Масонството в САЩ и Северна Америка
Възникването и еволюцията на масонството в Северна Америка и по-специално в САЩ има особено значение поради ред обстоятелства:
1. Ролята на масонството при създаването на Съединените американски щати – първият президент на новата федерация е масон, масонски е и характера и смисъла на Конституцията на САЩ и Декларацията за независимостта, в изработването на които са участвали не един масон;
2. САЩ е най-многочислената масонска държава – масони са повече от два милиона нейни граждани;
3. Началото на масонството в САЩ и Северна Америка е най-тясно свързано с Английското, Шотландското и Ирландското масонство. (1)
Интересен факт е, че до към 1750 г. от страна на английското масонство интерес към задокеанските колонии е проявявала предимно „оригиналната“ Велика ложа на „модерните“, създадена в 1717 г.(2) След оттеглянето си от Великата ложа на Шотландия, ложата „Килуининг“ (Майка Килуининг) също е действала като инсталираща ложа в периода 1743-1807 г. С нейни патенти са инсталирани няколко ложи в щата Вирджиния в периода 1755-1807 г. Характерно за Великата ложа на Ирландия е, че не е инсталирала цивилни ложи, а е издавала т.нар. „пътуващи патенти“ (traveling warrants) за инсталирането на „военни“ ложи към намиращите се на място ирландски полкове. Първата такава ложа, инсталирана в Америка, е ложа № 85, I.C. (oт Irish Constitution) в 30 пехотен полк „Франптом“, в гарнизона на град Луизбург, остров Кап Бретон. Великата ложа на Шотландия от своя страна е инсталирала ложи в Бланфорд, щата Вирджиния и в Бостон през 1756 г. По късно още шотландски ложи са инсталирани в южните колонии. В 1757 г. Великата ложа на „античните“ е инсталирала провинциалната ВЛ на Нова Скотия, която още следващата година е започнала да инсталира ложи в съществуващите по това време 13 английски колонии на източния бряг на днешните САЩ.
Може да се каже, че първите масонски центрове/огнища откъдето тръгва масонството в САЩ са:
Масачузетс
През април 1733 г. Великата ложа на Англия („модерните“) номинира брат Хенри Прайс за „Провинциален Велик майстор на Нова Англия и принадлежащите й доминиони и територии“. Впоследствие същата се преименува в „Провинциална Велика ложа на Масачузетс“, която през 1783 г. инсталира т. нар. „Първа“ ложа, известна още като „Ложата на Св. Йоан“. В периода след 1750 г. се засилва влиянието на „античните“. Междувременно и Великата Ложа на Шотландия, създава своя провинциална Велика ложа през 1769 г. Преди това е създадена „ложата на Св. Андрей“. През 1792 г. двете провинциални Велики ложи се обединяват. През 1809 г. към новата Велика ложа се присъединява и „ложата на Св. Андрей“.
Ню Йорк
По времето когато е номиниран Хенри Прайс в Масачусетс, Великата ложа на Англия („модерните“) номинира Даниел Кокс за „Провинциален Велик майстор за Северна Америка“ в Ню Йорк. Борбата за независимост на САЩ от тогавашната метрополия Англия довежда до засилване на влиянието на „античните“ и създаването на паралелна Провинциална Велика ложа. Към 1786 г. повечето ложи на територията на щата вече са се присъединили към тази провинциална велика ложа. През 1823 г. поради спорове за „представителството“ (мегаполиса срещу провинциите) настъпва разцепление. През 1827 г. избухва скандала, известен като „Аферата Морган“ (3), в резултат на който от 500 през 1827 г. броят на ложите намалява на 65 през 1845 г. По същото време една от ложите – „Ложата на Йорк“, се оттегля от великата ложа и формира свое независимо образование, което отново се влива във Велика ложа през 1850 г. Оттук нататък Великата ложа на Ню Йорк (4) бележи значителен възход. Като особена забележителност следва да се посочат импозантните масонски здания в гр. Ню Йорк и щата, както и активната международна дейност, изрязваща се в инсталирането на ложи под своя юрисдикция в редица страни по света (5).
Пенсилвания
Това е третия и един от най-интересните и нетипични центрове на ранното масонствo в
САЩ. През 1731 г. (това е и годината на инсталиране на Великата ложа на Пенсилвания (6)) Бенджамин Франклин е иницииран в ложата „Таверната Тун“, която просъществува до 1738 г. и е заменена от т.н. „Първа ложа“ (Premier Lodge). През 1750 г. Великата ложа на Англия номинира Уилям Алън за Провинциален Велик майстор за Пенсилвания, а Франклин става негов заместник. През 1758 г. ложа № 69 на окръг (District) Филаделфия получава патент от Велика ложа на Англия („античните“), а три години по-късно е инсталирана Провинциална Велика ложа на Античните зидари на Пенсилвания. Към края на Войната за независимост на САЩ практически не остават ложи на „модерните“. През 1786 г. Провинциалната Велика ложа на Античните се отделя от ложата майка (Великата ложа на Пенсилвания) и се обособява като самостоятелна Велика ложа. Характерно за Великата ложа на Пенсилвания е, че ритуалът, който използва е близък до този на Античната Велика ложа на Англия и се различава от ритуала използван в останалите Велики ложи в Северна Америка. масонските храмове и здания в Пенсилвания се конкурират по красота и пищност само с тези в Англия и Швеция.
Луизиана
Масонството в Луизиана навлиза по две направления – от Англия и от Франция. През 1794 г. е инсталирана първата ложа „Идеалният Съюз“ („Le Parfait Union“) от група френски заселници. Първата английски говоряща ложа е инсталирана от Великата ложа на Ню Йорк в 1807 г. Към момента на присъединяване на Луизиана към Съюза (САЩ) през 1812 г. съществуват вече 7 ложи, работещи по Ню Йоркския ритуал (ритуалът Уеб) (7), числящи се съответно към Великите ложи на Пенсилвания, Южна Каролина и Ню Йорк. В същото време френски говорящите ложи се обединяват във ВЛ на Луизиана под покровителството на Великия Ориент на Франция. Двете направления се обединяват през 1850 г., но още доста време след това продължават противоречията свързани с привнесените високи степени от Франция от една страна, и Шотландския обред от друга, в основата на които противоречия и борба за надмощие стои Великия Ориент на Франция. Едва в 1867 г. се прекъсват всякакви контакти с Великия Ориент на Франция, което съответства по време с назряващия разрив между Великата ложа на Англия и Великия Ориент на Франция и се оформя Великата ложа на Луизиана в вида в който съществува и днес (8).
Някои характерни особености на масонството в САЩ:
1. Масонството в САЩ е „семейна работа“ за разлика от континенталната традиция. В САЩ членовете на семействата на масони са активно включени във всевъзможни т.н. пристроечни структури като например: съпругите членуват в „Ордена на Източната звезда“, „Ордена на Амарат“ и др.; дъщерите в: „Ордена на дъщерите на Джоб“ и „Ордена на дъгата“; момчетата до 21 годишна възраст в „Ордена на Де Моле“ (9).
2. Значителната численост на ложите – много често в големите масонски центрове отделни ложи наброяват повече от 1000 члена. Типичният размер на средна ложа в САЩ се движи от 200 до 800 братя. Наблюдава се тенденция по-малките ложи (100 и по-малко братя) да се обединяват за да оцеляват. Причина за това са: продължаващите да действат и сега:
a. Принцип на „Един храм, една ложа“, което значително увеличава разходите, съответно финансовото бреме за по-малките ложи, както и
b. Принципът на териториалното деление и разделянето на по-големите градове на секции с изключителни права. Едно от решенията на този проблем е в т.н. двойно и множествено членство на братя в две и повече ложи – 19 щатски ВЛ допускат двойно членство във втора ВЛ; 15 допускат множествено членство; 12 допускат двойно и множествено членство; 3 забраняват всякакво двойно и множествено членство и 2 нямат заявено становище по въпроса. Всичко това води до липса на мотивация за членство и работа в „символичните“ ложи, а оттам и до повишения интерес към т.н. „пристроечни структури“ – ордени и обреди (10)
3. Качеството на инициацията и по-специално „стажът“ между две последователни степени – драстичен пример в това отношение са Великите ложи на щатите Алабама, Конектикът и Илинойс, където този стаж е сведен до един ден! В 19 щатски велики ложи срокът е не по-малко от две седмици, в 17 ВЛ, съответно 1 месец. В някои велики Ложи срокът се определя от времето, което се разрешава за научаване на ритуала наизуст – например в Пенсилвания този срок е не повече от два месеца; в други 5 велики ложи този срок е 6 месеца; в 11 ВЛ срокът е една година. Във Великата ложа на Ню Хемпшир този срок е фиксиран възрастово – не повече от 25 годишна възраст за достигане на степен майстор масон, като преминаването от една в следваща степен става с изпит, в хода на който кандидатът трябва да е в състояние да отговори по памет на не по-малко от 80 въпроса, както и да знае наизуст клетвата за съответната степен.
4. Благотворителна и спомоществувателна дейност – даряването на кръв е една от активно популяризираните дейности; малко са ВЛ, които не поддържат поне един старчески дом; значителен брой домове за деца и болници се финансират от щатските велики ложи. Цялата тази дейност се организира и координира от „Masonic Relief Association of the US and Canada“ (11) и „Masonic Service Association of North America“ (12), създадена през 1919 г.
5. Ритуалът – преобладаващият ритуал е т. нар. Ритуалът Уеб на името на Томас Смит Уеб (13), който през 1790 г. е адаптирал „античния“ английски ритуал. В него са запазени доста стари символи и практики, като например използването на саби, кошер , а така също и „диалогизираният“ катехизис. Всяка велика ложа (щатска или провинциална – за Канада) определя ритуалът, който се ползва в рамките на съответния ориент. Само 12 щатски велики ложи имат печатен текст на ритуала, но и в този случай той е закодиран (криптиран). Изрично е забранено отпечатването на пълния текст на ритуала! Спазването на ритуала се контролира от т.н. инспектори/инструктори от състава на съответната щатска велика ложа. Всички ложи в даден щат или провинция (Канада) са разпределени в окръзи, за които отговаря офицер от великата ложа (Окръжен Заместник Велик майстор или Окръжен инспектор), който следи за качеството на обучението.
6. Управление на занаята на щатско и федерално ниво:
а. На щатско (провинциално за Канада) ниво се провеждат годишни конференции, на които ложите се представляват от трима представители – майстора на ложа и двамата надзорници или техни пълномощници. Между годишните конференции текущата дейност на ВЛ се контролира от постоянни или ad-hoc комисии – правна (най-важна), по обучението, по отношенията между ложите, връзки с обществеността, погребална, финансова и др.
б. На федерално ниво – всички ВЛ (щатски и провинциални), запазвайки своята автономност, участват в координиращия орган – Годишната конференция на Великите майстори на Северна Америка (14), на която присъстват и великите секретари. Органи на тази конференция са комисиите, най-важна от които е „Комисията по информация за признанията“ (15) на чуждестранни ложи или ВЛ.
7. Строгото съблюдаване на принципите на регулярност – щатските и провинциални (Канада) ВЛ се числят към регулярното масонство и понякога проявяват особена непреклонност и своенравност – всяка ВЛ решава сама за себе си, с отчитане разбира се на препоръките на Комисията по информация за признанията, дали да признае или не някоя ложа. Например ВЛ на Алабама, Мериленд и Масачусетс и до ден днешен не признават Великата ложа „Алпина“ на Швейцария!
8. Расизма – В САЩ масонството (отделни ложи и щатски велики ложи), за разлика от повечето останали ориенти, е проявявало известна „селективност“ по отношение на някои от т.н. етнически малцинства и по-специално по отношение на еврейското и афроамериканското. Поради тази причина в САЩ възникват и продължават да съществуват две „допълнителни“ образования с частично или пълноценно масонско съдържание:
а. Bnai B’rith (16) или в превод „Синовете на съюза“, създадена на 13 октомври 1843 г. в Ню Йорк от Хенри Джонс и още няколко души в по-голямата си част масони. Понастоящем тази организация наброява повече от 500 000 души само в САЩ и има клонове в повече от 45 страни по света. Въпреки че известна част от използваните термини в ритуалите на Bnai B’rith имат масонско звучене, това движение не е масонско, тъй като липсват основни характеристики – елементът „инициация“ в движението, както и съществената част от символиката на масонството. По принцип Bnai B’rith и масонството не се признават и на практика взаимно се игнорират.
б. Масонството в средите на афроамерикаското население има дълга и сложна история – първата афроамериканска ложа е инсталирана на 6 март 1775 г. в Бостон. Неин учредител е Принс Хол, бивш роб и още 14 афроамериканци. Тридесет години по-късно Принс Хол успява да си издейства патент от тогавашния Велик Майстор на „модерните“ в Англия – Дука на Къмберланд. Принс Хол умира през 1807 г. Още приживе Принс Хол успява да инсталира ложа в Пенсилвания като след смъртта му неговите последователи инсталират още няколко ложи, които през 1815 се обединяват в новоучредената Независима Африканска Велика ложа на Пенсилвания. Това бележи началото на движението „Принс Хол“ (17), което към настоящия момент наброява повече от 300 000 души, обединени в повече от 1600 ложи. Със свое решение на 14 декември 1994 г. Обединената Велика ложа на Англия признава Великата ложа на Принс Хол на Масачусетс, но само на Масачусетс. Към настоящият момент Велики ложи „Принс Хол“ има в повечето щати в САЩ. На една от Годишните конференции на Великите майстори на Северна Америка (виж по-горе) беше препоръчано, при желание, щатските велики ложи и щатските Велики ложи „Принс Хол“ да се признаят взаимно.
9. Особеното място на ордените и обредите в масонското пространство на САЩ и Канада.
Както вече бе споменато по-горе повечето масони в Северна Америка са мотивирани да търсят прием в множеството от т. нар. допълнителни (additional) и/или добавени (allied) степени, обединени в ордени и обреди. Двата основни обреда, които са най-представителни за САЩ и Канада са „Старият и Приет Шотландски обред“ и „Йоркският обред“ (18).
В заключение си струва да повторим, че масонството в Северна Америка и по-специално САЩ играе значителна обществена роля, която се предопределя от историческите традиции, както и от обстоятелството, че то е „вкоренено“ дълбоко в обществото чрез своите структури. В същото време, то по своята същност отразява „характера“, „нормите“ и „порядките“ на американското общество, което в голяма степен го отличава от английското и континенталното масонство и така както то се практикува в останалите ориенти на англосаксонското масонско пространство. Може определено да се каже, че масонството в САЩ повече от всякъде другаде е съществена част и основа на гражданското общество и заедно с други религиозни и светски институции оказва влияние върху обществените порядки и норми на поведение. Под неговото влияние или в резултат на действия на негови членове се появяват редица други движения и структури в САЩ като Теософското общество, различни секти – Свидетелите на Йехова (Jehovah’s Witnesses), Християнска наука (Christian Science), Унитарианство (Unitarianism) и не на последно място Мормонството (Mormons) – самият Джон Смит, основател на Мормонската църква, се твърди, че е бил виден масон.
Бележки:
1. Виж: „Масонството в Англия, Ирландия и Шотландия“.
2. Виж: „Масонството в Англия, Ирландия и Шотландия“.
3. Виж още: http://freemasonry.bcy.ca/texts/morgan_affair.html
https://en.wikipedia.org/wiki/William_Morgan_(anti-Mason)
4. Виж още: http://nymasons.org/2016/grand-lodge/
5. ВЛ на щата Ню Йорк е ложа майка на ВЛ на Финландия, Ливан и др.
6. Виж още: https://en.wikipedia.org/wiki/Grand_Lodge_of_Pennsylvania
7. Виж: „Ритуали в масонството“
8. Виж още: https://la-mason.com/
9. Виж: „Ордени и обреди в САЩ и Северна Америка“
10. Виж: „Ордени и обреди в САЩ и Северна Америка“
11. Виж още: http://www.phoenixmasonry.org/masonicmuseum/1905_masonic_relief_assoc_plate.htm
12. Виж още: http://www.msana.com/
13. Виж още: http://en.wikipedia.org/wiki/Thomas_Smith_Webb
14. Виж още: http://www.cgmna.org/
15. Виж още: (1). http://www.recognitioncommission.org/
(2). Виж: „Възобновеното българско масонство след 1992 г.„,
16. Случайно или не, но в официалния уебсайт на “Bnai B’rith”
(www.bnaibrith.org ) няма информация за историята на обществото!
17. Виж още: (1). https://www.princehall.org
(2). https://en.wikipedia.org/wiki/Prince_Hall_Freemasonry
18. Виж още под-раздел: „Ордени и обреди в САЩ и Северна Америка“.
Забележка: Публикуваният тук текст е от последното издание на книгата „Ритуали, ордени и обреди на англосаксонското масонско пространство и масонството в България“, автор Михаил Димитров, Стар Велик оратор на ОВЛБ, издание на ОВЛБ, 2012 г.