100 години от инсталирането на ложа „Сговор“ 1919 г.

27 години от основаването на ложа „Сговор 92“.

 

За приемствеността в българското масонство.

 

Градеж на брат Георги Балански,

Стар велик  втори надзирател на ОВЛБ,

Почетен майстор с особени заслуги на ложа „Сговор 92“, ориент София

Изследователска ложа Quatuor Coronati.

 

Градежът е изнесен на 19 април 2019 г. на тържествената сбирка, с която, навършилата  27 години от основаването си ложа „Сговор 92“, отбеляза 100 годишнината от създаването на първата в България ложа с  името „Сговор“. 

 

 

Преди 100 години светлината на масонството огрява първата българска ложа, носеща името „Сговор“. Дванайсет ентусиазирани братя, изпълнени с вяра и оптимизъм, търсейки своя път в овладяването на Царственото изкуство, създават третата поред ложа от състава на съвсем младата още Велика ложа на България. Самата тя е основана година и половина по-рано – на 27 ноември 1917 г. Тържественото настаняване е извършено на 7 януари 1918 г., патронният празник на масонството, Ивановден.

На 25 май 1919 г., по-малко от година след завършилата катастрофално за България Първа световна война, работилницата на „Сговор“ започва своя градеж в условията на тотална разруха и сринат национален идеал за обединение на българите в собствената им държава. Ложата работи в продължение на 21 години до принудителното угасяване на масонските светлини в България в средата на 1940 г.

Половин век по-късно, когато се зараждат благоприятни политико-икономически условия и страната ни дава заявка за приобщаване към европейската демократична общност, българското масонство възкръсва отново. При коренно различни от предвоенните условия.

Настава време за поява на поредната ложа с името „Сговор“. И това става. Масонските светлини на днешното българско масонство са запалени най-напред и едновременно в три ложи, едната от които е нашата „Сговор“. Другите две са „Заря“ и „Светлина“. Тези три ложи, основани на 22 януари 1992 г.,  създават първата в историята на съвременна България велика ложа – регулярната Велика ложа на България. Тя получава своята Светлина на 5 декември 1992 г. За Велик майстор  майстор е избран първият майстор на ложа „Сговор“, НУ брат Георги Крумов.

Случайност ли е, че и трите ложи, съоснователки на съвременното българско масонство, носят имената на ложи, поставили началото на Третото българско масонство? Това е периода от основаване на ложа „Заря“ през март 1914 г. до средата на 1940 г., когато Светлината на Великата ложа на България угасва.

Имена на ложи от този период носят още днешните софийски ложи „Сговор София“ и „Зора“, русенските ложи „Балканска звезда“ и „Дунавска звезда“, ямболската „Кабиле“. Пловдивската ложа „Слънце 1921“ дори е добавила към името си годината на основаване на първата едноименна ложа в града на тепетата.

В писмата, които всяка от вече учредените три ложи – „Сговор“, „Заря“ и „Светлина“, изпращат на 22 януари 1992 г. до Великия майстор на Великата ложа на Югославия, е изрично посочено тяхното желание – тя „...да стане майка на реактивиращата се Велика ложа на България“. Всяко от тези писма е подписано от майстора на ложата.

Думата „реактивиране“, присъства и в останалите документи от периода на подготовка, предхождаща инсталирането на Великата ложа на България на 5 декември 1992 г. Очевидно братята майстори масони, нейни учредители, така са разбирали тогава целта на своето дело.

Оттогава, в разбирането за приемственост в българското масонство, се наблюдава залитане и в двете крайности. От пълното отричане на каквато и да било връзка, придружено понякога с елементи на снизходителност към „онова масонство“, до породил се преди няколко години стремеж на отделни ложи да честват годишнини на „автентични“, според тях, ложи отпреди Втората световна война. Едва ли не с претенцията за преки наследници. Братя са ме питали, защо да не си поискаме обратно собствеността на Зидарския дом, съществувал в центъра на столицата и разрушен през бомбардировките над София. Като собственост на Великата ложа на България, той е бил иззет от държавата след влизане в сила на Закона за защита на нацията в началото на 1941 г.

 

Без претенции за пряка приемственост, включително поради принадлежността ни към две масонски пространства – Франкофонското преди и Англосаксонското днес, на нашата ложа „Сговор 92“ безспорно най-приляга да зачетем делото на нашите предци от „Сговор“ 1919 г.

Да преровим прашасалите от десетилетия оскъдни архиви и публикации, да съберем и систематизираме информацията за нашите братя отпреди столетие. Наш синовен дълг е да почистим образа на техния градеж от патината на времето и идеологическите предразсъдъци. Да го съхраним и предадем на идващите след нас поколения масони със завещаните ни и осмислени от нас поуки и пример. Както и самите ние да се поучим от делото им.

Това, което най-естествено и силно ни свързва с братята от „Сговор“ 1919 г. е именно масонството, неговата единна философия и същност, цели, стремежи и постижения в личностното самоусъвършенстване чрез градежа върху храма на човечността.

Макар, че между началото на Третото българско масонство и възраждането на днешното лежат близо 80 години, а днешна България няма и помен от тогавашната държава и живелите тогава българи, масонството продължава да ни свързва все така здраво. С неговите с над 300 годишни принципи, непреходни философски и етични основи. С неговите непроменяеми ландмарки. А в романтичен план, според законодателя на Великата ложа на Англия и автор на основополагащата „Книга на конституциите“, пастор Джеймс Андерсън, корените на масонството достигат дори до времето на Ной, а ние всички сме „ноакити“, т.е. негови наследници.

Освен от познавателна гледна точка, интересът ни към масонството отпреди Втората световна война цели и да се поучим от опита на достойните ни предци, строителите на младата все още българска държава. Опит, който да ни служи при нашия собствен градеж. А такъв, немалък, безспорно има, защото е добре известно, че едни от най-видните личности на България, включително хора удостоени със световно признание, са били масони. Те са били приети в братството поради своите личностни качества и заслуги пред общество и държава, а не за да търсят чрез масонството по-лесно кариерно израстване.

Нашите предци са били строители на следосвобожденска България. Ние, от своя страна, сме призвани да градим така необходимото днес гражданско общество

Да си припомняме по-често тяхното дело с преценка и на нашата, на „Сговор 92“,  27 годишна история  С размисъл за днешния и с помъдрял поглед към утрешния ден на българското масонство.

 

* * *

Този градеж е пръв опит за проучване и осмисляне на историята на ложа „Сговор“ 1919 г. Написан е почти изцяло въз основа на информацията, съдържаща се в пълните течения на двете масонски списания от това време – „Свободен зидар“ и „Зидарски преглед“. Ползвани са и досега излезлите книги върху история на българското масонство до 1940 г. В тях информацията за „Сговор“ е крайно оскъдна.

Известно е, че матковите книги на Великата ложа на България и до днес не са открити. Те не са и търсени от днешното масонство. За разлика от ложите „Светлина“ и „Заря“, както и други ложи, за които има публикувани списъци на членовете им, за „Сговор“ такива не открих. Практиката в списание „Зидарски преглед“ имената да се публикуват само с инициали, създава значителни трудности при разкриване на скритите зад тях личности. В книгата на д-р Митко Иванов – „Свободното зидарство в България“ (Издателство МКИ, Кюстендил, 2006 г.), която съдържа обилна информация, извлечена от архива на ложа „Светлина“, за „Сговор“ отново почти нищо няма.

 

Началото

Ложа „Сговор“ е основана на 25 май 1919 г. Заедно с ложите основателки на Великата ложа на България – „Зора“ и „Светлина“, трите представляват ядрото, водещата интелектуална и организационна сила в израстването и утвърждаване на българското масонството по това време. От тях и най-вече от „Сговор“, започва създаването на останалите осем ложи извън столичния град.

Сега, скъпи братя, ви предлагам да се пренесем мислено в далечната 1938 г. Представете си, че вместо в този просторен и представителен светъл храм на братята от ложа „Сириус“, се намираме в храма на Великата ложа на България, в сградата на „Зидарския дом“. Тук, в центъра на столичния град, в далеч по-скромни от нашите условия, работят трите софийски ложи, тук е седалището на Великата ложа, тук заседава нейното ръководство.

Присъстваме на празнично занятие по случай 19-тата годишнина на ложа „Сговор“. Говори блюстителят на ложата. Той започва своята тържествена реч така:

 

„Запитали един мъдрец, коя е тайната на неговото изкуство да предсказва бъдещето, а той отговорил: „Изучавам миналото и наблюдавам настоящето“. Друга вековна мъдрост гласи: „Бъдещето се ражда в миналото и живее в настоящето“. Бъдните събития се обуславят от събитията, които стават днес или са станали в миналото. Затова изучаването на човешките общества е немислимо без историята – този извор на вековна мъдрост. Всяко човешко общество, както и всеки отделен човек, живее в настоящето, очаквайки бъдещето, с поглед обърнат назад към миналото.

Свободнозидарската ложа е един жив организъм, който живее своя колективен живот така, както отделният човек расте и се развива. Тя има своя колективен облик, своя колективен ум, своето колективно сърце , което тупти в гърдите й така, както и в гърдите на отделния човек.“

 

Така поетично и мъдро звучи, грабва вниманието и стаява дъха, словото на брата, подписан с инициалите д-р Г. Ш. Публикацията е в сп. „Зидарски преглед“, кн. 5, 1938 г.

 

Фактите около основаването на Великата ложа на България, а с нея и на Третото българско масонство, са добре известни. Тя е основана на 27 ноември 1917 г. На 18 декември 1917 г. провежда първото си Общо събрание. Тържественото настаняване и внасяне на Светлината са извършени на 7 януари 1918 г. – на масонския празник Ивановден. Внесена е от Великата ложа на Франция, поради което българското масонство става част от т. нар. франкофонско масонско пространство. Великата ложа на България работи по Стария и приет Шотландски ритуал. Казаното е исторически вярно, кратко, сухо и безизразно.

 

Далеч по-образно и вълнуващо блюстителят на „Сговор“ описва в своята тържествена реч този далечен, непознат, за щастие и непонятен за нас, военновременен период така:

„През 1914 г., когато черните облаци на войната затуляха слънцето на родния небосвод, десет души прозорливи и родолюбиви българи, получили масонска светлина в чужди послушенства, основават първата ложа на Третото българско масонство. От тези десет първомайстори на царственото изкуство в България, ние днес сме горди да виждаме между нас, като достойни членове на ложата, от всички почитаните брат д-р Константин Станишев, първи заместник на Великия майстор, Стефан Тодоров – втори заместник на Великия майстор и д-р Стоян Джубелиев. От тези десет избрани мъже е и предпочетеният Велик майстор на Царственото изкуство в България, високопросветеният брат Петър Мидилев.

На 2 март 1914 г. така сформираното огнище бива признато за редовна ложа № 463 под послушенството на Великата ложа на Франция. …На 20 и 23 ноември 1917 г., с оглед да се създадат формални условия за учредяване на Велика ложа в България, ложа „Заря“ се разпада на две дъщерни ложи под отличителните имена „Зора“ и „Светлина“, които съществуват и днес. Така основаните две ложи се конституират във Велика ложа на България, която на 27 ноември същата година бива провъзгласена за самостоятелна свободнозидарска сила по старошотландския приет обряд.

Великата ложа на България бърже привлича елита на българската интелигенция. Закипява трескава работа за изясняване началата на Свободното зидарство и за тълкуване на масонската символика. В процеса на този порив към Светлина, у неколцина братя се заражда идеята за сформиране на трета ложа, дето в по-тесен кръг и в задушевна другарска атмосфера да изучават и упражняват царственото изкуство.

Така, в жаждата за повече светлина и в благородния порив за нови приноси за изграждане на Храма, се ражда почитаемата ложа „Сговор“, която на 25 май 1919 г., тъкмо преди 19 години, бива настанена със Светлина и сановници.

В началото бе Словото!

Името на новооснованата ложа определя още в деня на основаването ù нейния характер и развой. Това отличително име е звучало и звучи в ушите на братята и обуславя основния дух на техните редове – единомислие и единодействие. То ще звучи и в ушите на тези, които идват след нас, за да им напомня за прозорливостта и идеализма на онези дванайсет достойни мъже, които положиха основата на ложата.

Съдбата на човека зависи от една дума, от свещения Логос, който е въплътен в него. Така е и със съдбата на човешките организации. В най-бурни и критични за родината ни дни, когато честолюбци, готови за власт да продадат род и племе, човъркаха безмилостно раните, които катастрофално завършилата война нанесе върху снагата на народа; когато отчаянието и безпътицата бяха събудили у народите най-низките инстинкти; когато един страхотен въртоп бе издигнал на повърхността на обществото най-калната му утайка; когато в бясна безпътица брат брата убиваше и кървава братоубийствена война застрашаваше да унищожи духовните и материални ценности на нацията – дванайсет прозорливи и просветени мъже, дванайсет Апостоли на Любовта, Истината и Труда се събират и запазени от този страхотен въртоп, основават масонска ложа, на която дават звучното, съдържателно и пълно с надежди и упования отличително име „Сговор“. Не е ли това прозрение, внушено свише? Не е ли божественият Логос, въплътен в тези дванайсет жреци на Истината?

Сговор! Тази дума малко или никак не бе позната у нас до основаването на ложа „Сговор“. Бърже обаче, тя стана спасителен девиз, знаме на възродителните сили на българския народ.“

Тези уводни думи, малка част от словото на блюстителя на ложа „Сговор“, са изречени само около година преди началото на Втората световна война. И днес навеждат към размисъл, дори и само по повод съдържанието, значимостта, закодираното послание в името „Сговор“, което и нашата ложа носи.

 

Програма на ложата и нейното изпълнение

Преди 100 години ложа „Сговор“ започва своя масонски живот в състав от седем майстори и пет ученици. Първомайстор на ложата е проф. Йордан Ковачев, проф. Никола Абаджиев (музиколог) – I надзирател, Александър Кличиян – II надзирател, д-р Стоян Джубелиев – блюстител, д-р Христо Стойчев – секретар, инж. Николай Шиваров – благотворител, полк. Стефан Тодоров – покровител.

Първоначално ложата работи при крайно неподходящи условия – таванска стая в пасажа „Св. Никола“. При липса на традиции и практика, при оскъдна масонска литература, никак не е било лесно да се дяла грубият и твърд камък.

Първомайстор на ложата става проф. Йордан Ковачев, който по това време е също така Велик касиер и попечител на Великата ложа на България. Той е роден в Кюстендил през 1875 г. Професор е по геодезия. Специализирал е в Париж и Берлин.

 

В програмата на новооснованата „Сговор“ е записано дословно:

– По-енергична работа върху облагородяването на душите на чадата на ложата;

– Да се създадат и съберат в самостойни огнища и ложи зидарите в провинцията;

– Да се съберат средства за построяване на собствен зидарски дом в София;

– Да се прояви ложата по-осезателно в областта на благотворителността.

 

За първата група от задачи няма конкретен измерител. Може само да се предполага доколко ложата, животът и работата в нея, са успели да спомагат „достойните мъже да стават още по-добри“. При това не само в ложата, а да проявяват тези си качества и извън нея, в семейството, на работното място и в обществото.

При това да не изпускаме от поглед най-съществената характеристика на тогавашното българско масонство, подчертана и в тържествената реч – то успява да привлече в редиците си голяма част от елита, най-вече, духовния елит на българската нация.

 

Създаване на нови ложи

Впечатляващ е приносът на „Сговор“ при създаването на нови ложи и разпространяване на масонството в останалите райони на страната. Две години след основаването си „Сговор“ отчита като свой принос създаването на ложа „Слънце“ (6 май 1921 г.) в ориент Пловдив. Специално подчертавам името на нейния първомайстор – д-р Христо Аджаров. Забележителна личност, извисяващ се в медицината специалист от най-високо европейско ниво, щедър дарител на пловдивчани, голям българин родолюбец. Той ръководи ложата несменяемо до 1928 г. Заедно с основата също през 1921 г. „Дунавска звезда“ в Русе, с първомайстор Филип Симидов, двете са водещите по численост и влияние ложи извън София. Филип Симидов също е от плеядата на доказано родолюбивите българи. Той е сподвижник на Васил Левски и Стефан Стамболов, бил е член на четата на Филип Тотю. Посветен е през 1885 г. в ложа „Братство“ от Второто българско масонство.

През 1927 г. четирима майстори от „Сговор“ и петима от „Светлина“ създават ложа „Правда“ в ориент Плевен. През 1928 г. дело на братята от „Сговор“ е създаването на ложа „Кабиле“, ориент Ямбол. Следващата, 1929 г., „Сговор“ създава ложа „Св. Климент Охридски“ в ориент Бургас.

През 1938 г., отново дело на „Сговор“, е основаването на ложа „Св. Иван Рилски“, ориент Дупница. Справката със списъка на ложите в България показва, че до 1931 г., от ложите извън София, 4 са създадени от „Сговор“ и 1 съвместно от „Сговор“ и „Светлина“. (Градеж на Блюстителя на „Сговор“, Александър Андреев, по случай нейната 12-годишнина, сп. „Зидарски преглед“, кн. 5-6/1931 г.)

Създаването на новите ложи е извършвано планомерно, при спазване на масонските канони – създаване на масонски огнища, прием и развитие до майсторска степен на братя от провинцията, основаване и осветяване на съвършени масонски ложи.

Великата ложа на България издава „окръжна повеля“ №340/7.10.1921 г.,: „Разпределят се районите за дейност на почтените ложи за разпространение и насаждане на свободно зидарство“, като на „Сговор“ се пада Плевенски и Търновски райони. По това време освен трите софийски ложи, от няколко месеца вече работят „Слънце“ и „Дунавска звезда“. Те също получават задачи за разпространяване на масонската Светлина в определените им краища на страната.

Заслужава да се отбележи още, че същата задача стои и пред Съюзния съвет за „всички поробени земи от отечеството ни и всякъде, дето има български поселения“. („сп. Свободен зидар“, кн. I/1922 г.)

 

Принос за изграждането на Зидарския дом в София

Ложа „Сговор“ има голям принос за изграждането на „Зидарския дом“ в София.

На 11 декември 1919 г. е създадено кооперативно спестовно-взаимоспомагателно дружество „Сговор“ с цел подкрепа на членовете и същевременно за осигуряване на финансови средства на ВЛБ. В средата на 1921 г. обаче то е ликвидирано.

През 1920 г. е основано акционерното дружество „Подем“, което функционира успешно до закриването на масонството през 1940 г. Имуществото му заедно с наличния капитал са конфискувани през 1942 г.

Неговата първа и основна по това време цел е изграждането на „Зидарския дом“. Теренът е закупен през 1921 г. Ложа „Сговор“ става най-големият акционер в АД „Подем“. Пропорционално на своето участие в капитала на дружеството, на „Сговор“ „…се дадоха първите места за ръководене на акционерното дружество“. Това е посочено в градежа на Блюстителя на „Сговор“, Александър Андреев, по случай 12-тата годишнина на ложата през 1931 г. (сп. „Зидарски преглед“, кн. 5-6/1931 г.). Зидарският дом в София е открит през 1926 г. Намирал се е на ул. „Георги С. Раковски“ № 100.

За провеждане на тържествения ритуал за зидарското освещаване на първия „Зидарски дом“, измежду трите софийски ложи, високата чест е оказана на „Сговор“. Ритуалът е проведен на 20 януари 1927 г. (Ивановден по стар стил). Събитието е описано подробно в Скица № 5/1927 г. на П:.Л:. „Сговор“, публикувана в „Зидарски преглед“, кн. 3-4/1927 г. Ритуалът е ръководен от първомайстора на ложата д-р Христо Иванов, а акта на освещаване извършва Великият майстор на ВЛБ проф. Александър Теодоров-Балан. Той изнася вдъхновена поздравителна реч. В своето благодарствено слово към всички, допринесли за съграждането на „Зидарския дом“, първомайсторът на „Сговор“ специално подчертава благодарността си затова, че на „…ложата към която се числя, и която е най-млада от софийските сестри ложи, се направи висока чест, като се остави на нея да вземе най-голямото участие в освещаването на първия зидарски дом в България, и първа да открие в него обредно занятие“.

Ложа „Сговор“ развива щедра и добре организирана  благотворителна дейност.

Ще отбележа само, че през 1924 г. е утвърдена „Наредба за вдовичната коруба на П:. Л. „Сговор“, в чийто член 1 гласи: „Сумите от корубата на вдовицата се изразходват единствено и изключително за благотворителни цели“. Следват още 10 члена.

На „Сговор“ в най-голяма степен принадлежи заслугата за „основаването и закрепването“ на дружество „Сестринска грижа“, в което членуват съпруги на масони. Ложата редовно дарява на дружеството значителни суми за финансиране на неговата дейност.

В началото на 1922 г. „по инициатива на деятелни братя“ от ложа „Сговор“ в София е основано благотворителното профанно дружество „Братска помощ“.

 

Членски състав и активност

За развитието и влиянието на ложа „Сговор“ може да се съди и по нейния членски състав. За разлика от „Зора“ и „Светлина“, които след роенето на ложа „Заря“ започват своя градеж с по около 50 члена всяка, „Сговор“ започва работа само с 12 братя. С минимално необходимия брой майстори – 7. Две години по-късно, през 1921 г., в нея вече членуват 63 братя. В периода до 1930 г. средногодишният членски състав на ложата е около 67. До това време по численост „Сговор“ се нарежда на трето място, като на първите две места неизменно са – „Зора“ на първо и „Светлина“ на второ. „Зора“ запазва първенството си до края, до 1940 г. От 1931 г., обаче, „Сговор“ излиза за постоянно на второ място, измествайки ложа „Светлина“. През 1938 и 1939 г. в „Сговор“ работят 109 и съответно 107 братя, като разликата с броя на членовете на „Зора“ се стопява до 7 души.  Както е видно от графиката, в ложа „Светлина“ настъпва отлив на членски състав, особено силен, до 47 души, в периода 1937-1939 г. Това се дължи на вътрешни раздори и разцепление, при което редица нейни членове биват „прибратени“ в ложа „Сговор“.

Информацията, съдържаща се в годишните доклади на Великия секретар „За вещественото и нравствено състояние на Великата ложа на България“, дава добра представа за движението на членския състав (прием, прибратяване, заличаване, починали), за разпределението на братята по степени, за извършените повишения в степен, за броя на проведените занятия – общо и по степени. Също така – за изнесените градежи, присъствието на сбирките и финансовото издължаване към ложата. Това ясно се вижда от поместения тук отчет за 1934, годината, в която членския състав на ВЛБ достига своя максимум – 492 души, работещи в 11 ложи. През последната пълна година на нейното съществуване, 1939 г., масоните са 411 души.

Представа за активността на ложа „Сговор“ дава броят на проведените през всяка масонска година сбирки. Средно за периода 1927 – 1939 г. (за който в „Зидарски преглед“ има данни) ложа „Сговор“ е провеждала по 38 сбирки – общо на трите степени. През 1931 г. те са били 47, а през 1933 г. – дори 49. Силно впечатляваща активност, която предполага по сбирка на седмица, четири сбирки месечно.

Колкото до средната посещаемост на сбирките за същия период, тя е 52%,  като през 1928 г. е достигнала 80%. 75% от братята са се издължавали редовно към ложата. През две от годините делът на редовните е бил 90%, през други пет – между 80% и 90%. Тези данни са косвен показател за активността в живота на ложата, индикатор за отношението на братята към масонството, принадлежността им към братството и собствената им ложа.

В годишния отчет на Блюстителя на „Сговор“ за 1932 г. по отношение на неизрядните братя е записано: „ …снизходителността разхлабва солидарността на духа и на самата сграда. Не е изгубила тези съображения и управната комисия на ложата и ние ù благодарим за умелата дисциплина“.

 

Образователна дейност

Приемственост между днешното масонство и нашите предци, и конкретно, между двете ложи „Сговор“ и „Сговор 92“, може да съзрем и в активната им работа за издигане на образователното равнище на братята, за тяхното духовно изграждане. Става дума за доказано ефективната и необходима практика за разработване, изнасяне и обсъждане на градежи. Така, както ние се гордеем с успехите на „Сговор 92“ в това образователно направление.

За днешната сбирка подготвихме, а вие получихте на компактдиск, шестото поред издание на „Сборника с градежи от работилницата на „Сговор 92“. Той съдържа 670 страници с 133 градежа, написани от 52 братя. Немалка част от тях са заслужили правото да бъдат публикувани в сп. „Зидарски преглед“ и Бюлетина на ОВЛБ, на сайта на ОВЛБ, а сега вече и на сайта на „Сговор 92“. Той бе създаден и активиран в световната мрежа по случай 27 годишнината от основаването на нашата ложа – 22 януари 1992 г.

С активна образователна дейност се е отличавала и „Сговор“ 1919 г. През годините тя е разменяла лидерската позиция по брой на градежите с останалите две софийски ложи „Заря“ и „Светлина“. Статистиката за периода 1927 – 1939 г. показва средногодишен брой на изнесените в „Сговор“ градежи – 16. През 1933 г. в ложата са изнесени 26 градежа, а през 1936 г. – 23.

Така например през 1933 г. във Великата ложа на България са изнесени общо 135 градежа, от които се падат на:

– „Сговор“ – 26;

– „Зора“ – 21;

– „Дунавска звезда“ – 19;

– „Светлина“ – 16 и т.н.

Споменавам тези данни, за да подчертая голямото значение, което Великата ложа на България е отдавала на образователната работа в ложите. Било е нормална и естествено възприемана практика за майстори на ложи да бъдат издигани едни от най-добрите пера на масонското слово и познание. Макар че са държали майсторския чук, те не са изпускали и перото. Били са духовни, не само административни, водачи на братята си. Имената им ще се помнят винаги, защото написаното от тях остава, изреченото, безследно отлита. Особено ярък пример е първомайсторът на ложа „Сговор“ д-р Христо Иванов, издател и главен редактор на сп. „Зидарски преглед“.

 

За блюстителя на ложата

По-специално внимание заслужава сановническата длъжност блюстител. Бил той на ложа или велик блюстител. Тя съответства на възприетата при нас длъжност оратор.

Заслужава си да се замислим, дали само незначителната наглед подмяна на една дума с друга, не променя съществено значимостта на тази длъжност. Думата, по-точно речта, на блюстителя звучи често не само в „Сговор“, а и в останалите ложи. Тя има особена тежест и авторитет. Това личи ясно и от публикациите в „Зидарски преглед“.

Според тълковния речник блюстител означава пазител, човек, който следи за строгото спазване на реда и законите, на старите нравствени норми и правила, на „древните“ традиции в масонството, на непроменяемите ландмарки и т. н.

Ораторът е просто човек, който държи, произнася речи пред публика, съответно притежава в една или друга степен умението красноречие.

Съдържателната разлика между тези две понятия, съответно, длъжности, е съществена. Тя е забележима и в практиката на днешното масонство, макар, че в Конституцията на ОВЛБ е изрично посочено, че „Великият оратор, (респективно ораторът на ложата) е най-високопоставеният отговорник за коректното идейно съдържание в работата на Великата ложа (съответно в ложите), както и за съответствието на общата духовна атмосфера в нея с принципите и традициите на свободното зидарство“ и т. н.

При анализа на публикациите в „Зидарски преглед“, които отразяват дейността на Великата ложа на България и конкретно на ложа „Сговор“, прави впечатление силното присъствие на речите на блюстителя – при прием на нов брат или повдигане в степен, при траурни сбирки и други поводи, включително празнуване на годишнини. Всяка от тези речи е конкретно написана, проникната от масонска, философска мисъл и мъдрост, с внимателно обмислено, конкретно за случая съдържание. Често словото е съобразено с личността, примерно, на новопосветения брат.

Това е реч вълнуваща, подтикваща към размисъл, оставяща трайни следи в съзнанието. Блюстителът е бил водеща, значима и авторитетна личност в ложата по време на Третото българско масонство. Нещо повече, на блюстителя в „Сговор“, майсторът на ложата понякога е възлагал подготовката и изнасянето на прегледа на годишната работа на ложата, включително за нейното „веществено и нравствено състояние“. Такъв пример е отчетът на „Сговор“ за 1932 г.

Блюстителските речи се открояват в съдържанието на списанието, влияят и оставят диря в живота на ложите. Похвално за ложа „Сговор“ звучи фактът, че в съдържанието на списанието за 1933 г., в раздела „Блюстителски речи“, от 16 такива публикации 13 са на „Сговор“ и 3 на ложа „Светлина“. Осем от блюстителските речи в „Сговор“ за същата година принадлежат на брат Александър Андреев. Неговото име често се среща като автор и на множество публикации през останалите години.

Бих отбелязал още, че в днешно време, МУ брат Илия Кожухаров, създател и главен редактор на днешното прекрасно наше списание „Зидарски преглед“ се стреми да възроди традицията, да издигне ролята и мястото на оратора на ложата чрез поддържаната в списанието рубрика „ Институцията оратор“.

 

Съвет на сановниците

Внимание заслужава и ръководството на ложата, което се състои от: Първомайстор, I Надзирател, II Надзирател, Блюстител, Секретар, Ковчежник, Благотворител, Покровител; I Проверител, II Проверител, Майстор на церемониите (нашия Церемониалмайстор).

Отделно има помощници: на Блюстителя, Секретаря, Ковчежника и на Благотворителя, както и домакин-библиотекар. Срещнах и нещо непознато, поне за мен: „Управна комисия“, в която влизат „членове по право“, като съдя по имената – стари майстори на ложата и други изявени братя, ползващи се с авторитет. През 1925-1926 г са избрани също „Забавна комисия“, „Благотворителна комисия“ и др.

Явен е стремежът с ръководни дейности в ложата на бъдат привлечени и натоварени повече хора. Това поражда по-широка ангажираност, решава се по-лесно дежурният проблем за заместване на отсъстващ сановник. Не на последно място – по естествен начин, предварително се подготвят братя за конкретни ръководни длъжности в следващ Съвет на сановниците.

Ръководната работа изисква не само конкретни, специфични за всяка длъжност качества и познания, но и умения, които се придобиват с практика. Да не забравяме и народната мъдрост, че „От всяко дърво, по-точно – пръчка, свирка не става“. Затова, както внимателният подборът сред търсещите и допускането в Ордена само на действително подходящи братя са  изключително важни за неговия облик и влияние, така, още по-решаващо значение има верният избор на първомайстора и сановниците. За всяка конкретна длъжност според личните им качества и ръководни умения, познания и действителни постижения в овладяването на Царственото изкуство.

 

Изтъкнати ръководители на ложата

Кои са личностите с най-голям принос, оставили най-отчетлива диря в историята на ложа „Сговор“. Първият, поел майсторският чук на ложата на 25 май 1919 г., е проф. Йордан Ковачев. За него вече стана дума. Майстори на ложата са били още Стоян Джубелиев, Стефан Тодоров, Александър Кличиян, д-р Христо Мутафов, Христо Иванов и др.

Стоян Джубелиев е един от основателите на ложа „Заря“, 1914 г. Бил е Първи зам. велик майстор на ВЛБ (1917 г.), през 1920 г. е избран за Велик секретар на ВЛБ. Почетен член на ВЛБ от 1939 г.

Александър Кличиян е син на Мариян Кличиян, член на „Балканска звезда“ (1880-1883 г.) Той е председател на Застрахователното дружество „Орел“. Бил е Велик секретар на ВЛБ, Първи и Втори заместник велик майстор. Съосновател е на ложа „Сговор“, бил е три мандата неин майстор.

 

Д-р Христо Иванов – редактор и издател на списание „Зидарски преглед“

Д-р Христо Иванов е ярка личност в предвоенното, а и в цялата история на българското масонство.

Юрист по образование, той е изключително високообразован, дългогодишен майстор на ложа „Сговор“. Бил е и Велик блюстител на ВЛБ. След Великия майстор Петър Мидилев, избиран в продължение на 20 години на този пост, д-р Христо Иванов е вторият Велик сановник с най-продължителен стаж – 15 години (от 1923 г. до 1937 г.). Той е виден стопански деец, бил е председател на Върховната сметна палата.

Неговото име е записано трайно в историята на българското масонство преди всичко като едноличен издател и редактор на списание „Зидарски преглед“. То излиза редовно от март 1924 г. до юли 1940 г. неизменно под редакцията на д-р Христо Иванов.

Освен че полага огромни усилия в продължение на цели 16 години за неговата редакционна подготовка, той поема и част от разходите по отпечатване на книжките. Когато се преценява списанието, а и всяко друго печатно издание от онова време, трябва да се имат предвид и примитивните, спрямо днешните възможности, комуникационни и информационни средства, полиграфически и други възможности за издаване на периодични списания, както и книгоиздаване.

„Зидарски преглед“ изпълнява функциите на официален орган на свободното зидарство в България, без да е изрично посочено, че е орган на ВЛБ. Въз основа на договор между ВЛБ с издателя д-р Христо Иванов, всяка книжка на списанието публикува информация за живота, дейността и организационното състояние на ВЛ, включително за съставляващите я ложи, както и други статии, отразяващи събития и факти от дейността на Великата ложа. Има и множество статии с образователен характер.

През 1936 г., под псевдонима д-р Р. Стояшки, д-р Христо Иванов издава и смятаната за най-добра и ценна по това време книга за българското масонство „История, същина, устройство и управление на свободното зидарство“. Тя представлява колективен труд, в чието написване участват още проф. Александър Теодоров-Балан, Стоян Коледаров, Крум Мутафов и др. Негово дело е и създадената през 1929 г. на библиотека „Четиво за мислители“, за чието съдържание може да се съди и по заглавията на отделните книжки: „За свободното зидарство“ (д-р Р. Стояшки, т. е. д-р Христо Иванов), „Масонството и църквата“ (Стоян Коледаров), „Патриотизъм и зидарство“ (д-р Христо Мутафов), „Комунизмът и зидарството“ (превод от руски автор).

Неговото забележително издателско дело неминуемо се свързва и с ложа „Сговор“, за чийто първомайстор ежегодно и без прекъсване е бил избиран в продължение на девет години – от 1926 до 1934 г.

 

Скъпи братя,

Дотук се постарах да очертая предимно вътрешно-организационния живот на ложа „Сговор“. Чрез него да изградя и известна представа за Великата ложа на България, за характера, дейността и значимостта на българското масонство по това време.

Дейността на масонското братство би била до голяма степен безсмислена и без особена полза, ако не е оказвала своето ползотворно влияние в полза на общественото развитие, за съграждането на изстрадалата и разрушавана от войни, външно вмешателство и вътрешно братоубийство държава. В отчета на Великата ложа на България за 1933 г. е записано: „Вън от тази дейност, проявена под покрива на нашите работилници, почти всички наши братя развиват в обществото, сред профанния свят, полезна дейност в полза на самото общество. И по тоя начин те дават възможност на непосветените да опознаят делото на свободното зидарство, и така да печелят за него все по-широк терен“.

Проучването на информационните източници, послужили за изготвяне на този градеж, очертава и някои  характерни черти на българското масонство в периода между двете световни войни.

Тук ще се спра само на една, но за сметка на това от решаващо значение.

 

Става дума за подбора на членовете на братството. За качеството на неговия членски състав.

 

В книгата си „Свободното зидарство“, издание 1938 г., Димитър Ведър определя българското масонство така (правописът е запазен):

„Поради темите, които предимно се разискват в Свободното зидарство, може да се каже, че във Франция то е от политически, в Англия – от благотворителен, а в България то е от социално-икономически тип и общото между тях е стремежът към облекчаване на неволите и злощастията на страдащите.

Свободното зидарство осъжда безделието и мързелът, то насърчава и възхвалява трудолюбието, въздига трудът в култ, защото именно трудът е, който ни дава и духовни, и материални блага.”

Изтъкнатият строител на българското масонство и съосновател на първата ложа „Заря“ (1914 г.), го охарактеризира още така:

„Българският свободен зидар е верен и предан на своята Родина; негов свещен дълг е да защищава своето Отечество, да бъде винаги готов на всички жертви, които то би изисквало и не взема участие в никакви непозволени от законите действия, насочени против законно установения ред в страната; следователно по силата на тия задължения, безотечественици не могат да бъдат членове на българска свободнозидарска ложа.“….

„…За Свободното зидарство няма благополучие на човечеството, ако преди това не се постигне такова за семейството, народа и Отечеството. Изхождайки от това начало, нашето Свободно зидарство работи най-напред върху личността, след това върху семейството, а чрез тях за българския народ и за България.“

Великата ложа на България е елитарна в духовен смисъл организация, привлякла едни от най-изтъкнатите представители на българската интелигенция, на националния елит по своето време. През последните години излязоха множество публикации в потвърждение на това твърдение. Подбрана част от тях са достъпни на сайта на Обединената велика ложа на България. Създадените в работилницата на нашата ложа градежи на тази тема, се намират и на сайта на „Сговор 92“. Затова няма да правя анализ на масонското братство по образование и професии, няма да споменавам имена на достойни българи, оставили трайна диря на градеж в българската история. Подминавам и факта, че 17 от министър-председателите на България преди Войната, са били масони. Всички премиер-министри и министри (масони) от това време са били хора със солидно образование, получено във водещите европейски университети. Това не е случайно и едва ли принадлежността им към масонството ги е издигнало на тези най-високи ръководни постове.

Темата за кадровия подбор присъства постоянно в годишните отчети на Съюзния съвет на ВЛБ, сочи се като задача с непреходно значение. Така например в отчета за 1930 г. е записано: „…през отчетния период българското свободно зидарство е спечелило в своята среда нови и надеждни сили. Нека се надяваме, че и в бъдеще този ценен прилив ще е все така внимателно и грижливо пробиран, та дó ще скоро време, когато нашето зидарство с пълно право ще представлява „едно общество на просветени люде, един морален и духовен елит, който ще реализира великото хуманно дело, и то чрез дисциплината, заради неговата сила и хубост“.

Така Върховният съвет разбира значимостта на внимателния подбор на приеманите в Ордена братя.

 

Това мнение се споделя и от външни наблюдатели.

Цитирам големия приятел и познавач на българското масонство, дългогодишният гарант на Великата ложа на България пред Великата ложа на Франция, изтъкнат френски юрист, историк и теоретик от световна величина на свободното зидарство, Алберт Лантоан.

В статията си „Свободното зидарство на Балканите – бележки на един очевидец” (1929 г.), той пише: „Настина в ложите е представен елита на обществото: лекари, професори, писатели, адвокати, директори на администрации, високостоящи граждани, офицери, духовни лица. Изисква се една правилна култура в етимологичен смисъл на думата, както и достатъчно средства, за да се работи ефикасно за развитието на послушенството. Затова последното няма повече от 600 члена за цяла България. И когато Великият оратор (блюстител) се оплакваше от тази численост слаба, аз, напротив, намерих повод за една гореща похвала. Чрез увеличаване на броя на посредствените, всяко общество бива покварено и това демагогско заблуждение е още по-опасно за едно тайно общество. Но ако българското масонство по отношение на религията остава вярно на старите конституции на Ордена, то изглежда, че много малко ги пази в областта на политиката. Върху това не трябва да се учудваме. Да не забравяме , че то се разви и усили едва след войната.“ (Bulletin de l‘A. М. I № 28/1929, превод в „Зидарски преглед“, кн. 1/1930 г.)

 

Както всяко общество, значимостта и влиянието на масонството зависят от качествата на привлечените в братската верига братя, от желанието, възможностите и способността им да работят както за общия, масонски, така и за обществения интерес.

Масоните са били отбрана общност в българското общество.  Така е било, така  трябва да бъде и днес, и утре. Това да бъде водещата, ярка и непрекъсваема нишка в приемствеността между двете ложи, носещи прекрасното име „Сговор“, в приемствеността между двете Велики ложи и поколенията масони.