Видни масони в световната история

Като братство на свободни мъже и преди всичко – елитарна в духовен смисъл организация, масонството винаги е било силно привлекателно за хиляди мъже, на които Великият създател, Върховният разум е вдъхнал щедро, дори прекомерно, повече божествен творчески плам, хора дали значителен принос и оставили неизличим отпечатък в градежа на човешката цивилизация. Във всички сфери на науката, изкуството, бизнеса, военното изкуство, държавното управление и т.н. От своя страна масонството също е спомогнало за развитието на техния талант, оформян и насочван и от идеалите и ценностите на братството за усъвършенстване на човека, на обществото като цяло.

Във века на информационните технологии всеки, който се интересува, има необозрим достъп до множество списъци на видни масони през 300 годишното съществуване на официалното масонство. От тях подбрахме съвсем малка част, без претенцията за изчерпателност или абсолютна достоверност. За някои е посочено и членството им в конкретни ложи, както и израстването им в масонската иерархия.

Към масонското братство принадлежат редица изтъкнати представители на европейската аристокрация, владетели и царски особи, представители на клира и др, които тук са пропуснати. Прави впечатление, че в областта на философията и писателите, сред хората на изкуството натежават личности от времето на Просвещението, исторически период, в който се оформя познатият ни облик на съвременното масонство.

Масонското присъствие и влияние са силно изразени и сред т. нар. Бащи-основатели на САЩ, изтъкнати политически лидери и държавници, участници в Американската революция, създаването и подписването на Декларацията за независимост, по-късно и на Конституцията на САЩ, отстояли правото й на съществуване във Войната за независимост и т.н. Освен политическите дейци, немалка част от генералите на континенталната армия също са били масони.

Не само първият президент на САЩ Джордж Вашингтон е бил масон, масонски е характерът и смисъла на Конституцията на страната. Няма друга държава в света, в която масонството да е изиграло толкова голяма роля за раждането на нацията, за установяването на отличителните белези на тази цивилизация.

Практически всички, с най-големи заслуги за създаването на държавата личности, са били обединени от стремежа да основат нова страна, където тиранията на аристокрация, правителства и религия, каквито се срещат в Европа, да бъдат поставени под здрав контрол.

Този списък ще бъде тепърва допълван, като се надяваме след време в него да заслужат мястото си и личности от нашето време, защо пък не и български масони, изявили се като истински, достойни строители на съвременна България.

• Айфел, Густав (1832-1923 г.). Френски инженер проектирал Айфеловата кула в Париж и носещата конструкция на Статуята на свободата в Ню Йорк.
• Амундсен, Руал (1872-1928 г.) Норвежки полярен пътешественик-изследовател. Ръководи първата експедиция преминала през Северозападния проход около Северна Америка, както и първата достигнала Южния полюс. Първият човек посетил и двата полюса на Земята.
• Армстронг Луис (1901-1971г. ). Един от най-изтъкнатите изпълнители на джазова музика, виртуозен тромпетист и певец.Член на масонска ложа „Монтгомери“ №18 в Ню Йорк.
• Ататюрк (Мустафа Кемал паша) (1881 – 1938 г.). Обществен, политически и военен деец, ползващ се със славата на национален герой на Турция, основател на съвременната турска светска държава. Членувал до смъртта си в италианската ложа „Macedonia resorta et veritas“.
• Бартолди, Якоб Лудвиг Феликс Менделсон (1809-1847 г.). Виден немски композитор, диригент и пианист.
• Белцони, Джовани Батиста (1778 – 1823 г.). Знаменит първооткривател на културни паметници на древен Египет, открил в 1817 г. храма Абу-Симбел и гроба на фараона Сети I в Тива.
• Бенеш, Едуард (1884 – 1948 г.). Избран за президент на Чехословакия в 1935 г. Ученик на Масарик, издигнат за този пост от Фронта на чешките националисти. Преизбран за президент след завръщането си от изгнание в Англия по време на окупацията на страната от нацистите през Втората световна война. Посветен в масонските тайни в ложа “Ян Амос Коменский” № 1, в Прага, по-късно преминал в ложа “Истината ще възтържествува”, също в Прага.
• Боливар, Симон (1783 – 1830 г.). Революционен генерал, “освободител” на страните от Южна Америка. Посветен във Франкмасонския Орден в Кадис, Испания, посветен и в шотландския ритуал в Париж, рицар на Комодорството на Рицарите на Храма във Франция, основател и първомайстор на ложа “Protectora de las Vertudes” № 1, във Венецуела, и ложа “Ред и свобода” № 2, в Перу.
• Бонапарт, Жозеф (1768 – 1844 г.). По-големият брат на Наполеон І, Крал на Испания и Неаполитански крал в периода 1803-1813 г. Посветен в масонския Орден в Тюйлери в 1805 г. и в същата година назначен от император Наполеон І за Велик Майстор на Великия Ориент на Франция. След краха на Наполеоновата империя емигрира в САЩ и завършва земните си дни в Бордентаун, Ню Джърси.
• Бърнс, Роберт (1759-1796 г.). Шотландски поет, сред основоположниците на романтизма. Той е смятан за национален поет на Шотландия и годишнината от рождението му се отбелязва по-широко от официалния национален празник на страната, денят на Свети Андрей. Стихотворението му „Scots Wha Hae“ дълго време служи за неофициален национален химн на Шотландия.
• Вагнер, Милхелм Рихард (1813-1883 г.). Голям немски композитор, либретист, диригент. Оказва силно влияние върху развитието на класическата музика.
• Вашингтон, Джордж (1732 – 1799 г.). Най-известното и най-често споменаваното име сред видните обществени и политически дейци на Американските колонии, по късно САЩ. Първи президент на САЩ (1789 – 1797). Посветен в Братството в “Ложата на Фридрихсбург”, Виржиния, на 4 ноември 1752 г. Повдигнат в степен “Майстор” на 4 август 1753 г. Член-учредител и първи Майстор на стол на ложа “Александрия” № 22 във Виржиния. Останал такъв до избирането му за президент на САЩ. От 1805 г. до днес тази ложа носи името „Александрия-Вашингтон“ № 22.
• Волтер (Франсуа Мари Аруе) (1694 – 1778 г.). Писател и философ със световна слава, посветен в тайните на масонството в ложа “Деветте сестри” в Париж на 7 април 1778 г. На ритуала по посвещаването му го придружава Бенджамин Франклин, по това време посланик на САЩ във Франция. Скоро след това, на 30 май 1778 г., Волтер напуска този свят.
• Гарибалди, Джузепе (1807 – 1822 г.). Наричан още “Италианският Джордж Вашингтон”, освободител и обединител на Италия. Осъден на смърт като революционер, той търси спасение в Южна Америка. Става член на ложа “Приятели на Родината” (Les Amis de Patrie) в Монтевидео, Уругвай, около 1844 г. По-късно, отивайки в САЩ, е присъединен към ложа “Томпкинс” № 471, Ню-Йорк. Велик Майстор на Великата ложа в Палермо в 1860 г., Велик Командир на Върховния съвет на Шотландския ритуал в Италия в 1863 г.
• Гершуин, Джордж (1898 – 1937 г.). Американски композитор и пианист.
• Гилотен, доктор Жозеф Игнас (1738 – 1814 г.) Независимо че зловещият инструмент на смъртта “Гилотина” носи неговото име, той няма участие в създаването му. Като депутат в Асамблеята на Франция и лекар споделял идеята смъртните присъди да се изпълняват бързо и безболезнено, като допускал използването за целта на специални машини. Доктор Гилотен е бил Майстор на стол на ложа “Братско Съгласие в Париж, а също така е членувал и в ложа “Деветте сестри”. В 1778 г. негов градеж е основаването на едно общество на медици, което по-късно е преобразувано в Медицинска академия на Франция.
• Гьоте, Йохан Волфганг фон (1749 – 1832 г.). Немски поет и писател, упражнил изключително влияние върху развитието на немската литература по това време. Автор на “Фауст”, на масонския роман “Майсторът Вилхелм”, както и на стихотворението “Пътят на масона”. Посветен в ложа “Амалия” във Ваймар през 1782 г.
• Дефо, Даниел (1660-1731 г.). Английски писател и журналист, станал известен с романа си Робинзон Крузо. Представител на Просвещението. Автор на памфлети, сатири, есета по политически, икономически и социални проблеми, документална проза.
• Дойл, сър Артър Конан (1859 – 1930 г.). Английски лекар и писател, сътворил образите на знаменитите литературни герои Шерлок Холмс и доктор Уотсън. Въведен в масонството в ложа “Феникс” № 257, Портсмут, Англия, в 1887 г.
• Киплинг, Ридиар. (1865 – 1936 г.). Световно известният английски писател е роден в Индия. Поради това бил посветен в Ордена в ложа “Надежда и усърдие”, № 782 (Колониална юрисдикция), Лахор, Индия.
• Клемънс, Самуел (1835 – 1910 г.). Придобил известност като писателят Марк Твен. Литературен “баща” на любимите на всички деца Том Сойер и Хък Фин, като освен това е бил и печатарски работник, лоцман по Мисисипи, миньор, собственик на типография. Посветен в ложа “Полярна звезда” № 79, Монтана, в 1861 г.
• Кол Нат „Кинг“ (1919-1965 г.) американски музикант и певец, който първоначално става известен като джаз пианист. Участва като актьор в 14 филма. Член на ложа „Thomas Woller“№49 в Лос Анджелис
• Кошут, Лайош (Луи) (1802 – 1894 г.). Унгарски национал-революционер и държавен деец, участник във въстание, имащо за цел извоюване независимостта на Унгария от Австрия. След разгрома му емигрирал, отначало в Турция, след това в Италия и САЩ. Тук, през 1852 г., е посветен в ложа “Цинцинати” № 133, Охайо. По-късно се завръща в Италия, където сътрудничи на Мацини и Гарибалди.
• Крайслер, Уолтър (1875-1940 г.) Американец, основател на едноименната корпорация за производство на автомобили.
• Ламартин, Алфонс дьо (1790-1869 г.). Френски поет, политически деец и член на Френската академия.През 1832 той предприема пътешествие на Изток, преминава през България.

  Българите и тяхната участ присъстват в трудовете на Ламартин „ Пътуване в Ориента“ ( 1835 г.), „ Възгледи, речи и статии върху Източния въпрос“ (1840 г.) и „ История на Турция“ ( 1854/1855 г.). Ламартин определя отношението си към българите още по време на първото си преминаване през българските земи ( 1832/1833 г.). Той се спира в Пловдив, Пазарджик и с. Ветрен, където лежи болен известно време. Своите впечатления той споделя откровено с читателите си: „ Аз успях да изуча тук (в Йеникьой – Ветрен), в самите семейства, нравите на българите; това са нравите на нашите, швейцарски и савойски селяни. Те са обикновени хора, приятни, работливи, пълни с уважение към своите свещеници и с вдъхновение към своята вяра … Свещениците са също обикновени работливи селяни като тях. Българите са няколко милиона и се увеличават непрекъснато; те живеят в големите села и малките градове отделени от турците… Жените и момичетата са облечени почти като тези от планините на Швейцария. Те са красиви, живи, грациозни.“Той признава политическите и духовните качества на българите и прозира тяхното по – светло бъдеще: „ Те (българите) презират и мразят турците; те са узрели напълно за неpависимост и образуват заедно със сърбите, техните съседи, основите на бъдещите държави в Европейска Турция. Страната, която населяват, ще стане скоро възхитителна градина, ако безогледното и групово потисничество – не на турското правителство, а на турската администрация – ги остави да обработват земята с малко по – голяма сигурност; те са влюбени в земята …“

  Още по – конкретен и ясен е Ламартин в реч пред френския парламент (1834 г.): „ Това е една многобройна нация, честна, работлива, която повече не възприема турците и се надява да ги отхвърли веднага.“^[

• Лесинг, Готхолд Ефраим (1729 -1771 г.). Основоположник на просветителската немска театрална култура. Той създава в Германия първата социална драма и първата национална комедия. Като проницателен театрален критик и теоретик той се бори за създаването на немския национален театър. Като водач на зрялото Просвещение неговото идейно въздействие прониква във всички области на немската култура.
• Лист, Ференц (1811 – 1886 г.). Австро-Унгарски пианист, композитор, диригент, педагог от романтичния период. Смятан е за един от най-великите пианисти в историята. Приет за свободен зидар във ложа „Юнион“,Ориент Франкфурт на 18 септември 1841 г. Лист е и почетен член на няколко ложи , като изнася много концерти в някои от тях или в музикални дружества, свързани с масонските ложи.
• Лорка, Федерико Гарсия (1898-1936 г.). Испански поет и драматург.
• Мацини, Джузепе (1805 – 1911 г.). Италиански патриот, основал заедно с Гарибалди тайното революционно общество “Млада Италия”. Велик Майстор на Великия Ориент на Италия.
• Моцарт, Волфганг Амадеус (1756 – 1791 г.). Австрийски композитор, създал над 600 музикални произведения. Убеден, че масонското движение се клевети и преследва несправедливо, с операта “Вълшебната флейта” се стреми да пропагандира масонските идеи. Посветен в ложа ”Към добромислие” (Zur Wohltatigkeit).
• Моцарт, Леополд (1719-1787 г.). Австрийски музикант и композитор. Баща и учител на Волфганг Амадеус Моцарт.
• Муха, Алфонс Му̀ха (1860–1939 г.). Той е иден чешки живописец, плакатист, декоратор, приложник, един от най-видните представители на ар нуво.
• Олдрин Младши, Едвин Юджин (1930 – ). Първият масон и един от първите земни хора, стъпили на друго небесно тяло. След Нийл Армстронг той също стъпва на повърхността на Луната на 20 юли 1969 г. Посветен в ложа “Монклер” № 144, Ню Джърси, в 1956 г. Член на всички масонски организации на Шотландския ритуал 33о (Южна Юрисдикция).
• Поуп, Александър (1688-1744 г.). Английски поет и писател. Въпреки че става популярен чак в края на XIX век, той е определен за най-великия английски поет на XVIII век и за най-великия английски сатирик.
• Пучини, Джакомо (1858-1924 г.). Един от най-популярните и обичани италиански оперни композитори, продължител на делото на Джузепе Верди.
• Пушкин, Александър (1799-1837 г.). Признат е за най-значимия руски поет.
• Рен, Кристофър (1632 – 1823 г.). Английски благородник – астроном, геометрик, математик и физик, един от най-великите архитекти на Англия за своето време. Един от основателите на Британското кралско научно дружество, проектирал е катедралата „Свети Павел“ и още 52 други църкви и множество обществени сгради след големия пожар в Лондон. Емасонството
• Ротшилд, Джеймс (1792-1868 г.) и Натан (1777-1836 г.). Синове на Майер Ротшилд, основател на банкерската, финансова и филантропска династия Ротшилд. Заедно с останалите с трима братя основат и застават начела на пет банки в най-големите европейски държави – Германия, Австрия, Англия, Италия и Франция.
• Рузвелт Теодор, (1958-1919 г.). 26-ти поред президент на САЩ в периода 1901-1909 г. Заради многобройните си постижения и решаващата роля в редица събития тай се счита един от най-великите американски президенти.
• Рузвелт, Франклин Делано (1882-1945 т.). 32 президент на САЩ (1933-1945 г). Има най-дългият мандат, единственият, който е избиран повече от два пъти на тази длъжност. Една от основните политически личности в историята на XX век, един от най-популярните американски президенти.
• Русо, Жан Жак (1712-1778 г.). Швейцарски философ, писател и музиколог, работил през голяма част от живота си във Франция. Един от ранните представители на Романтизма в изкуството, неговата политическа философия оказва силно влияние върху дейците на Френската революция. Особено популярен сред якобинците, той е обявен от тях за национален герой и е препогребан в Парижкия пантеон
• Сибелиус, Ян (Жан) (1865 – 1957 г.). Велик композитор на Финландия. Заедно със свои приятели и съмишленици основава ложа “Суоми” № 1 в Хелзинки под егидата на Великата ложа на Ню-Йорк. Неговото произведение “масонска ритуална музика” се цени високо от братята-масони в цял свят.
• Скот, сър Уолтър (1771 -1832 г.) Световно известен британски (шотландски) писател и поет. Най-голям принос в световната културна съкровищница имат неговите исторически романи, построени върху задълбочени проучвания и достоверно представящи отминалата епоха. Признат за един от най-големите британски романисти, през 1820 година Уолтър Скот получава благородническа титла.
• Стайнбек, Джон Ърнст ( 1902 г.-1968 г.). Американски писател, драматург и есеист. Носител на Нобелова награда за литература за (1962) година, на Пулицър за „За мишките и хората“ (1937), „Гроздовете на гнева“ (1939) и „На изток от рая“ (1952). Най-известното му произведение е „Гроздовете на гнева“ (1939) – роман, считан за класика на 20-ти век
• Суифт, Джонатан (1667- 1745 г.). Ирландски писател и журналист. Своеобразен връх на творчеството му е сборникът „Пътешествията на Гъливер“ (1726 г.). Основният похват в сатирата на Суифт е реалистичната пародия. В произведенията му е показана идейната панорама на ранното английско Просвещение.
• Тагор, Рабиндранат (1861 – 1941 г.). Индийски писател, поет, философ, педагог, композитор, общественик, променил дълбоко бенгалската култура в края на 19 век и началото на 20 век. През 1913 г. получава Нобелова награда за литература и става първият не европеец, удостоен с това отличие, което го превръща в един от най-широко известните по света индийци, наред с Махатма Ганди. Двамата са политически съмишленици в движението за независимост на Индия, като Ганди получава прозвището си Махатма („велика душа“) от Тагор, а от своя страна го нарича Гурудев(„божествен учител“).
• Твен, Марк ( 1835-1910 г.). Литературен псевдоним на Самюъл Лангхорн Клемънс – американски писател, журналист и хуморист. Най-известен е със своя роман „Приключенията на Том Сойер“ и неговото продължение „Приключенията на Хъкълбери Фин“, често определяно като един от Великите американски романи. В началото на 20 век Твен е смятан за „най-големият американски хуморист на своето време“, а Уилям Фокнър го нарича „бащата на американската литература“. Години по-късно Ърнест Хемингуей пише: „Цялата съвременна американска литература произхожда от една книга на Марк Твен, наречена “Хъкълбери Фин“.
• Труман, Хари (1884-1972 г.). 33 президент на САЩ (1945-1953 г.). Има изключителен принос за развитието на световната история в края на Втората световна война, следвоенното устройство на света и създаването на ООН, за икономическото възстановяване и политическо изграждане на Западна Европа и редица други държави.
• Уайлд, Оскар (1854-1900 г.) ирландски и британски драматург, писател и поет. Един от най-успешните драматурзи на късновикторианска Англия, както и една от най-големите знаменитости на своето време, Приет за масон в университетска ложа Аполо,Оксфорт
• Флеминг, сър Александър (1881 – 1955 г.) Англичанин, откривател на пеницилина (1928). Служил като редови в Шотландския Егерски полк в Лондон цели 14 години, с което особено се гордеел. Майстор на стол на ложа “Св. Мария” № 2682 през 1925 г.
• Форд, Джералд (1913-2006 г.). Той е 40–ият вицепрезидент на САЩ (1973 – 1974 г.) и 38–ият президент на САЩ (1974 – 1977 г.). Той е първият президент, който не е избран на избори. Приет е за масон на 30 септември 1949, в ложа „Малта“ No. 465, Гранд Рапидс, Мичиган.След това става член на ложа „Колумбия“№3 във Вашингтон Върховен генерален инспектор 33 степен на Северната юрисдикция на САЩ
• Форд, Хенри (1863-1947 г.). Американски инженер и предприемач, основател на автомобилната корпорация „Форд“. Член на ложа „Сион“ №1 в Детройт
• Франклин, Бенджамин (1706 – 1790 г.). Американски политик, общественик, учен, издател, дипломат, изобретател. Той е и един от Бащите-основатели на САЩ и създатели на Конституцията на САЩ. Известен е също с просветителската си дейност и научни експерименти в областта на електричеството. Сред изобретенията на Франклин са затворената фурна, медицинският катетър, гръмоотводът, плавниците и бифокалните очила. Посветен е в ложа “Св. Йоан” във Филаделфия, в 1731 г., Велик Майстор на Великата ложа в 1734 г.
• Хайдн, Йозеф (1732-1809 г.). Австрийски композитор от немски произход, изтъкнат представител на виенската класическа школа. Един от най-известните композитори по негово време.
• Хайне, Хенрих (1797 – 1856 г.). Един от най-значимите немски поети на XIX век. Освен поезия създава и много сатирични и публицистични творби.
• Хегел, Георг Фридрих (1770-1831 г.). Един от най-големите мислители на немската идеалистическа философия. Заедно с други изтъкнати немски учени е измежду най-влиятелните философи на Просвещението, оказал огромно влияние върху философията от втората половина на 19 и 20 в.
• Хердер, Йохан Готфрид фон (1744-1803 г.) Германски философ, поет, литературен критик, теолог и преводач. Свързан е с идеите на Просвещението, течението „Бурни устреми“ и Ваймарския класицизъм. Оказва влияние върху Йохан Волфганг фон Гьоте и Фридрих Шилер. Наричан е „бащата на културния национализъм.
• Хогарт, Уилям (1697-1764 г.). Английски художник, гравьор и карикатурист. Творчеството му е самобитно и няма предшественици.
• Чърчил, сър Уинстън (1874 – 1965 г.). Английски държавен деец, без съмнение един от най-успешните и знаменити държавници на своето време. Посветен в ложа “Стадхолм” № 1591, Лондон, повдигнат за майстор в ложа “Розмари” № 2851 на 15 март 1902 г.