Масонството в Континентална Европа и Скандинавия
Масонството в Европа има дълга и колкото противоречива, толкова и богата история, която трудно може да се обхване в няколко, дори няколко десетки страници. В повечето случаи началото на континенталното европейско масонство съвпада с учредяването на Великата ложа на Англия през 1717 г., като в много от тогавашните държави са съществували както „Оперативни“ така и наченки на „символични“ ложи. Характерна особеност на континенталното масонство е, че то тръгва от аристокрацията и едва с течение на времето и утвърждаването на другите класи и преди всичко на буржоазията, добива една по голяма универсалност и разпространение. Друга особеност е, че разпространението на масонството се съпътства с ускореното възникване на различни степени (именували се „високи“) и ритуали, тяхното усъвършенстване, коригиране и разнообразяване и формирането на съответните ордени и обреди (виж по-долу). Последното също е до голяма степен обусловено от характерните особености на времето и средата, в която първоначално се пренася и започва да се развива. (1)
Франкмасонството в Германия
Ще се спра по-подробно на възникването и историята на франкмасонството в Германия поради обстоятелството, че „Възобновеното българско масонство след 1992 г.“ (2) е дело и резултат на активното участие на Обединените Велики ложи на Германия (ОВЛ на Германия) и внесената от тях светлина – веднъж чрез Великата ложа на Югославия и веднъж директно от Великата ложа на ССПЗ на Германия (ВЛССПЗ на Германия).
И така масонството в днешна Германия е конгломерат от множество начала – ложи и велики ложи, създавани в различни периоди в различните географско-политически съставни части на това, което днес се приема като Федералната република.
По времето, когато английското масонство навлиза в германските земи, вече са съществували няколко „антични“ ложи, дори велики ложи. Пример за това е Великата ложа „Indissolubilis“, която не само не е отишла на взаимно признание с Великата ложа на Англия, но е провеждала политика, недопускаща навлизането на чуждо влияние в Германия. Тази тенденция се е запазила в течение на доста време.
„Официалното“ германското масонство е на повече от 250 години и е само 20 години „по-младо“ от английското. Люлка на масонството по германските земи е Хамбург и първата „Ложа на Хамбург“ (1737 г.), по късно преименувала се на „Absalom zu den Drei Nesseln“, която през 1740 г. е вписана в регистъра на лондонските ложи и става „Провинциална Велика ложа на Хамбург“.
Постепенно се учредяват ложи в Берлин („Aux Trois Globes“,1738 г., „Aux Trois Colombes“,1760 г.), Дрезден (три ложи почти едновременно: „Aux Trois Aigles Blancs“, „Aux Trois Epees“ и „Aux Trois Cygnes“, 1738 г.), Лайпциг („Aux Trois Canons“ , 1741 г.) (3) и др. В съответствие с „добрия тон“ от това време езикът, на който са се водили ритуалите е бил френският, а имената на ложи – френски. Друга характерна особеност е, че повечето ложи от този период са създавани с одобрението и подкрепата на Фридрих Пруски, по-късно известен като крал Фридрих Велики.
Като следващ етап може да се определи прерастването на някои от горните ложи във Велики ложи – ложа „Aux Trois Globes“ прераства в „Royal Grand Lodge-Mere aux Trois Globes“, която работи по ритуал, включващ седем степени – първите три символични степени, една шотландска и три съгласно т.н. „вътрешен орден“, ложа „Aux Trois Colombes“ прераства в „Провинциалната ложа на Брандербургските държави“, която работи по ритуала „Феслер“ на името на Игнас Аурелиус Феслер (4) и „Провинциалната Велика ложа на Хамбург“, която става „Велика ложа на Хамбург“ и с която са свързани името на Лесинг и Шрьодер (5). Последният създава ритуала „Шрьодер“, вариации на който се ползват и до днес. През 1932 г., след идването на власт на нацистите в Германия „Провинциалната ложа на Брандербургските Държави“ се трансформира в „ Германо-християнския орден на „Дружбата“ (A L’Amitie)“, a „Великата ложа на Хамбург“ се „изнася“ във Валпарайсо, Чили. След възстановяването им през 1945 г. и четири години по-късно съюзните им ложи се вливат в новосъздадената (не без съучастието на тогавашната Американска администрация в Германия)“ Велика Ложа на Старите Свободни и Приети Зидари на Германия“ (Велика ложа ССПЗ на Германия).
Наред с горния процес върви и създаването на нови, самостоятелни Велики ложи (6):
– „Великата Национална ложа на франкмасоните на Германия“ (1770 г.), която работи и до ден днешен по Шведския обред (7) от десет степени и един орден (виж по-долу);
– „Великата ложа майка на масонския еклектичен алиянс“, водеща началото си от 1741 г., като чисто християнска, но непризнаваща т.нар. високи (допълнителни) степени с изключение на степента „Кралската арка“ (8), която през 1932 година се саморазпуска, а след войната съюзните й ложи се вливат във Великата Ложа ССПЗ на Германия. И до днес някои от бившите съюзни ложи на „Еклектичния Алиянс“ не допускат свои членове да се инициират в степени извън трите „символични“ и „Кралската арка“;
– „Великата ложа на „Слънцето“ на Байройт – създадена през 1741 г. от маркиз Фридрих Брандербургски-Байройтски, зет на Фридрих Велики, която първоначално е работила на френски по английски ритуал, а впоследствие – френски, включващ „високи“ степени. През 1791 г. се обединява с „Берлинската Великa ложа „A l’Amitie“, а три години по-късно се отделя отново и се връща към т. нар. „хуманистично франкмасонство“ и ритуала „Феслер“. През 1811 г. се прекръства на „Великата ложа на „Слънцето“ на Байройт“. След 1945 г. съюзните й ложи се присъединяват към Великата ложа на ССПЗ на Германия.
Разпокъсаността и противоречията, които съпътстват политическото формиране на Германия през последните две столетия, дават своето отражение и върху немското масонство. Същевременно винаги е присъствало желанието за обединение на масонството, но такова, което едновременно да позволява на отделните велики ложи да запазят своята независимост по отношение на ритуалите, и същевременно да могат да обединят усилията си за благото на развитието и усъвършенстването на „занаята“ по немските земи. Известни са няколко опита:
– През 1868 г. се създава Съвет на Великите майстори на Германия, който дефинира общите масонски принципи, по които е имало съгласие;
– След създаването на Райха и вследствие на общо желание, през 1871 г. се основава „Съюз на Великите ложи на Германия“, който просъществува 50 години, до напускането на трите стари Пруски Велики ложи;
– На 17 май 1958 г. се обединяват две велики ложи – „Великата Ложа на ССПЗ на Германия“ (Grossloge A.F.u.A.M. von Deutschland) и „Великата Национална ложа на франкмасоните на Германия“ (Grosse Landesloge der Freimaurer von Deutschland). Този акт е известен като „Магна Хартата“ в немското масонство. През 1970 г. в хода на Берлинския Конвент към тези две Велики ложи се присъединяват: „Royal Grand Lodge-Mere aux Trois Globes“ или вече известна като „Великата Национална ложа -майка на трите глобуса“ (Grosse National-Mutterloge „Zum Den Drei Weltkugeln), „Американо-Канадската Велика ложа“ (American-Canadian Grand Lоdge) и „Великата ложа на Британските Франк-Масони в Германия“ (Grand Lodge of British Freemasons in Germany) за да се формират т. нар. „Обединени Велики ложи на Германия“ (ОВЛГ) (9).
Към днешна дата в състава на ОВЛГ влизат 470 ложи с около 14100 члена.
По-надолу ще се спрем и на някои други Велики ложи в Европа, които са съществени за познанието ни на историята на масонството и които представляват системен интерес от гледна точка на характера, съдържанието и еволюцията на масонството.
Масонството във Франция
Масонството във Франция също представлява особен интерес за нас предвид обстоятелството, че то е свързано много тясно с началото на първото организирано масонство в България (1917 -1940 г.), предвид обстоятелството, че Великата ложа на България (1917 г.) е инсталирана със светлина, получена от Великата ложа на Франция (10).
Може да се каже, че масонството във Франция има една много богата, противоречива, изпълнена с много творчески приумици история. (11) Не на последно място тя е „вторият“ център на световното масонство – франкофонското такова (в отличие на англосаксонското), в чиято основа стои „Великият Ориент на Франция“ (12). С приемането на Основните принципи за признаване на Велика ложа от страна на Обединената Велика Ложа на Англия в 1929 г.(13) се поставя много ясен колкото каноничен, толкова и политически вододел между регулярното и признато англосаксонско масонство и франкофонското такова. По силата на това деление практически всички масонски формирования във Франция, в т.ч. Великият Ориент на Франция и други, както и техните производни в останалите ориенти по света попадат в графата „нерегулярни“, съответно неподлежащи на „признание“ от регулярните такива. Единствената Велика ложа във Франция, която отговаря на изискванията за „регулярност“ е Великата Национална ложа на Франция – тя е и единствената френска Велика Ложа призната от Обединената Велика ложа на Англия и повечето велики ложи, принадлежащи към т.нар. англосаксонско масонско пространство. Това беше като увод, но да се върнем на историята и настоящето на масонството във Франция.
И така, съгласно историческите данни дошли до нас, първите ложи във Франция са инсталирани от емигранти якобинци от Англия през 1725 г. в един хотел в градчето Сент Жермен Де Пре.
През 1728 г. те преминават под управлението на Дука на Уортон, Стар Велик майстор на Великата ложа на Англия. През следващите десетилетия и столетия масонството във Франция преминава през периоди на възход и отричане, политически гонения и противоборства, съсловни конфликти и др. Особено влияние върху френското масонство са оказвали политико-социалните трансформации, като от своя страна и масонството е играло в редица периоди значителна роля в управлението на страната и формирането на обществените нагласи и порядки. Един от основните вододели между френското (франкофонското) масонство, чийто най-ярък представител е „Великия Ориент на Франция“ (виж по-горе) и Англосаксонската масонска традиция е отсъствието на изискване за „Вяра“ във „Великия архитект на Вселената“, съответно вяра в Бог, както и проактивната позиция, която френското масонство заема по отношение на политически, социални и светски въпроси, касаещи цялото общество.
Към момента във Франция съществуват следните масонски и парамасонски формирования, в т.ч. брой на ложите и числен състав по данни от 1998 г. (данните към днешна дата не са много по-различни!):
От горните, както беше споменато, единствено Великата Национална ложа на Франция е призната от Обединената Велика ложа на Англия!
Масонството в Италия
Масонството в Италия (14) има не по-малко богата и особено противоречива история, непосредствено свързана с историческото формиране на Италианската република и не на последно място с ролята на Католическата църква. Последната винаги е заемала антимасонска позиция, която неминуемо е давала отражение на развитието на масонството не само в Италия, но и повечето ориенти, където се е изповядвал католицизма. Началото е дадено от Папа Климент XII и неговата була: „In eminenti apostolatus specula“, оповестена на 28.04.1738 г., с която забранява на католици да членуват в масонски ложи (тази була е в сила и до днес!). След него още осем други папи издават подобни документи, клеймящи масонството. (15)
Първите ложи в Италия възникват в рамките на английски „колонии“, оформили се в по-големите градски центрове. Първата ложа във Флоренция е създадена от Чарлс Саксвил, Дук на Мидълсекс в 1733 г. От 1735 г. започва процес на създаване и на други ложи в градове като Рим, Милано, Верона, Сиена, Падова и др. Особено активен е този процес в Кралството на Неапол, където от 1734 се създават първите „военни“ ложи сред разквартируваните там от Краля на Неапол, Чарлс VII, впоследствие Чарлс III на Испания, бурбонски наемници.
Първата негативна реакция на разширяващото се масонство идва в 1737 г. когато Великият Дук Жан Гастон де Медичи прави опит да забрани масонството. През 1738 г. се намесва и католическата църква в лицето на папа Климент XII (виж по-горе).
Масонството в Италия преминава през бурните етапи на Френската революция, Наполеоновите войни, „Възстановяването“, Обединението на Италия, фашистката диктатура и следвоенния период. Критичен момент в следвоенния период е скандалът с ложата Пи-2 (16), който има сериозни последствия за масонството в Италия и днешното му разделение и двувластие.
Понастоящем призната от Обединената Велика ложа на Англия структура е „Регулярната Велика ложа на Италия“ (17) с Велик майстор Ди-Бернарди. Същевременно „Великият Ориент на Италия“ (с Велик майстор – Стефано Бизи е признат от практически всички ВЛ в Европа и Северна Америка, в т.ч. и от ОВЛ на България! (18)
Масонството в Скандинавия
Интересен казус представлява възникването и развитието на масонството в Скандинавия и на първо място – Швеция!
Групата на Скандинавските страни включва – Швеция, Норвегия, Дания, Финландия и Исландия. Във всички тях, с изключение на част от Финландия се работи по т.н. Шведски обред (виж по-долу).
Масонството в Швеция навлиза през Франция – първата ложа е създадена през 1730 г. от Конт Аксел Ериксон Вреде-Спар и се нарича „Първа Нордическа ложа“, която съществува и до днес и работи на първите три степени. Първата Ложа на Св. Андрей е инсталирана през 1756 г. и работи на 4, 5 и 6-та степени на Коригирания Шотландски обред (Rectified Scottish Rite или RER от Rite Ecossaise Rectifie).(19) През този период се дооформя и т.нар. Шведски обред към споменатите 6 степени (виж по-горе), се добавят още 4 и една Върховна Степен (орден) – общо единадесет степени, с което Шведският Обред придобива окончателната си форма.(20)
Характерно за Шведското масонство е активното участие на аристокрацията и кралската фамилия в него – в 1770 г. са инициирани Крал Густав III и двамата му братя – Дуковете Чарлс, впоследствие Крал Чарлс XIII и Фредрик-Адолф. През 1774 Велик Майстор на Великата Ложа на Швеция става Крал Чарлс XIII. От-тогава и до днес Велик майстор е винаги Кралят на Швеция!
Почти по същия начин се развива масонството в Дания и Норвегия – в Дания първата ложа е учредена през 1743 г., а в Норвегия през 1749 г. (по това време част от Дания), като и двете ложи са инсталирани с Патенти, получени от Англия. През 1814 и 1855 г. съответно Норвегия, а впоследствие и Дания възприемат Шведския обред.
Във Финландия първата ложа е инсталирана през 1756 г. През 1809 година Финландия е присъединена към Русия, а през 1822 г. руският император забранява масонството!
Масонството във Финландия е възстановено през 1922 г. от трима фински емигранти в САЩ. През 1924 г. Великата Ложа на Ню Йорк внася светлината на Великата ложа на Финландия. В същото време, немалко ложи, особено в западната част на страната работят по Шведския обред и са подчинени на ВЛ на Швеция.
Не по-малко интересно е развитието на масонството на Иберийския полуостров, Средиземноморския басейн, Австрия, Швейцария, а така също в Азия , Африка, Латинска Америка и Австралия. Само по себе си това представлява самостоятелно проучване!
В заключение на този раздел, а и изобщо на темата масонство в отделните ориенти (21) могат да се направят следните изводи:
1. В основата на европейското (и световно!) масонство лежи преимуществено английската традиция и порядки;
2. Различията и нюансите са много – в съвременното „символично“ масонство битуват повече от 100 различни ритуала, а ако към тях се добавят степените, присъждани в ордените и обредите на Англосаксонското масонско пространство, разнообразието става действително зашеметяващо;
3. Различията и нюансите са резултат преди всичко на исторически дадености, но в не малка степен се дължат и на продължилите столетия опити за систематизиране, формализиране и изчистване на съдържанието и смисъла на главните алегории и легенди, залегнали в основата на масонството – неговите три степени чирак, калфа и майстор масон и опитите за „разширяване“ на познанието в т.нар. „допълнителни“ (additional) степени или степени „оттатък занаята“ (beyond the Craft), групирани в множеството масонски ордени и обреди (22);
4. Първите три степени във всички ритуали в рамките на англосаксонското масонско пространство се характеризират със своята „универсалност“, т.е. правото всеки брат да изповядва своята си религия, политически убеждения и да принадлежи към коя да е раса или националност. Изключение прави Шведския обред, който е изцяло християнски. Християнските елементи са запазени или пренесени съвършенно умишлено в повечето масонски Ордени и Обреди, които се практикуват в англосаксонското пространство.(22)
Бележки:
1. Възникването на масонството в континентална Европа се свързва с влиянието и личното участие на масони от Шотландия – якобити и техни сподвижници (това важи за Франция) и Англия – в повечето от останалите съществуващи по това време държавни формирования, княжества и кралства в Европа и прилежащите й територии.
2. Виж още: https://en.wikipedia.org/wiki/Continental_Freemasonry
3. Виж : „Възобновеното българско масонство след 1992 г.“
4. Днес това е ложа: “Minerva zu den drei Palmen” №. 0007. Виж още:
5. Виж: „Ритуали в масонството“.
6. Пак там!
7. Към 1930-32 г. в Германия има 11 велики ложи, от тях три са т.н. „Стари пруски ложи”, шест са представители на „Хуманистичното франкмасонство” в Германия и две – „други” (В тази група е и Великата символична ложа на Германия (създадена в 1930 г.), която в годините на националсоциализма се пренася в Английския протекторат „Палестина” и която след Втората световна война участва във възстановяването на масонството в Германия. Интересна информация за масонството по германските земи и взаимоотношенията му с нациската власт се съдържа на следния сайт: http://www.freemasons-freemasonry.com/bernheim12.html
8. Виж раздела: „Ритуали“.
9. Виж раздел: „Ордени и обреди в Англия и Уелс“
10. Виж още: http://www.freimaurer.org/
https://en.wikipedia.org/wiki/United_Grand_Lodges_of_Germany
11. Виж още: https://en.wikipedia.org/wiki/Grande_Loge_de_France
12. Виж още: https://en.wikipedia.org/wiki/History_of_Freemasonry_in_France
https://www.frenchfreemasonry.org/grand-lodges
https://en.wikipedia.org/wiki/Freemasonry_in_France
13. Виж още: http://www.godf.org/
14. Виж : „Основни принципи за признаване на велика ложа“.
15. Виж съответно: https://en.wikipedia.org/wiki/Freemasonry_in_Italy
https://en.wikipedia.org/wiki/Grand_Orient_of_Italy
16. Виж още: http://www.papalencyclicals.net/Clem12/c12inemengl.html
http://www.masonicdictionary.com/bull.html
17. Виж още: https://en.wikipedia.org/wiki/Propaganda_Due
18. Виж още: http://www.glri.it/en/
19. Виж още: http://www.grandeoriente.it/
20. Виж: „Ритуали в масонството“
21. Виж още:
(1). https://en.wikipedia.org/wiki/Swedish_Rite“
(2).https://www.frimurarorden.se/information-in-english/the-grand-lodge-of-sweden/
22. Виж:
(1). „Масонство в Англия, Ирландия, Шотландия“;
(2). Масонството в САЩ и Северна Америка.
23. Виж още:
(1). „Масонството в Англия, Ирландия и Шотландия“ и
(2). „Ордени и обреди в Англия и Уелс“.
Забележка: Публикуваният тук текст е от последното издание на книгата „Ритуали, ордени и обреди на англосаксонското масонско пространство и масонството в България“, автор Михаил Димитров, Стар Велик оратор на ОВЛБ, издание на ОВЛБ, 2012 г.