршумите, които повалиха бр. Протогеров, не улучиха ли в сърцето македонското дело, което с толкова усилия и жертви биде издигнато сред общественото мнение на Европа?

Нека се стреснем от тези факти и сега пред пресния гроб на нашия пръв Велик майстор нека си дадем дума не за мъст — отмъщението е дело на слабокултурните и неразумните — нека си дадем дума, че ще заработим с всички сили, за да престанат тези безсмислени и пакостни убийства, които позорят нашия народ и които дават широк път на нечовешкото у човека. Нека нашия скъп покойник бъде последната жертва на този демон на злото и на низките страсти.

А нашата дълбока скръб за загубата на нашия непрежалим покойник нека изразим с братския троен траурен плясък и с възклика „Ще тъжим!“

С мене братя, със знака, с плясъка и с възклика!

Вие братя, които заседавате на Изток, и вие I и II надзиратели с вашите колони, моля ви да ме последвате, за да отдадем последна братска почит и последен поздрав на нашия покоен пръв Велик майстор на Великата ложа на България бр. Александър Протогеров.

Мир на духа ти бр. Александре!

 

На траурната ложа брат Д. Нем. изнася следния градеж за личността и дейността на ген. Александър Протогеров.

Кратки бележки за брат Александър Протогеров

Почитаеми майсторе и др. братя,

Има хора, надарени с много добродетели, но за които не можем да кажем нищо повече — сякаш не са достатъчно оживени раздвижени и издигнати тия добродетели. Но има хора, за които всякога чувстваш, че не си се доизказал, струва ти се, че това, което си казал за тях е твърде малко, в сравнение с това, което заслужават те. Такъв е покойният наш брат  Александър Протогеров. Наслоил зад гърба си едно минало, което може да се разпадне на цели три живота. Тъй много са преживелиците на тоя наш брат и тъй богати са те, за да могат да осмислят повече от един живот.

Малкото време, с което разполагаме, не ни дава възможност да прозрем по-дълбоко в делата на тая наистина възвишена личност, но ние ще се задоволим само с няколко думи, като сме уверени, че това, което неговите дела говорят, достатъчно са го издигнали пред българския народ, за да остане неговото име дълбоко врязано в съзнанието на българина.

Животът на бр. Протогеров е една дълга верига от дела, в които се виждат непрекъснатите борби на един дух, който е създаден само да се жертва в името на народни идеали. Не знам кого бих могъл да посоча като идентичен пример на вечен труд и на вечен устрем за превъзмогване на пречки, една през друга по-големи и по-упорити. Протогеров е сам. Неговата съдба е тъй отредила да разчиства пътища и да води борба след борба.

Син на бедни родители, той дохожда в София беден, без подслон, неподкрепен от никъде. И тая надарена с твърдост и устрем душа още от ранни дни преодолява пречки, за да започне своя жизнен път. Той постъпва във Военното училище и го завършва с пълно съзнание, че му предстои да пожертва сили за подтиснатата си родина. И дълги години той работи по пътя на строгата военна йерархия, като заедно с това неговия дълг, като македонски българин, получава все по-ярко осветление. Между това, той дава своя дял на родината: постъпва в чети, сражава се с турските войски, получава тежки рани, но никога не поставя преграда на своя идеал.

Нему беше поверено образуването на Македоно-одринското опълчение през 1912—1913 г., и той командва негови части, като ги води в смели боеве, отивайки все по-напред към пълната свобода на родината си.

През голямата война неговата задача става още по-сложна, тъй като длъжностите, които му се поверяват, го отрупват с все по-големи задължения и отговорности. Той става бригаден командир през голямата война, след това началник на планинската дивизия, пом. началник на военно-инспекционната област в София, директор на С. Г. О. П. и пр. Не изложих всички длъжности, които е заемал, защото те са наистина твърде много, но не може да не се упомене оня образ на голям деец, който се отличава в делата му. Никой не може да каже, че е видял Протогеров със сгърнати ръце; никой не го е видял на улицата да върви бавно и с разсеян поглед. Всеки го знае над маса, отрупана с книжа, цял потънал в размисъл, как да завърши задачата си и едновременно да бъде полезен.

След войните личността на Протогеров изчезва за ежедневието. Той се отдава вече всецяло на освободителното движение, като отдава целия си ум и дух на своя поробен народ. За всички ни е ясно, колко възвишен и човеколюбив беше Ал. Протогеров. Неговото сърце, което трептеше при всяко видено страдание, готовността му да направи нещо за слабия и безпомощния — всичко това облича Протогерова в една светлина, която ние добре познаваме. И толкова по-чудно е, че той биде наречен от сърбите жесток и безчовечен. Беше обвинен, че заповядал кланета по време на Нишкото въстание, и за това сърбите го искаха за да бъде съден. Но всички анкети, направени по този случай, показаха пълната несъстоятелност на обвиненията. Подигна се едно въстание, което целеше да опорочи всички наши придобивки и не беше чудна една жестокост към организаторите, но Протогеров, вместо да даде храна на нечовешки чувства, залови се да потушава въстанието и .. . да помилва въстаници, вместо да ги посича, както твърдяха нашита неприятели. Твърде горд беше бр. Протогеров, за да не бъде жесток към беззащитни, па макар и неприятели. Скоро всички се увериха в неговата невинност.

Но спокоен деятел покойният не можеше да бъде. Родината му беше пак заробена и…. за съжаление по-зле, отколкото в турско време, и той се отдаде изключително на македонското революционно движение. Не мога да подхвръгна под прояснение една дейност твърде старателно прикрита — каквато е дейността на македонските деятели въобще, и, следователно, подробности за работата му като македонски вожд ми липсват. Обаче, и тук, — до колкото ми се дадоха сведения,— той е бил същия самоотвержен и всепожертващ в името на идеала.

Един ден, когато Македония получи свободата си, ще ни стане съвсем ясно, какви пътища требваше брат Протогеров да измине, за да изгуби тъй ненавреме живота си. Тогава ще имаме пълно право да дирим виновници, но днес можем само да жалим, че за зидарството е изчезнала една значителна фигура. Неговата правдивост и работливост вдъхновяваха много зидари, неговата честност и любов към човека оставят дълбоки следи в ония, които са работили в зидарските ложи с него заедно. Оценено неговото зидарско дело, то получи и заслуженото предпочитание: той биде избран за Велик Майстор веднага с признаването нашата ложа като независима.

Не можеше да не бъде голям зидар един човек, човешките чувства на когото се издигат до степен на истинско самопожертвование. Следният пример е достатъчен. В това време, когато след Добро поле пълчищата нещастни българи идеха да опустошават София и когато за всички става ясно, че всичко тук ще бъде избивано и сквернено, бр. Протогеров образува отряд за запазване на София и разпръскване на бегълците. С такт, който предвиждаше най-малко жертви, брат Протогеров успя да предотврати злото, което идеше да превърне София на пепелище.

През последно време брат Протогеров бе се отдал на теософията. В нея той намери отговор на много въпроси, които проясниха неговия мир от една още непросветена напълно страна. Ето защо в некои негови мисли често се срещат мистични навеи. В своето обяснение за участието му усмирението на нишкото въстание, той каза :

„Аз смятам, че тялото е една дреха, която съм готов всеки ден да хвърля, обаче, трябва още да остане тук тялото ми като страж против деморализацията, като страж на родните интереси“.

Той не мислеше, че теософията трябва да го заведе отвъд човешки и обществени интереси. Колкото и да беше смирен, той казваше в едно свое писмо до ложа „Зора“ — „За никаква цена и по никой начин не ще престана да работя за Македония. Само за нея има смисъл животът ми“.

Аз свършвам драги братя своите неколко мисли за покойния брат  Ал. Протогеров, като вярвам, че съм казал за неговите заслуги най-малкото от това, което може да се каже за него. Но радвам се, че делата му, като зидар, са ясни за всекиго и всеки може с пълна съвест да се движи по неговите стъпки.

Сега, когато Великия архитект на Вселената има да отделя добродетелите от грешките му и да ги поставя на везни, ние ще знаем, че неговият дух ще отиде още по-високо.

Мир на праха и светлина за душата му“.

 

Забележка. В тези два текста  е запазен изказът от публикацията в сп. „Зидарски преглед“, кн. 7, октомври 1928 г.