Ордени и обреди в Шотландия
Бегла историческа справка за Шотландия показва, че вследствие на значителната независимост на ложите (1), много от тях не само не са се подчинявали на Великата ложа, но и са практикували редица допълнителни степени или т.нар. степени „оттатък занаята”. Тази практика е добила особено големи размери в последните десетилетия на 18-ти век.
Съобразявайки се с приетия през 1799 г. от Парламента на Англия „Закон за тайните общества” (2), и в стремежа си да ограничи и едновременно с това да тури ред в разнообразието на степени, практикувани по шотландските земи, Великата ложа на Шотландия издава директива (октомври 1800 г.), съгласно която „забранява и лишава от правото своите дъщерни ложи да провеждат сбирки на степен по-висока от майсторската като наказанието е отнемане на патента.”
Тази забрана е била приета неохотно, но постепенно се е преминало към обособяването на съответните „допълнителни” структури, чрез отделянето на степените „оттатък занаята” (тези, които не са били вече отделени) и групирането и структурирането им в отделни ордени и други масонски формирования. Този процес е продължил известно време, като се е осъществявал не без участието на външни фактори, предимно от Англия, Ирландия и в не малка степен САЩ. Последното обстоятелство е видно, ако проследим историята на формирането на повечето структури „оттатък занаята”, които са част от масонското пространство на Шотландия (3) и днес.
Към днешна дата Великата ложа на Шотландия е в „братски” отношения със следните ръководни органи на съответните структури „оттатък занаята”, инсталирани и работещи на нейна територия (4):
Върховната Велика обител на Кралската арка на Шотландия (Supreme Grand Royal Arch Chapter of Scotland) (5)
Степента „Светата кралска арка” е внесена в Шотландия от Ирландия и Англия в средата на 18-ти век от разквартировани на нейна територия „военни” ложи. Първият писмен документ е от ложа в гр. Стирлинг от 1743 г. Тези „военни” ложи са привнесли и други степени „оттатък занаята”, които са се възприемали от местните ложи и които са продължавали да ги практикуват и след като съответната военна част е напускала района. Освен Светата кралска арка широко разпространение по това време са получили редица тамплиерски степени.
След издаването на Директивата от 1800 г.(виж по-горе) тези степени са се обособили в отделни структури, с което същите са били де факто „узаконени”. Така са възникнали „Кралския велик конклав на Шотландия” (виж подробности по-долу) в 1815 г. и малко по късно (1817 г.), с активното съдействие на Великия майстор на Обединената Велика ложа на Англия (ОВЛА) – Дукът на Съсекс – „Великият приорат на Шотландия”.
Понастоящем броят на активно действащите обители под шапката на „Върховната велика обител на Светата кралска арка на Шотландия“ са 470, от които 220 извън територията на Шотландия. Седалището на Върховната велика обител е в Единбург.
Великият приорат на Шотландия ( The Great Priory of Scotland) (6)
Това е ръководното тяло на „Ордена на храма на Шотландия“, който е аналог на „Ордена на рицарите тамплиери и рицарите на Малта“ в Англия.
Както е посочено в раздела: „Ордени и обреди в Англия и Уелс“ широко разпространение през втората половина на 18-ти век са получили различните тамплиерски степени и когато се взема решение те да се институционализират, една част от посветените в тях са се обърнали към „Ранният велик бивак на Ирландия” ( Early Grand Encampment of Ireland) (7), който в течение на няколко години издава множество патенти за инсталирането на „Биваци” (Encampments) в Шотландия. Много от тях съществуват и до днес!
В 1805 г. такъв патент е бил издаден на група масони от гр. Единбург, които са инсталирали т. нар. „Единбургски бивак № 31” ( Edinburgh Encampment № 31). Малко по-късно тази група, под водачеството на Александър Дешар (Alexander Deuchar) се трансформирала в „Великото събрание на рицарите тамплиери в Единбург” (Grand Assembly of Knights Templar in Edinburgh), след което се обърнали към Великият майстор на Ордена на тамплиерите в Англия по това време – Дука на Кент, за получаването на патент. В 1811 г. такъв патент е бил издаден, с което се създава „Кралския велик конклав на Шотландия” ( Royal Grand Conclave of Scotland), като Александър Дешар става първият му Велик майстор. Предполага се, че Дешар се е обърнал към Англия, а не към Ирландия, тъй като е имал известни резерви по отношение на валидността на Ирландските патенти, освен това е искал да издигне авторитета на новата структура в Единбург. Опитите му да обедини всички тамплиерски структури, действащи в Шотландия, под шапката на новосформирания ръководен орган били неуспешни. Една голяма част от съществуващите биваци предпочели да запазят Ирландските си патенти и в 1826 г. се обединили в т.н. „Ранен велик бивак на Шотландия” ( Early Grand Encampment of Scotland). Двата органа останали да съществуват паралелно до началото на 20-ти век.
В 1905 г. Великият майстор на „Ранния велик бивак на Шотландия” се обърнал към Великия майстор на „Генералната обител” (както се е наричал вече „Кралския велик конклав на Шотландия”) с предложение двете структури да се обединят. Няколко години по-късно – на 3 април 1909 г. „Ранния велик бивак на Шотландия”се саморазпуска тържествено и се създава новият ръководен орган на всички тамплиери в Шотландия – „Великият приорат на Шотландия” (The Great Priory of Scotland).
Ритуалите, които се ползват имат подчертан Шотландски оттенък като в тях в много по-голяма степен от другаде присъстват елементи, заимствани от античния Орден на тамплиерите.
Интересно обстоятелство е, че „Великият приорат на Шотландия“ (Ордена на рицарите тамплиери на Шотландия) е в братски отношения не само със структурите, с които Великата ложа е, но и още с „Ордена на тайния монитор” (The Order of the Secret Monitor) и „Великия съвет на ордена на съюзните масонски степени на Англия и Уелс и Задокеанските окръзи и съвети на същия” (The Grand Council of the Order of the Allied Masonic Degrees of England & Wales and Districts & Councils Overseas) (8).
Кралския Шотландски орден (The Royal Order of Scotland ) (9)
Това е най „шотландския” от всички действащи понастоящем ордени и обреди, въпреки че не е възникнал в самата Шотландия. Ордена е описан подробно в раздела за Англия.
Върховния съвет на Шотландия (The Supreme Council for Scotland) (10)
Върховният съвет за Шотландия е инсталиран през 1846 г. от Северната юрисдикция на САЩ. В Шотландия, както и в Англия и Ирландия първата степен, която реално се присвоява е 18–тата. Това става в рамките на т. нар. обители на „Червения кръст” (Rose Croix Chapters) (11). Присвояването на степените от 29-та до 33-та става от Върховния съвет (12).
Великият имперски съвет на Шотландия (The Grand Imperial Council of Scotland) (13)
Това е ръководното тяло на „Имперския, религиозен и военен Орден на Рим и на Червения кръст на Константин, Светата гробница и на Св. Йоан Евангелиста” (Imperial Religious Order of Rome and the Red Cross of Constantine, the Holy Sepulcher and of St. John the Evangelist) (14).
Орденът на Червения кръст на Константин в Шотландския му вариант включва 40 конклава, от които 29 в самата Шотландия и 11 в отвъдокеанските територии. Към всеки конклав са прикачени съответните Светилища (Sanctuaries) на Ордена на Светата гробница и Командерий (Commanderies) на Ордена на Св. Йоан Евангелиста.
Бележки:
1. Виж още: www.grandlodgescotland.com
2. Виж „Масонството в Англия, Ирландия и Шотландия“
3. Пак там.
4.Описание на ордените и обредите в Шотландия могат да се видят на:
– http://www.grandlodgescotland.com/masonic-bodies
– http://www.greatprioryofscotland.co.uk/bodies.htm
5. Виж още: http://www.supgrac.com/
6. Виж още: http://greatprioryofscotland.com/
7. Виж още: „Ордени и обреди в Ирландия“
8. Виж още: https://en.wikipedia.org/wiki/Allied_Masonic_Degrees
9. Виж още: http://en.wikipedia.org/wiki/Royal_Order_of_Scotland, http://www.grandlodgescotland.com/index.php/masonic-bodies/the-royal-order-of-scotland
10. Виж още: http://www.supremecouncilforscotland.org/
11. Виж: „Ордени и обреди в САЩ и Северна Америка“
12. Виж: „Ордени и обреди в Англия и Уелс“
13. Виж още: http://www.grandlodgescotland.com/index.php/masonic-bodies/the-grand-imperial-council-of-scotland
14. За допълнителна информация виж още: „Ордени и Обреди в Англия и Уелс“
Забележка: Публикуваният тук текст е от последното издание на книгата „Ритуали, ордени и обреди на англосаксонското масонско пространство и масонството в България“, автор Михаил Димитров, Стар Велик оратор на ОВЛБ, издание на ОВЛБ, 2012 г.